Докато се разхождате по улиците на Будапеща покрай брега на Дунав, непрекъснато виждате останали знаци от величието на Австро-Унгарската империя. Големите здания препращат към тромаво политическо единение, което се разбива след края на Първата световна война. Днес в Европа наблюдаваме една друга странна федерация - Европейския съюз, която е под натиска на центробежни сили, заплашващи да унищожат мечтата за обединение на континента.

След дълъг уикенд в Унгария получих ясна представа за тези дестабилизиращи сили в действие. Живата и горда нация от около 10 млн. е застанала неохотно на линията между ЕС и Русия. И е доста ясно накъде клонят сега нещата - свидетелства пресконференцията, която във вторник дадоха унгарският премиер Виктор Орбан и руският силен човек Владимир Путин в Москва като обявиха силните връзки между двете държави.

В разговори с унгарци - от собственици на магазини до представители на правителството - чувството за обвързване с Москва е силно. Разбрах защо Путин смята унгарския лидер за своя най-силен поддръжник в ЕС и в НАТО - Орбан току-що беше порицан от ЕС за налагането на "нелиберална демокрация", която включва цензура на медиите и подкопаване на всяка политическа опозиция.

В Полша има подобни тенденции. Страната остана без право на глас в Европейската мрежа на съдебните съвети заради опасения, че Висшият ѝ съдебен съвет е загубил независимостта си от политическо влияние. В Италия едно по общо признание анти-ЕС правителство дойде на власт с голяма подкрепа за своето недоволство за имиграционната политика и финансовия контрол в съюза.

И в най-големия удар Великобритания продължава да се движи към излизане от ЕС като расте несигурността какъв вид структури ще се появат след окончателното напускане. Въпреки усилията на някои водещи политици (в това число и влиятелният кмет на Лондон Садик Кхан) да се проведе нов референдум за Брекзит, най-вероятно петата икономика в света ще напусне съюза през 2019 г. 

Това са все лоши новини за САЩ, които получават големи ползи в международната система от Европа, която се представя като едно. Обединеният континент има най-голямата икономика в света, силна армия с втория по големина бюджет за отбрана в света след нашия и споделено разбиране за ценностите, които правят нациите велики - демокрацията, свободата, личните свободи, полово и расово равенство. Американците никога няма да имат по-добри партньори. 

Но, въпреки някои позитивни тежнения от Франция при президента Еманюел Макрон и продължаващото влияние на канцлерката Ангела Меркел в Германия силите, които разделят Европа растат. Русия, разбира се, основно ще се облагодетелства и ще направи всичко, което може -пряко и индиректно - за да ускори процеса на разпад.

Какво могат да направят САЩ, за да помогнат да бъде спрян провалът на Европейския проект?

Първо, след година от усилени пътувания в Европа, мога да свидетелствам, че все още има глад за участие на САЩ и тяхното лидерство - но без проповядване и натрапчиви намеси. Американците трябва да говорят на всички нива за ценността на обединена Европа, като осъществяват дискусии на високо ниво не само с властите от партньорските държави, но и с тези от Европейския парламент и Европейския съюз, увеличаване на търговските и културни мисии на европейско ниво, координиране на икономически политики през МВФ и Световната банка и подкрепа за европейските институции, където можем.

Второ, НАТО е абсолютният център на обединена Европа - съвпадението между ЕС и съюза по сигурността е почти идеално (само няколко държави са в единия съюз, но не и в другия). Всичко, което САЩ могат да направят, за да подпомогнат НАТО, ултимативно подкрепя идеята и за обединен континент. Дори и в Унгария, където на ЕС се гледа с растящ скептицизъм, НАТО остава популярна. Чувах многократно колко са горди унгарците, че са в алианса. И въпреки цялата моментна дружелюбност към Русия те добре си спомнят трудните времена при Варшавския договор и нахлуването на съветските войски през 1956 г.

Трябва да се възползваме от тези чувства не само в Унгария, но и в Полша, Италия и другите държави членки на НАТО, където растат антиевропейските настроения. Това може да означава да се провеждат учения на НАТО по места така, че да подпомагат икономиката, назначаването на хора от тези държави на ключови позиции в командването на алианса, осъществяването на чести посещения на високо ниво от американски и натовски висши офицери като представители на върховното командване на алианка и оценяване на усилията на тези държави в мисии - от Афганистан до Балканите до вътрешното пиратство. НАТО може да е един от елементите в по-широка стратегия да се укрепи силата на трансатлантическия мост и по този начин на усилията да се помогне на ЕС да продължи напред.

Накрая, САЩ трябва да продължат да осъществяват повече икономически и търговски връзки с Европа в широкия смисъл. В основата на това може да е възродено Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции, което е опитът, който ту тръгва, ту спира, да се свържат икономиките на САЩ и на европейските държави в най-голямата свободна търговска зона в историята на света. Въпреки антипатията на администрацията на Доналд Тръмп към многостранни търговски споразумения (тя отхвърли участието си в титоохеканската версия, Транстихоокеанското партньорство) има извънредна геопополитическа необходимост ТПТИ да бъде върнато обратно на масата - особено ако Русия продължи да действа срещу единството на ЕС и НАТО. 

Няколко дни сред призраците на Австро-Унгарската империя ми напомниха, че тромавите политически структури са обречени да пропаднат, като често това се случва в неподходящи моменти. ЕС съвсем не е империя и това не са хаотичните дни на края на Първата световна война. Но пукнатините в европейската структура  стават все по-видими и то точно, когато Русия се опитва да си върне старата слава. САЩ могат да помогнат Европа да остане единна. да направим това е в силен наш интерес.

Ген. Джеймс Ставридис е бивш върховен главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО. Анализът му е публикуван в "Блумбърг".