Периодично щом управлението изпадне в устойчиво състояние на скандали, започва да вижда заговори и конспирация. Сътресенията в третия кабинет на Бойко Борисов върнаха отново добре познати механизми на защита, ползвани от всяко правителство през годините назад - в употреба се вкарват образите на нестабилност, хаос, спецслужби, заговори. В края на тази политическа година коалицията ГЕРБ-ОП не само разви параноя за „пълзящ преврат“, но и изпадна в колективен транс от самохвалство за постигнати успехи.

Те смятат, че са без алтернатива и са незаменими

Повярваха, че спечелените парламентарни избори им дават право 4 години да правят каквото си искат в държавата. Но и по-опасното - вече задължават да харесваме и одобряваме това, което правят.

Тонът беше зададен от премиера Бойко Борисов, който преди дни определи проектобюджета на държавата за 2019 г. за „един от най-амбициозните бюджети, които са правени от началото на Прехода“.

„Тези, които са срещу сегашното управление, на практика са и срещу устойчивото развитие на икономиката и обществото в България”, обобщи лидерът на ГЕРБ.

Председателят на „Атака“ Волен Сидеров, доказал се като верен поддръжник на няколко кабинета, продължи ритмичната стъпка на г-н Борисов като видя опити за пореден щурм срещу коалицията.

„Разклащането на управлението може да бъде само цел на кръгове, които искат нестабилност, нещо в посока хаос“, каза Сидеров.

Изказването му беше по повод обвиненията за корупция срещу шефа на Държавната агенция на българите в чужбина – Петър Харалампиев. Атакистът не само ги определи като „политически удар срещу патриотичната коалиция“, но и добави, че мандатът на правителството може и трябва да се изкара.

Все по-очевидно е, че коалицията няма да се лиши от вицепремиера Валери Симеонов заради последните му цинични изказвания. Кръговата отбрана, в която влезе кабинетът, включи и финансовия министър Владислав Горанов.

„Структурни предпоставки за предсрочни избори няма, призивите за това са болни амбиции на хора, които не са готови да управляват“, заключи той.

И отново размаха лозунга, че „няма смислена причина за хвърляне на държавата в политическа нестабилност.“

Поредицата от изказвания само показват рамката на обикновения политически цинизъм, която крепи управляващото многопартийно тяло. Не става дума за управленските амбиции на опозиционните формации като БСП, ДПС (и техните жабета сме ги ручали) и тези извън парламента. Защото всяка партия е създадена, за да се стреми към властта.

А за това, че българските граждани не само нямат право да бъдат критични и недоволни от тези, които са спечелили управленски мандат, но и всеки опит за контрол върху решенията на кабинета се посреща с обвиненията, че са против собствената си държава.

Това е завършеният процес на пълното обезвластяване

Независимо от това, че премиерът Борисов многократно нарушава държавния бюджет – събиран от парите на данъкоплатците, приет от собствения му кабинет и гласуван от мнозинството в парламента (само през 2015 г. одит на Сметната палата установи, че бюджетът е променян 1243 пъти).

Независимо, че провинили се министри не само, че не отиват в архива на историята, а ги правят заместници, намират им работа на висока заплата в някоя междудържавна банка или държавен борд. Няма нужда да се изброяват лобистките закони, които се прокарват в парламента, обслужването на държавно ниво от концесионери по морето и ски-курортите ни.  

Никъде в Конституцията не е записано, че искането на оставки не само на министри, вицепремиери или цял кабинет е противодържавна дейност. И никъде не е записано, че всичко, което става в държавата, трябва да ни харесва или да изпитваме удоволствие и благодарност.

Затова и вероятно обикновеният цинизъм, който ни залива от върховете на държавата, преля с нова сила, когато

двама „корифеи на политическия балет“

депутатите на ГЕРБ Тома Биков и Вежди Рашидов, препоръчаха държавата да финансира повече филми и сериали, които представят страната в добър имидж.

Тома Биков даде за пример турските сериали, които „играят ролята на мека сила в региона и това е много сериозен политически въпрос и перфектно изпълнена политическа стратегия през сериали.“ И разкритикува българската продукция „Под приктитие“.

„Произведен от обществената телевизия с държавни пари и рекламиращ страната като дестинация за наркотици, проституция и алкохол, ми се струва малко недобра инвестиция от страна на държавата.“, разясни той по време на заседание на парламентарната комисия по култура и медии.

Така очертан идеологическият дискурс в киното дава финал на един цял цикъл. Държавата е тяхна – една партия и кръжащо ОФ. Трябва да харесвате бюджета им, как управляват и как харчат парите на данъкоплатците. И ако може да ги снимате само откъм хубавия им профил. Затова непротивоГЕРБствувайте.