В петък Клуб Z публикува текста на Константин Туманов "Психоза на недоверието", в който той коментира: "Борисов бе прав да бъде гневен. Това не бе атака срещу правителството, а срещу името на България. Дано се срамят виновните" за реакциите след убийството на тв водещата от Русе Виктория Маринова. По думите му "бездънната глупост, която, веднага след съботното убийство, се разшири из всички страни, изисква от съвестта ми да подчертая - за онези, които са пропуснали да съзрат, циничната плесница, която някои именити демократи у нас и на Запад нанесоха и върху благоразумието, и връз благоприличието".

В днешния си материал Елица Симеонова репликира Туманов и предлага друга гледна точка и обяснение на събитията.

И на мен не ми се искаше да пиша по „тоя въпрос“. Понеже е лична трагедия и не е особено подходящ повод за словесни упражнения.

Жестокото убийство на телевизионната водеща Виктория Маринова за няколко дни привлече вниманието на цяла Европа върху медийната ситуация в България. Френските ми колеги в университета ме попитаха наистина ли у нас вече е опасно да си журналист. В крайна сметка се оказа, че убийството не е свързано с професията на жертвата.

Отзвукът от трагедията в чуждестранните медии, сред чуждестранни политици и организации беше видян от управляващите ни като конспирация срещу страната ни – някой ни атакува, иска да ни очерни, да ни представи като страна от Третия свят…

Горките ние – все обект на конспиративни теории.

Причините много български граждани и чуждестранни медии (че и граждани) да допуснат връзка между професията на жертвата и жестокото ѝ убийство обаче съществуват и са съвсем реални.

„Световният заговор“

Трябва да ни е ясно, че в Европа свободата на словото е чувствителна тема. Никоя уважаваща себе си авторитетна медия не би пропуснала да отрази убийството на журналист. Без да прави прибързани заключения, че мотивът за убийството е професията на жертвата. Но не би премълчала плачевната медийна ситуация у нас.

Жестокото престъпление беше новина в авторитетни медии - Ройтерс, Франс прес, „Гардиън“, Би Би Си, „Монд“, Си Ен Ен, „Ал Джазира", „Политико“ и други.

В общия случай в текстовете се съобщаваше, че убитата е журналистка, какво е съдържало последното ѝ предаване – а именно интервю с разследващите журналисти Димитър Стоянов и Атила Биро относно разкритията по „Джи Пи Гейт“, каква е версията на властите в България – а именно, че убийството вероятно не е свързано с професията на жертвата, и няколко обобщения за медийната среда в България – 111-во място в класацията на „Репортери без граници“, правителствен контрол чрез разпределянето на еврофондове.

В някои от материалите на чуждестранните медии се споменаваше и черната статистика на убити журналисти през последната година.

Повечето международни организации, включително „Репортери без граници“, „посмяла“ да ни класира на 111-во място по свобода на словото в света, настояваха в първоначалните си позиции за бързо и безпристрастно разследване.

Този път българските власти, подложени на силен международен натиск, реагираха бързо. Вероятният убиец на тв водещата е заловен в Германия и ще бъде предаден на българските власти.

Управляващите побръзаха да заемат позата на морални победители, чието достойнство външни и вътрешни врагове са се опитали да оскърбят.

„Българи направиха така през тези няколко дни, че за България да се говори като за Малта и за Словакия (където бяха убити разследващи журналисти, б.р.)“, коментира премиерът Бойко Борисов.

„Да си очернят държавата по най-брутален и гаден начин! Да се радват, ако България бъде в световните новини с негативна информация, и то в най-тежко престъпление – нападение на разследващ журналист“, каза още той.

В световните реакции за убийството премиерът съзря опит да се очерни страната.

Никой от управляващите обаче не си зададе въпроса защо България изглежда като държава, в която може да бъде убит журналист заради професията му -  в очите и на чужденците, и на българските граждани.

Опасно ли е всъщност да си журналист в България?

„Корупцията и тайното сговаряне между медиите, политиците и олигарсите са широко разпространени“, четем в последния доклад на „Репортери без граници“.

„Най-видимото проявление на това ненормално положение е Делян Пеевски, бивш шеф на българска разузнавателна агенция и собственик на „Нова българска медийна група“. Неговата група има шест вестника и контролира близо 80% от разпространението на печата. Отпускането на европейски фондове от правителството при пълна липса на прозрачност практически ги подкупва, за да не бъдат критични към правителство в своите публикации или за да се въздържат от покриване на проблематични истории. Заплахите и атаките срещу журналисти зачестяват през последните месеци.“

Журналистите от регионални медии са подложени често на огромен натиск от местни организирани престъпни групи. И почти никога няма кой да ги защити. Да си припомним например нападението над журналиста Христо Гешов в Червен бряг, който беше пребит тази година. Или врачанския сайт „Зов Нюз“, чийто издател беше заплашван с убийство заради участието на медията в разследване на сайта „Биволъ“ на местна престъпна група, замесена в имотни и финансови измами и трафик на наркотици… Журналисти от медията също подават сигнали за заплахи, но по думите им институциите не реагират.

Това са и част от причините у нас разследваща журналистика почти да не съществува.

Токсичната медийна среда в България не убягва от погледите на „чужденците“. И не прави много трудно достижимо заключението, че след като в България журналисти могат да са обект на заплахи и нападения, някой може да бъде и убит. Премиерът се изказа назидателно по повод дръзналите да намекнат това. Беше обиден, България беше жертва на заговор. Но престъплението беше разкрито и той влезе в ролята на морален победител.

Недоверието е факт. И за него има причини.

Българските граждани не вярват. Не вярват по принцип. На общо основание. И имат немалко причини за това.

Според скорошно проучване на „Екзакта“ прокуратурата у нас е с 18% одобрение (но според други изседвания е 9), онези, които не я харесват, са 60%. Съдът има 14% одобрение и 65% неодобрение.

Могъщи местни организирани престъпни групи, неефективни институции, корумпирани местни власти, мнозинството медии – зависими… все причини хората да смятат, че журналист може да бъде убит заради професията си. И да се съмняват, че властите ще си свършат работата, както при всички неразкрити тежки престъпления от последните години. Както почти всеки път, когато обикновен гражданин се обърне към тях за помощ, за закрила и справедливост.

Всевъзможни лица от целия политически спектър, с аспирации към политиката, от медиите или просто жадни за фейсбук слава се опитват да превърнат недоверието в инструмент за своите цели. Никому не помагат обвиненията без доказателства и истеричните реакции в социалните мрежи. Обаче хората не вярват и за това причини има.

Борисов няма право да бъде гневен. Защото реакцията на българските граждани и на чуждите медии и организации на жестокото убийство на Виктория Маринова не е конспирация срещу него или срещу България. А е симптоматична за това докъде управляващите са докарали страната ни и как тя изглежда в очите не само на чуждестранните медии, а и на българските граждани.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".