Невесел юбилей предстои да посрещне Русенската опера. Оркестрантите, солистите, хорът, балетът се канят да празнуват 100 години от възникването на русенската Оперна дружба и 70-ата годишнина от официалното създаване на операта в Русе като културна институция.

Все по-мрачно е обаче настроението на всичките тези хора, които по презумпция в навечерието на подобна юбилейна годишинина би трябвало да са въодушевени, окрилени, изпълнени с приповдигнати чувства и със съзнанието за своята важна и тачена мисия. Работата е там, че в последните две години Русенската опера се срутва все по-неотвратимо във финансово ждрело, откъдето засега поне не се вижда изход.

Драмата, в условията на която са принудени да живеят и да работят музикантите и певците, се нарича „отрицателен преходен остатък“. Той е формиран в началото на 2017 година и оттогава досега с всеки месец месец нараства все повече.

Според Елиана Михайлова, директор на дирекция „Сценични изкуства и художествено образование“ в Министерството на културата, която миналия понеделник дойде в Русе на разговор с хората от операта, през септември 2017 -а, малко преди спечелилият конкурс нов директор Иван Кюркчиев да поеме оперния театър, отрицателният преходен остатък е съставял сумата от 800 000 лева. Той се е натрупал по времето на управление на двамата временно изпълняващи длъжността директори след Найден Тодоров.

Малко преди края на календарната 2017 година Кюркчиев свика общо събрание на целия колектив и обяви новото измерение на задлъжнялостта: 1,2 милиона лева. А в момента, в средата на октомври 2018 г., сумата вече наближава 2,8 млн лева.

Според Министерството на културата Русенската опера просто харчи повече, отколкото е заложено в нейния бюджет и отколкото би трябвало. А според хората от Русенска опера тя внезапно (и несправедливо) се е озовала във финансовия капан на методиката за формиране на делегирания бюджет на културните институти, откъдето няма измъкване.

Ако се абстрахираме от някои обвинения на синдикалистите в творческия екип, които на моменти стигат до изнервено кресчендо, хората в операта обясняват кошмарната задлъжнялост по следния начин:

Приходите на Русенска опера в последните години се движат в следните рамки:

за 2012 г. – 220 000 лева
за 2013 г. – 340 000 лева
за 2014 г. – 445 000 лева
за 2015 г. – 558 000 лева
за 2016 г. – 1 033 000 лева
за 2017 г. – 402 000 лева

„Последната грешка на Нешка“ 

В самия край на 2016 г., от 23 ноември до 15 декември, операта прави едно турне с 12 представления на спектакъла „Търси се Фигаро, или Последната грешка на Нешка“ с трупата на именитата треньорка Нешка Робева. Всички представления се играха в огромни спортни зали, пълни с публика – и съответно с огромно количество продадени билети, обясняват от операта. И посочват, че тъй като в случая колаборацията на операта била с трупа, която не е държавна институция, в крайна сметка приходите от билетите (общо около 500 000 лева) не били признати като формиращи субсидията от МК по утвърдената схема за 1 лев от билет – 6 лева субсидия. Но затова пък приходите били утвърдени като формиращи базата за бюджета на операта за следващата година.

За да не се окажем с отрицателен преходен остатък, ние трябваше през 2017 г. да постигнем почти същия приход, казват от културния институт. Според тях това е невъзможно, тъй като никое друго творческо постижение на оперния състав не би могло да пожъне толкова много публика, каквато събира шоуто с Нешкините момичета. Как е възможно един-единствен достигнат пик да задължи и да обрече операта за години напред – недоумяват в Русе. Като не са малко тези, които виждат в това зимно турне с „Последната грешка на Нешка“ бомба със закъснител и дори допускат, че това е било умишлено пъклено действие, заложено от предишния директор, който според тях вече знаел, че ще спечели конкурса за директор на Софийска филхармония.

Голяма част от хората в русенския оперен театър не застават зад искането за „незабавна отмяна на Методиката и Правилата за прилагането ѝ, по която се финансират музикалните културни институти“, за което настоява писмо, подписано „от колектива“. Нещо повече: на въпросната среща миналия понеделник басът Пламен Бейков, който от края на лятото е и драматург в Русенската опера, подчерта, че той и колегите му ценят свободата, която дава въпросната методика, но би било добре да се направят някои корекции в правилата за нейното прилагане.

Вижте още: НИКОЯ ДЕМОКРАТИЧНА ДЪРЖАВА НЕ ФИНАНСИРА 100% КУЛУРАТА СИ

Приходите на Русенска опера не са спаднали драстично в сравнение с предишни години и в сравнение с другите оперни театри в България, но този дълг тежи и автоматично се увеличава, твърдят от оперния екип.
И пресмятат:

„За да съществува и да работи достойно, Русенска опера се нуждае от минимум 295 човека на творчески и администратични длъжности. (В момента работят 292-ма.) Само за заплати са необходими над 300 000 лева. А приходите от билети месечно са реално около 23 000 лева, срещу които като субсидия идват 138 000 лева. Оттук вече се формира един дефицит от 162 хиляди лева, освен това за режийни разходи на няколкото сгради, които ние имаме (за разлика от други оперни театри, които имат само по една), са нужни още поне 70 хиляди лева месечно“.

Сегашният директор на операта е запознат много добре с финансовото състояние, всеки месец му изпращаме писма с точните параметри на сумите, които се дължат, обясниха представителите на Министерството на културата на срещата в Русе. И казаха в прав текст:

„Харчите повече от другите, като най-голямо повишение на разходите ви бележат гражданските договори. За година и половина сте натрупали още 1,7 млн лева минус“.

„За „Мадам Бътерфлай“ имате продадени 247 билета за 2948 лева, а за хонорари сте изплатили 6500 лева. За „Аида“ приходът ви е 1960 лева, а хонорарите са 18 000 лева, като сте поканили 7 гостуващи солисти. За „Странното недоразумение“ сте платили напълно незаконосъобразно 6600 лева за хотел на гостуващи солисти. Имате и едни 7000 евро хонорар, платени за декори за „Кавалерът на розата“, поясни пред трупата шефката на финансовата дирекция на МК Маргарита Васева.

При споменаването на тези 7000 евро хората от операта подскочиха и гневно уточниха, че тези пари са платени не сега, а още през март 2017 г. на режисьорката Вера Немирова и нейната майка, които впрочем тогава бяха обяснили, че те са осигурили декора за „Кавалерът на розата“ като дарение, тъй като в Германия вече бил излишен и щял да бъде „нацепен на трески и изхвърлен“.

Така или иначе, за „Турандот“ при 20 000 лева приходи разходите ви за външни услуги са 48 000 лева! – продължиха хората от министерството. Те препоръчаха да се вземат незабавни мерки и да се ограничат разходите до минимум.

Как да стане това, след като освен всичко останало сцената се нуждае от ремонт, какъвто не е правен от 1956 година, пита директорът Иван Кюркчиев. И посочи, че таваните в сградата на операта текат почти навсякъде, на сцената от 34 чиги 14 са блокирани, „за да не паднат и да не убият някого“, а кабелите за осветлението не са подновявани от десетилетия. Освен това голяма част от музикалните инструменти са в окаяно състояние – арфата и контрабасите са разбити, тимпаните са спукани…

Срещата миналия понеделник не донесе някакво смислено обещание за скорошна развръзка на драмата. А развръзка е повече от необходима. Защото след като само за около година задлъжнялостта от 800 000 лева се увеличава с нови 2 милиона лева, прогресията е ужасяваща и не обещава нищо добро.

Затегнете коланите, съветват от Министерството на културата.

Накъде повече? И ще спаси ли това операта? – питат в трупата.

Депутати (повечето от които неотдавна откриха съществуването на оперното изкуство) излизат с предложения от рода на това да се създаде работна група; да се проведе среща с министъра на културата; да се опрости този безпрецедентен дълг; да се вземе за основа за бюджета друг период на операта, който е типичен и характерен за нейните приходи…

Може би е време министърът на културата да се изкаже и да заяви ясно и отчетливо как той вижда възможния финал на тази драма. Дано това да стане преди всички – и в Операта в Русе, и в различните дирекции в министерството – да са се изнервили до краен предел.

Следващия месец, ноември, кошмарът на име „Преходен отрицателен остатък“ вече ще стигне 3 милиона лева. Очевидно на русенския оперен театър му трябва някой, който да не се притеснява да сложи през гърдите си лентата на бурлак и да нагази в кафявата река (силни хора са били бурлаците!) – за да свали красивия кораб от плитчината и да го пусне отново да плава – бляскаво и с достойнство.

Дали е възможно?

Площад Славейков