Някак е изумително премиерът Бойко Борисов, по време на чието почти 10-годишно управление България се срина в световните класации на медийна свобода, да говори, че у нас всичко е точно. „В България има тотална свобода на медиите. Всеки подсъдим олигарх може да си направи сайт и да пише гадости за мен и министрите.“ - това е само част от монолога, който изнесе премиерът по време на правителственото заседание в сряда, след редовния мониторингов доклад на Европейската комисия. Има обаче

огромна разлика между "свобода на изразяване" и "медиен плурализъм"

В доклада на комисията се цитират данните на годишните доклади на „Репортери без граници“ и Media Pluralism Monitor, който следи медийния плурализъм в различни европейски държави. "Международните наблюдатели отбелязаха съществено влошаване на медийната среда в България през последните години, като българският медиен сектор се характеризира с непрозрачна собственост и слабо прилагане на журналистическите стандарти. Това положение се отразява върху качеството на обществения дебат и следователно поражда риск от ограничаване на достъпа на обществеността до информация поради ограничения брой независими източници.", се казва в документа. 

Премиерът Борисов описа собственото си разбиране за медийна свобода с думите "в Министерски съвет сме под обсада от няколко седмици, хората протестират, показват средни пръсти, наричат ни мърши."

Но това, че има "свобода" някой да поиска оставка на правителството или да нарисува овалите на политик в карикатура, не означава, че има "плурализъм" в медийната среда. И най-яркият пример е, че в сряда сутрин представителите на кабинета - външен, вътрешен, правосъден министър, бяха наредени като матрьошки в сутрешните блокове на трите национални телевизии. А критичните гласове нека си пишат във фейсбук. 

Е, каква свобода, когато няма плурализъм?

"Плурализмът" включва в себе си понятия като физическа защита на журналистите, техния труд и право да остояват свои позиции в медиите, в които работят. Плурализмът значи и да се дава думата на политическата опозиция, а и на тези, които са опозиция и на самата опозиция. Колко медии го правят? Въпросът ми е саморефлексен. 

Какъв медиен плурализъм, когато от вестниците, близки до властта, изчезнаха основни жанрове като „коментар“ и „анализ“, а в телевизиите реалити формати и инфантилни игри иззеха ефира на актуалната коментарна журналистика? Манекенки, ефектни скандали на висок тон, разговори за пътуване, личен живот, любовни афери и готварски рецепти станаха новите господари на ефира. По-лесно е да ограничиш критичните коментари като ги залееш с глазура захаросани приказки от нищото. 

Управляващи политици отказват да дават интервюта на критични журналисти, а на премиерските круизи зад граница се возят само медии, от които предварително се знае какво ще произведат след това. Защо се сърди премиерът Борисов, когато и на крак на някоя "трибунка" в парламента му задават неудобни въпроси?

Понятието “медиен плурализъм“ включва и разбирането за

независими регулаторни органи, неполитизирани, а свободни и обективни

Нито Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), нито СЕМ са доказали своя безпристрастен професионализъм. Нито рекламният пазар ни е свободен, когато основните финансови потоци са насочени към тези, които са обвързани с центрове, близки до властта. А отбрани медии получават милиони левове от европейските фондове по изкривени критерии на управляващото тяло с благословията на Европейската комисия. 

Публичен разговор за какво?

Премиерът Борисов обяви, че е готов да инициира дебат за свободата на медиите като покани дори еврокомисари. Не обаче да искаме да имаме нормални медии, когато държавата ни не е нормална. А дебатът за това каква държава искаме политиците и най-вече управляващите не желаят да го водят. Защото в него трябва да бъдат включени гражданите, на които и ние, журналистите, обърнахме отдавна гръб.