Господин Борисов,

Признавам си, че докато бях говорител на българското председателство на Съвета на ЕС, ме беше страх само от един въпрос: за състоянието на медиите в България. Неотдавна разбрах, че той не Ви плаши.

Аз обаче се страхувах, защото нямаше начин да отговоря на такъв въпрос хем честно, хем правилно. Ако трябваше да бъде правилно, нямаше да бъде честно. Ако трябваше да бъде честно, нямаше да бъде правилно.

Не че нямах опорни точки. Имах и ги знаех. Те са подобни на Вашите: 1. Медиите от сутрин до вечер критикуват правителството, понякога неуважително, и никой нищо не им прави; 2. Повечето от тях са в частни ръце и не е работа на властта да се меси в сектора; 3. Документите за разпределяне на европейски средства за популяризиране на програми на ЕС са публикувани, следователно всичко е съвсем прозрачно.

Знаех обаче, че тези точки можеха да минат само у дома, откъдето беше малко вероятно да дойдат въпроси по темата. Нямаше начин да ги пробутам на някогашните ми колеги от прескорпуса в Брюксел. И ако те не ми задаваха трудния въпрос, трябва да благодаря  на обстоятелството, че ЕС има по-тежки проблеми от “значителното влошаване на медийната среда в България”.

За шестте месеца на председателството един-единствен български вестник ми прати въпроси, засягащи част от тази обширна тема, и колегите ми от дирекция “Пресцентър и връзки с обществеността” му отговориха с част от въпросните опорки.

За последните десет години повечето от българските медии престанаха да задават трудни въпроси и дори изобщо да задават въпроси. Вероятно това изглежда добре за Вас, за колегите и за съветниците Ви. Ще се опитам да обясня защо според мене такава “стабилност” е илюзия. И защо медийният проблем, за който Европейската комисия говори в последния си доклад за България, е проблем на правителството.

Краткият отговор е: защото той не е професионален или съсловен проблем, а проблем на обществото и демокрацията у нас, който не може да бъде отделен от цялостното състояние на държавата. Медиите винаги съществуват в икономическа, политическа и културна среда и носят нейните белези.

Ако трябва да формулирам проблема на Вашето правителство с медиите накратко, той е, че журналистиката в България вече застрашително е заменена от пропаганда и шоу и това до голяма степен се дължи на отношенията й с властта. При това властта съвсем не е пасивната страна в тези отношения.

Този проблем не започва от Вашите три правителства, но по време на тяхното управление видимо се задълбочи и стана видим навън, което показва цитираният доклад на Комисията.

Не се опитвам да стоваря върху Вас цялата отговорност за деградацията (думата не е силна) на българската журналистика. Тя има обективни причини - неспособността на някои традиционни медии у нас да се приспособят навреме към промените, свързани с интернет и новите медии; икономическата криза, която не само в България доведе до декласиране на маси от хора, до лумпенизация, до разцвет на популизма, до кризи в образованието и културата, а оттам и до промени в медийната среда; емиграцията, която лиши страната ни от част от потенциалната й средна класа, а следователно и от активната и критично мислеща публика; комерсиализацията; разцветът на фалшивите новини в световен мащаб.

В такава ситуация политическата власт има избор: да помогне да бъде опазено от ефектите на кризата здравето на медиите, т.е. бистрото всекидневно съзнание на обществото, или да се възползва от тези ефекти едностранно, за краткосрочни цели. Опасявам се, че Вие избрахте второто (не знам дали съзнателно или не).

В споменатия си доклад Европейската комисия се позова на “Репортери без граници”, които пък поименно посочват проблема на българската медийна среда: Делян Пеевски. Неговият случай отдавна не е частен и персонален. Под Вашия поглед Пеевски стана нарицателно за срастване между капитал, политическа и съдебна власт и медии.

Проблемът не е, че медиите, които Пеевски притежава де юре, и тези, които зависят от парите му, са булевардни. Такива има по целия свят и те обикновено са най-евтините и с най-голямата аудитория.

Проблемът е, че държавата позволи те с непозволени средства да убият почти изцяло качествената журналистика в България и да наложат вкус и “стандарти”, които връщат страната ни години назад. Няма да е пресилено за кажем, че днес България е медийният идиот на Европа. Тя стана такава през Вашето управление.

Кризата засегна медиите във всички страни в Европейския съюз, но сред тях единствено България изпъква със 111-ото си място в класацията на “Репортери без граници” - най-зле от всички държави членки и дори далече зад развиващи се страни. Да твърдите, че този факт няма отношение към българското правителство, е не само несериозно. То е и недостойно за министър-председател.

Когато се появят съмнения за обществени поръчки, Вие не се колебаете да наредите анулирането им дори при сключени договори. Ваши министри предлагат държавата да регулира ту цените на хляба, ту на основни хранителни продукти. Когато става дума за регулация на медийния пазар обаче, твърдите разпалено, че това не е Ваша работа.

Красноречив е фактът, че последният медиен закон беше прокаран от опозицията, която днес иска оставката Ви. При това негов автор беше депутатът и олигархът, когото “Репортери без граници” сочат като главен медиен проблем на страната. В разделения и поляризиран български парламент внезапно се появи голяма коалиция в подкрепа на "Закона Пеевски”.

Проблемът, който ни сочи Европа, не само че не е отстранен. Той пише закон, за да се самоциментира. При това с подкрепата на управляващото мнозинство. Това е цинизъм, на който биха могли да завидят и Владимир Путин, и Доналд Тръмп, и Реджеп Ердоган. И това ли не Ви смущава като лидер на управляващата партия и министър-председател?

След катастрофата край Своге Вие отстранихте трима Ваши министри, които не носеха пряка отговорност за нея. Те платиха политическата цена заради общественото мнение и заради репутацията на правителството Ви. Изглежда обаче забравяте за тази репутация, когато върху кабинета Ви падне дебелата сянка на медийния олигарх от ДПС. Между другото, какво общо има олигархията с демокрацията? Или ще кажете, че и това е въпрос, който не засяга правителството?

Надявам се разбирате, че при тези обстоятелства става незаобиколим въпросът: защо Борисов не смее да пипне Пеевски?

Добре известно е, че до разрива между Пеевски и Цветан Василев финансов гръб на медиите на първия беше фалиралата по-късно Корпоративна търговска банка (КТБ). Нейните пари им позволяваха да продават под себестойността и така да убиват конкуренцията. Сигурно си спомняте, че в тази банка бяха парите на най-богатите държавни дружества. С тях тя финансираше частните медии на олигархията, които пък старателно обслужваха всяка нова власт, включително и Вашата. С други думи, българският данъкоплатец сам си плащаше, за да му промиват мозъка. Вие можехте да сложите край на този порочен модел, но не го направихте. Предпочетохте да го използвате.

Ще пропусна де факто господстващото положение на фирмите, свързани с Пеевски, на пазара на разпространение на печата и че единствено Комисията за защита на конкуренцията като че ли не забелязва това положение. Мисля, че роля на правителството с неговата законодателна инициатива и на управляващото мнозинство е да се погрижат в България да има независими регулатори, включително и в медийния сектор.

Работейки в Брюксел, бях личен свидетел на усилията, които българската държава положи, за да спре още в предварителната му фаза разследване на Европейската комисия за незаконна държавна помощ срещу КТБ. Днес Ви чувам да казвате: „Олигарх – създал си медия да си защитава това, което е откраднал. Който и да е той. Всеки подсъдим може да си прави медия.“ Любопитно ми е кого точно имате предвид и ако случайно това е Цветан Василев, защо не му попречихте да краде и да си прави медии, когато имахте пълната власт за това?

Докато работех в държавната администрация, бях свидетел на това как немалка част от бюджетните пари за популяризиране на българското председателство на ЕС отиваха в сметките на медии с открити антиевропейски позиции. Когато повдигнах въпроса, колегите ми отговориха, че те имат най-голям тираж или най-много посещаемост в интернет. Ако това можеше да бъде решаващият критерий, ЕС би трябвало да възложи популяризирането си на най-еврофобските британски таблоиди, на които до голяма степен дължи успеха си кампанията за “Брекзит”. Оставям настрана въпроса доколко са достоверни данните за тиражите и за интернет трафика у нас. Но се и чудя - не ви ли смущава вас, "Гражданите за европейско развитие на България", че част от най-влиятелните й медии са антиевропейски?

Накратко, Вашето правителство абдикира от длъжността си да установи равно игрално поле на медийния пазар. Това е главната причина положението на него да се влоши и критиката на Европейската комисия е основателна. Тя е и към Вас, трябва да я приемете.

Номинираната от Вас българска еврокомисарка Мария Габриел излезе с инициатива за борба с фалшивите новини. Вие обаче посочвате изобилието им у нас като доказателство, че медиите са свободни. Казвате:

„Няма нещо по тази тема, което да ни притесни. Няма нещо, което да е скрито и да не е публикувано в България. Напротив – фалшиви, жълти новини колкото искаш.”

Наистина ли смятате това за признак на свободни и плуралистични медии? Наистина ли това Ви успокоява? Струва ми се, че би трябвало да Ви тревожи.

До какво доведе установеният с Ваше съдействие (или бездействие) модел “Пеевски”? Главният резултат е, че почти не останаха медии, които да служат на гражданите и на обществения интерес. Преобладават медиите, обслужващи (често в най-вулгарния смисъл на думата) частни интереси, включително на управляващите.

Обслужването води до деформация на съдържанието – то се дели на два големи блока: (а) окепазяване и възхвали; (б) разсейване на публиката с жълтини и пошлости. Тук-там мъждукат следи от някогашната просветителска и лидерска мисия на медиите.

Водещи политически предавания се оказват две музикално-сатирични шоута, където актуалните теми са между голите бедра на балерини и адреналинки.

Нелоялната конкуренция от групата на Пеевски, съчетана с натиска на кризата, накара някои от най-големите западни инвеститори в българския медиен сектор да го напуснат, а с тях си отидоха и професионалните стандарти, които налагаха, макар понякога и непълно.

Моделът "Пеевски" се възпроизвежда. Той отглежда публика, която иска още от същото. Вероятно тя е удобна за управление, защото е лесно манипулируема, но Вие не сте единственият, който може да я манипулира.

Днес нарастващи части от тази публика блокират пътища и искат оставката Ви с косонастръхвателни искания като по-евтин бензин и “съд и затвор за отговорните България да бъде най-бедната страна в ЕС”.

Най-интересното е, че зад тези протести (поне според партийния Ви заместник Цветан Цветанов) са именно отговорните за българската бедност - тези, които са виновни и за външния дълг, и за грабежа при правителството на “Мултигруп”, и за кризата от 1996-1997 г., и за АЕЦ "Белене", и за "Южен поток", и за скандала с КТБ.

Ако днес те могат да ви предизвикват с утопично-популистки “визии” за България и да организират протести срещу Вашето правителство, ако те могат да поставят под въпрос европейския избор на страната ни, за това голяма заслуга има и медийният модел, на който и Вие се осланяхте, модела “Пеевски”.

Той отглежда техните последователи. Неговият краен продукт е безпаметна и безкритична маса, готова да бъде водена в произволна посока. Това е дългосрочната цена на краткосрочните ползи, които извличахте от квази-медиите на корпулентния олигарх.

Няма здрава демокрация с болни медии. За да оздравеят българските медии, трябва да бъдат освободени от модела “Пеевски”. А за да бъдат освободени от него, той трябва да си плати за незаконните предимства, които през годините е получил със съдействието на властта. Това е работа на правителството. Ако не на Вашето - на някое друго.

С най-добри чувства

Веселин Желев