Неограничените финансови възможности и щедрите инвестиции на Китай се насочват към Южна Европа. Целта е да се установят китайски бизнес центрове и въобще културно и дипломатическо присъствие в държави из целия свят. Държавни компании на Пекин използват финансови лостове, за да създадат свои представителства в Португалия, Гърция и Италия.

След финансовата криза от 2008 г. Китай се е превърнал в значим кредитор за много от по-големите длъжнички в Европейския съюз. Португалия, Гърция и Италия бяха принудени да приватизират някои от държавните си активи, което създаде частична зависимост на икономиките им към китайски инвестиции. 

Стратегията на Китай в Южна Европа включва значителни покупки на големи европейски фирми. Китайската корпорация CTG се превърна в акционер на португалската енергийна компания "Енергиаз де Португал" (ЕДП), след като Лисабон бе принудена частично да я приватизира. Сега CTG наддава, за да се сдобие с мажоритарен дял от капитала на компанията.

Други китайски инвестиции в енергийния сектор на Португалия са насочени към РЕН и "Галп Енергия". Освен това, Пекин е закупил акции на националната транспортна компания "Транспорте Аереос Портюгис", застрахователната "Фиделидад", болници и дори медии. КНГ, китайски фонд в Макау, се сдоби с 30 процента от "Глобалната медийна група", която е собственик на множество португалски вестници и радио ТСФ.

Китайската инвестиционна кампания обхваща и други държави от Южна Европа. В Гърция, компанията КОСКО се сдоби с лиценз да контролира 67 процента от най-голямото пристанище в страната - "Пирея". Така се установи китайски пост в Средиземно море, който създава много проблеми на гръцките собственици на кораби. Други примери включват "Китайската държавна електроснабдителна мрежа", която инвестира в ИПТО - голям гръцки трансмисионен оператор.

Китайската икономическа върхушка не подминава и Италия. Азиатските инвеститори закупиха компании като производителя на гуми "Пирели" или на инструменти "Кифа". Тук също се инвестира в енергийни източници, като фирмите "Ени", "Енел" или италианската национална електрическа компания "Каса Депосити е Престити" ("Китайската държавна електроснабдителна мрежа" се сдоби с 35 процента от капитала ѝ).

Нещо повече, китайски инвеститори закупиха акции на "ФИАТ Крайслер" (автомобили), "Ферети" (яхти), "Телеком Италия", световноизвестната модна компания "Ферагамо".

Дали тези дейности довеждат до политическото въздействие на Китай над тези страни?

След началото на инвестициите, много от споменатите държави се превръщат в "меки" поддръжници на Китай на глобалната сцена. През юни 2017 г. Гърция блокира обща позиция на ЕС по въпроса за нарушаването на правата на човека от страна на Пекин. Дипломати на ЕС изказаха мнението, че действията на Гърция подкопават усилията да се принуди Китай да прекрати насилието срещу дисиденти и активисти в страната.

Преди година, когато Европейската комисия, подкрепена от Германия и Франция, призова за по-внимателен подход спрямо чуждестранните инвестиции в инфраструктурата и технологиите, няколко държави, сред които и Гърция, обявиха, че няма да спазват препоръката.

Междувременно Италия неочаквано посочи бивш професор по финанси от Шанхай, Мишел Герачи, за заместник-министър по икономическото развитие. Герачи е поддръжник на китайските инвестиции от дълги години и е настоявал пред медии, че Италия може да се превърне в "китайския приятел в Средиземноморието". Сред другите му идеи са обвързване на двете държави в технологиите и съвместни инвестиции в Африка. 

Няма съмнение, че Китай използва икономическата си роля, за да урежда подкрепа за международните си цели. Успоредно с ЕС, Пекин е създала мрежа от "приятелски държави", понякога чрез формални механизми като "Форум 16+1" (на който Китай се среща всяка година с 16 държави от Източна и Централна Европа), понякога чрез неформални, двустранни заявки, особено в Южна Европа (където опитите за създаване на "Форум 5+1" се оказаха неуспешни).

В Гърция и Португалия, две бивши Империи, които нямат особени исторически връзки с Китай (отвъд колониализма), Пекин се е превърнал в "основен играч". Започнал е да си изгражда имиджа на безмерно богата сила, която може да осигури финансова помощ и подкрепа във времена, в които Западът "се крие". Докато ЕС продължава да се фокусира върху спазването на човешките права, Гърция и Португалия са възприели много по-умерен тон в критиките си към Китай на глобалната сцена, за да не застрашат изгодните икономически връзки.

Конкретно при Португалия почти не се провежда обществено обсъждане относно нарастването на влиянието на Китай в сферата на икономиката на страната. Нещо повече, отношенията между Португалия и Китай изглежда се подобряват, предвид предстоящото посещение на Си Дзинпин пред декември. По време на визитата си председателят на Китайската народна република (КНР) смята да посети и Испания. Португалското правителство е оповестило готовност за провеждането на дискусии за отпускането на голямото пристанище "Синиш" на китайска компания.

По думите на португалския външен министър пристанището "се намира на съединителната линия между Средиземно море и Северна Европа и ще подпомогне много инициативата "Един пояс, един път". ("Един пояс, един път" е името на мащабен икономически план на Китай, с който държавата смята да инвестира в инфраструктурата на множество страни от Азия, Африка и Европа и да доведе до икономическото и фактическото (чрез създаването на сухоземни и морски пътища) обвързване между държавите.

Възможно е в бъдеще Южна Европа да се превърне в зона под пряко въздействие на Китай. В беден икономически регион и с нарастването на антиевропейските настроения, гражданите могат да потърсят и алтернативни опции.Според проучване на "Пю Рийсърч" от 2018 г., италианското и гръцкото общества стават все по-положително настроени към Китай, в сравнение с предишни години.

Но държавите от Южна Европа са демократични и са членки на ЕС. Въпреки че икономическите им нужди са обясними, те трябва да се придържат към Европейските правила и принципи, за да останат пълноправни членки на Съюза. Вместо да разделят ЕС, те трябва да подкрепят Европейските ценности и да станат подозрителни към чуждестранни инвестиции в сектори като енергията, технологиите и инфраструктурата. От друга страна, Брюксел трябва да предложи алтернативи на тези държави. Трябва да организира консултации на най-високо ниво, свързани със стратегическото инвестиране и засилването на сътрудничеството - особено с Южна Европа.

Коментарът е на Фелипе Льо Коре, член на "Фондация Карнеги за международен мир", за сп. The National Interest, откъдето го препечатваме с малки съкращения.