Васко Начев е енергиен експерт. Работи като консултант по проучване и добив на нефт и газ в различни държави от Близкия изток, Египет, Казахстан и последно в Индонезия.

- Г-н Начев, оправдани ли са протестите срещу високите цени на горивата в България?

- Темата е деликатна. От една страна, убеден съм, че има много хора с чисти помисли, които са излезли да протестират. В същото време се виждат едни и същи хора, които присъстват на различни типове протести. Част от сегашните протестиращи бяха преди няколко месеца пак в Добруджа, но тогава срещу добива на въглеводороди, което е абсурдно. Защото хем искаш по-ниска цена, а в същото време си срещу това да се случи по-ниска цена. Това ме кара да си мисля, че има задкулисие, което използва този момент и допълнително вдига шум. Горивата у нас са тема, която винаги е била във фокуса на общественото недоволство поради една-единствена причина – цените у нас винаги се поддържат малко под фокуса на общественото недоволство. И се тества докъде може да се стигне.

- В момента също ли има подобни тестове?

- Да, може да се каже, че е е тест. Ако погледнем обаче в глобален аспект, цените в цяла Европа се вдигнаха. Друг е въпросът къде и с колко и какви са причините. Интересно е, че у нас цените на горивата са около средните, по-скоро към по-ниските. Но веднага трябва да се добави, че акцизът в България е един от най-ниските в цяла Европа с малки изключения. За да се направи коректно сравнение, задължително трябва да се посочи цената преди акциз и данък, в противен случай не можем да се ориентираме и затова с темата се спекулира. Ако извадим акциза и ДДС, цените на горивата в сравнение с другите държави са по-скъпи, макар и разликата е малка.

- Как е в другите държави?

- В Румъния бензинът е с 10 ст. по-скъп, но техният акциз е с около 30 ст. повече от нашия. Така в Румъния, като се махнат акцизът и ДДС, където то е 22%, там имаме доста по-ниска цена на горивото, въпреки че цената на колонката е малко по-голяма, отколкото в България. В Гърция бензинът е около 3.50 лв., но данъкът върху него е 1.40 лв. Това е два пъти повече от нашия акциз. Затова, за да се прави някакво сравнение, трябва да се извадят данъците и акцизите. Не бива да се спекулира, че в България цените на горивата са най-ниски, това изобщо не е вярно.

- Има ли други фактори, които влияят върху определянето на цената на бензина и дизела у нас?

- Два са другите съществени елемента. „Нефтохим“ продава на външния пазар в Турция и Македония на по-ниска цена на едро, отколкото продава в България. Това е парадокс. Аз не виждам как по друг начин може да бъде наречено това освен злоупотреба с господстващо положение. Спомням си как Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) преди близо три години каза, че е готова да отиде докрай и след това с някакво споразумение тихомълком „Нефтохим“ обеща, че няма да прави повече така. Абсурдно е, защото се видя, че има механизъм, който поддържа нива на ценообразуване и формулата не е никак сложна.

- Каква е тя?

- „Лукойл“ работи с пет дистрибутора. Те разпределят и разпространяват горива до търговците на едро. Всеки от тези дистрибутори трябва да се грижи за своя контингент от клиенти. Когато правеха разследването, КЗК  разкри какво се прави. Ако ти имаш бензиностанция и решиш да продаваш с 2 ст. по-евтино, следващата ти доставка ще бъде с 2 ст. по-скъпо, отколкото си получавал, защото ти нямаш нужда от тези 2 ст. Това е механизмът и затова никой не смееше да си позволи да дъмпингира цените на големите играчи, защото веднага е наказан по много елементарен начин. След големия шум бяха посочени кои да продават по-евтино с цел да се покаже, че има свобода, а пазарът е либерализиран. Хората не бива да си въобразяват, че сега всеки може. Това не е така.

- Защо?

- На големите играчи не им пука, защото те си продават на максимално високи цени, тяхното да не се губи. При малките бензиностанции маржът е доста по-изпилен, защото работят с печалба между 4-6%. И затова виждаме на някои места разлика до 20 ст. на литър, защото по-малките дават част от печалбата си. При Веселин Марешки ситуацията е друга. Той беше избран, преди да влезе да парламента. Сега никой не говори за него, защото не е открил след изборите нито една бензиностанция, нито шуми около тази дейност.

- Вие сериозно твърдите, че има злоупотреба с господстващо положение.

- Аз съм убеден в това, защото у нас се продава на по-висока цена, отколкото количествата горива, които се изнасят. Затова в Македония, където акцизът е малко-нисък от нашия, преди седмица там бензинът беше 2.05 лв., а дизелът 1.55 лв. Това е много сериозна разлика. В Гърция също дизелът е с около 50 ст. по-евтин от бензин А-95. Докато у нас, макар и с няколко стотинки, дизелът е по-скъп от бензина, въпреки че рафинирането на нефта в Бургас, при целия технологичен процес, по-изгодно е да се получава дизел, отколкото бензин.

- Кой има интерес в момента да тества общественото недоволство и използва ли се за политически цели?

- Винаги може да се ползва за политически цели. Тестването на цените на горивата не е да се види реакцията на хората, а да покаже докъде могат да издържат като готовност за плащане. И заради това, че е близо до общественото недоволство, винаги някой политик или партия може да се изкушат и да прекрачат тънката граница на политическите цели. И това се прави. Предишните протести (през есента на 2011 г., бел. ред.) бяха направени по този начин от една партия, а сега се повтаря. Вижда се кои са кукловодите, независимо че има хора, на които им е писнало до откат и ги използват за политически цели.

- Какво ви кара да мислите така?

- Обърнете внимание какво искат протестиращите. Те не искат да се намали цената на горивата като цяло, а да бъдат намалени акцизът и ДДС-то. Това ще рефлектира върху държавата и върху всички нас като цяло. Но никой не пита защо „Лукойл“ няма нито стотинка внесена печалба в продължение на 10 години. И защо „Лукойл“ продава по-скъпо на нашия пазар, отколкото на външния. Тези въпроси не се задават. Има тенденция в тези протести и те са насочени към държавата и тези, които са в момента на власт. Не се протестира срещу основния дистрибутор и производител на горива у нас, а това е „Лукойл Нефтохим“. Близо 40% от пазара се държи от тази компания, а това е страшно много.

- Докъде ще стигне увеличението на цените на горивата?

- В глобален аспект в общи линии това е диапазонът, в който ще се движи. Преди два месеца, когато нефтът стигна 85 долара за барел, тогава спекулантите се изкушиха и очаквайки санкциите срещу Иран, се опитаха да натиснат пазара, който реагира временно. Беше ясно, че е въпрос на време цената на нефта да се върне на по-ниските нива. В понеделник влязоха в сила санкциите срещу Иран, цената на нефта по никакъв начин не реагира. Нефтът реагира преди седмица, когато не беше ясно, че ще има посочени 8 държави, за които санкциите ще бъдат по-различни. Шестте от тях дефакто реагираха, когато беше казано, че ще има санкции. И освен Турция и Китай всички други си намалиха количествата, които получават от Иран. Индия, една от големите вносителки на ирански петрол, каза, че ще купува и на по-ниска цена. Баницата там е разпределена. Иран излиза с едни 900 хил. барела дневно, от тях 400 хиляди отиват за Русия, 300 хил. за Саудитска Арабия и около 200 хил. за Обединените арабски емирства. САЩ обаче се намесват също с едни 430 хил. барела. Интересно е кой ще падне от борда и с колко. Това е основната причина санкциите да не окажат влияние върху цената на нефта. Тези, които могат да направят нефта 100 долара за барел, си правят много добре сметка, че глобалната икономика не може да поеме такива нива.

- Каква е вашата прогноза за България след този прочит?

- Логично е цените на горивата да паднат. Трудно е да се каже какво е спекулативното увеличение в сегашните цени, но цената на нефта тръгва надолу. И ако са достатъчно коректни търговците и казват, че следват пазара, то ако цената на суровия нефт пада, е логично да паднат и цените на горивата. Няма причина и за стотинка да вървят нагоре, а по-скоро трябва да паднат до 20 ст. надолу за литър.