Втората тръба на газопровода "Турски поток" ще доведе до намаляване на обема на транзитирания през територията на Украйна руски природен газ. Това заяви шефът на украинската държавна компания "Нафтогаз" Андрей Коболев, цитиран от РИА Новости.

Пренасочването на транзита извън Украйна ще лиши страната от над $2 млрд. годишно приходи от транзитни такси. През украинска територия минава над 35% от руското синьо гориво за европейските пазари.

Засега строителството на втората линия на "Турски поток" е стопирано до турското крайбрежие, а българските власти се надяват да мине през България. Премиерът Бойко Борисов дори заяви, че това вече е договорено и с Анкара, и с Москва. Но Гърция също се надява втората тръба на "Турски поток" да стига до границата й с Турция.

За да стигне до България обаче са необходими гаранции от Европейската комисия - и от "Газпром", че ще спази изискванията на Третия енергиен пакет на ЕС за либерализация на газовия пазар. Те предвиждат половината от капацитета на тръбата да се задели за други доставчици. Именно това спря в края на 2014 г. реализацията на друг проект за руска тръба през България - на "Южен поток".

"Тръбата на "Турски поток" е също толкова застрашаваща като "Северен поток". Тя е по-малка по обем (близо 16 млрд. куб. м годишно, б.р.), но заплахата е същата - целта е транзитираните през Украйна обеми руски природен газ да се прехвърлят по друг маршрут", каза Коболев.

По думите му за Киев е трудно да преговаря с Анкара по този въпрос. Ръководителят на "Нафтогаз" се надява, че Европейският съюз няма да се откаже от транзита на газ през Украйна и в този случай стартирането на втората тръба на "Турски поток" ще стане безсмислено.

Газопроводът "Турски поток" е на стойност 7 милиарда евро. Тръбата преминава от Русия до Турция по дъното на Черно море - и към европейските страни. Строителството му започна през май 2017 г. вместо спрения "Южен поток", за който не беше получено разрешение за строеж през 2014 г. Първата тръба на "Турски поток" е за турския пазар, втората е предназначена за Южна Европа.

Преговори на тихо и тъмно

Междувременно през ноември продължават техническите преговори между "Булгаргаз" и "Газпром Експорт", в резултат на които България да постигне по-добри цени и условия за доставка на руски природен газ, от който е почти стопроцентово зависима. Те станаха възможни благодарение на постигнатото между Брюксел и "Газпром" споразумение след антимонополното разследване, водено седем години от ЕК. То установи, че "Газпром" продава скъп природен газ на осем държави от Югоизточна Европа, сред които и България, за разлика от западноевропейските държави.  
 
"Булгаргаз" и "Газпром" вече са подписали анекси към Договора за доставка на природен газ, "с които вече е приведен в съответствие с одобрените от Европейската комисия ангажименти". Анексите променят клаузи в договора и позволяват всяка от страните да може да поиска преразглеждане на цената.
 
Едно от условията за това е да има "значителна промяна на икономическите обстоятелства на Европейските газови пазари, които са извън контрола на страните", или ако тази цена не отразява промяната на цените на границата с три европейски държави (Германия, Франция и Италия) или в газоразпределителните центрове в Европа. Договорите могат да се преразглеждат веднъж на две години.

Уредена е възможността "Булгаргаз" да поиска промяна на точката на доставка - в момента Черна вода (Негру Вода), Румъния, като поиска всички или част от договорените обеми газ да бъдат доставяни в Берегово, Украйна или Велке Капушани, Словакия. "Булгаргаз" може да поиска тази промяна, ако не е в състояние самостоятелно да организира преноса на газ.