Как посрещнахте сутринта на 28 август? С чаша кафе, в небрежно "скролване" на смартфона? 

28 август за собственика на сладкарници в Киев Станислав Завертайло започна така:

Отвореното през октомври 2024 г. заведение Honey на улица "Жилянска" 25 в центъра на столица бе пометено от ударната вълна на руски ракети (вероятната цел на които бе намиращата се в съседство сграда на Британския съвет).

В навечерието на 27 срещу 28 август жителите на украинската столица преживяха една от най-тежките бомбардировки от началото на войната - тя се оказа последната за най-малко 23-ма от тях.

"Цяла нощ имаше много експлозии", разказва ми Станислав. "Децата бяха много уплашени. Най-малката ми дъщеря плака цяла нощ. Помня, че по едно време седяхме със сина ми в банята и си говорихме за това, което се случва. Трудно ми е като баща да чувам от устата му, че не иска да умре".

Станислав заспал малко преди 6 часа сутринта. 30 минути по-късно го събудил служител на Honey, който му казал да провери в телефона си системата за видеонаблюдение на заведението. Ето какво видял:

Щетите са големи, но екипът на собственика го убеждава да отвори врати веднага.

"Сега не е много студено и действително бихме могли да поработим още 2-3 месеца. После ще трябва да спрем, защото нямаме прозорци. И не можем просто да сложим стъкла - необходим е пълен ремонт на помещението. Стените в кафенето са изместени. Подът трябва да се пренареди. Всичко това може да отнеме пет месеца. Ако питате мен, по-добре е абсолютно всичко да разрушим и да го изградим наново".

Станислав отбелязва, че не търси помощ от държавата или хората.

"Имаме по-големи проблеми от моето кафене. Аз като предприемач разбирам какъв риск поех, като отворих кафене по време на война. Някои бизнеси откриват специални сметки за дарения. Ние не го правим. Не е за нас. Молим хората, които искат да ни подкрепят, да изпратят пари на фондация "Стерненко" или Come Back Alive (доброволчески организации за набиране на средства за оръжие за украинската армия. Тук може да прочетете интервюто ми с Олга Рожанковска, която представлява друга местна благотворителна фондация: "Серхий Притула").

При предишния ни разговор - този февруари в сладкарницата му Honey на улица "Владислав Яр" (на 10 минути пеша от "Св. София") - Станислав увери, че войната няма да приключи през 2025 г. Сега е още по-убеден в прогнозата си и дори не ме изчаква да си довършва въпроса:

"Не, не, не! Не вярвам в никакво примирие. Какви преговори? Путин е новият Хитлер. Ако превземе Украйна, ще се насочи към следващата територия. Латвия, Естония... След това ще дойде ред на Унгария, България... Той е луд! Виждате самите руснаци, те просто си мечтаят да имат цар. Тогава се чувстват най-велики. Искат всички наоколо да им робуват. Трудно ни е да се борим сами с Русия, нуждаем се от много подкрепа. Затова си говоря с вас. Защото мисля, че всички хора по света трябва да разберат това - ако диктаторът не бъде спрян тук, ще се спре като подчини целия свят".

Разговорът ни със Станислав приключва, защото трябва да се връща на "строителната площадка". Стените може да са изместени, но духът остава непоклатим.