В България в момента върви социалистическа революция. Широките народни маси отказват да работят за мижави заплати и протестират срещу високите цени. А правителството и бизнесът отказват да направят каквото и да е по въпроса.

За да вникнем в случващото се, би било добре да прочетем какво пише за социалистическата революция Карл Маркс. Именно той е човекът, който пръв описва това явление. което в Западна Европа е започнало по негово време, а именно през XIX в.

Няколко бележки. Първо, четенето на Маркс не означава привързаност към Евразия. Напротив. Западът спечели Студената война и заради това, защото до голяма степен реализира идеите на Маркс в своите общества. Докато Изтокът чрез СССР и социалистическия лагер реализира само и единствено въжделенията на руските царе за огромна империя. Нещо повече - хубаво би било и на Запад отново да препрочетат Маркс. Току-виж разбрали защо на главата им се стовариха Тръмп, един куп популисти, Брекзит и т.н.

Второ, четенето на Маркс не те прави симпатизант на БСП. На "Позитано" 20 пролетарии почти няма. Там е пълно с буржоазия, при това най-реакционната. Буржоазията на "Позитано" 20 не е станала такава заради инциативността, предприемчивостта и трудолюбието си, а поради това, че успя да трансформира политическата си власт в икономическа. Това обаче е и един от най-големите й проблеми. Защото червената ни буржоазия и нейните издънки, част от които в момента пребивават в ГЕРБ, имат самочувствието на богоизбрани и почти нямат връзка с реалността. За нея социализмът е само и единствено начин да се лъже целокупното население и да се придобива политическа власт, която да обслужва икономическата. Номерът обаче все по-трудно минава.

Трето, случилото се през 1944 г. у нас няма как да бъде наречена социалистическа революция. Най-малкото защото тогава е преобладавало селското население. Докато сега българското общество е предимно градско и в него преобладават хора на наемния труд, по-високо или по-ниско платени пролетарии.

Четвърто. Маркс е бил бохем и бунтар, имал е проблеми с властта и едва ли би се съгласил с това, което представляваше СССР или България преди 1989 г. Освен това никой не може да отрече неговия принос в световната хуманитаристика, а именно - въвеждането на понятието класа.

И пето - колкото повече се чете, толкова по-добре. Включително ако става дума за философски идеи, към които си резервиран. И независимо, че  Бойко Борисов и неговите съратници в ГЕРБ вероятно са на друго мнение по въпроса за четенето.

Ето какво казва Маркс в "Буржоа и пролетарии", първата глава от "Манифест на комунистическата партия", която представлява синтезиран вид на неговата философия.

"Историята на всички досегашни общества е история на класови борби.

Свободен и роб, патриций и плебей, феодал и крепостен селянин, цехов майстор и калфа, накъсо - потисници и потиснати, са се намирали в постоянен антагонизъм един спрямо друг, водили са непрекъсната ту скрита, ту открита борба, която винаги е свършвала с революционно преустройство на цялото общество или с обща гибел на борещите се класи".

И още:

"Цялото общество се разпада все повече и повече на два големи враждебни лагера, на две големи, изправени открито една срещу друга класи - буржоазия и пролетариат"

В нашия случай е по-удачно да говорим за работодатели и работници. Още повече, че нашите работодатели не са с буржоазен произход. В голямата си част те са служебно назначени капиталисти от бившата БКП и ДС. 

Може да звучи изненадващо, но Маркс има доста ласкави изказвания за буржоазията.

"Буржоазията показа, че бруталната проява на сила в средните векове, от която реакцията толкова много се възхищава, е намирала своето естествено допълнение в леността и неподвижността. Едва буржоазията показа какво може да постигне дейността на човека. Тя сътвори чудеса, съвсем различни от египетските пирамиди, римските водопроводи и готическите катедрали; тя извърши походи, съвсем различни от преселението на народите и кръстоносните походи"

И още:

"През време на своето едва стогодишно класово господство буржоазията създаде по-масови и по-колосални производителни сили, отколкото всички минали поколения, взети заедно. Покоряване на природните сили, машинно производство, приложение на химията в индустрията и земеделието, параходи, железници електрически телеграф, пригодяване за земеделска обработка на цели континенти, превръщане на реките в плавателни, цели, сякаш изпод земята измъкнати човешки маси - кой по-раншен век е могъл да подозира, че в недрата на обществения труд дремят такива производителни сили!"

Същевременно обаче изтъква, че буржоазията сама създава предпоставките за собствените си проблеми.

"Съвременното буржоазно общество със своите буржоазни отношения на производство и размяна, с буржоазните отношения на собственост, което като с магия е създало такива огромни средства за производство и размяна, прилича на оня магьосник, който не може вече да се справи с извиканите чрез неговите заклинания подземни сили. От десетилетия насам историята на индустрията и на търговията е само история на бунта на съвременните производителни сили против съвременните производствени отношения, против отношенията на собствеността, които са жизнени условия за буржоазията и нейното господство. Достатъчно е да споменем търговските кризи, които със своето периодическо повтаряне все по-заплашително поставят под въпрос съществуването на цялото буржоазно общество".

Ето какво коментира Маркс за пролетариата. Приликите с българската действителност едва ли са случайни.

"Натъпканите във фабриката работнически маси са организирали по войнишки. Като редници на индустриалната армия те са поставени под надзора на цяла йерархия от подофицери и офицери. Те са роби не само на буржоазната класа, на буржоазната държава, но и всеки ден, и всеки час ги поробва машината, надзирателят и преди всичко самият отделен буржоа фабрикант. Този деспотизъм е толкова по-дребнав, по-омразен и по-ожесточаващ, колкото по-открито прокламира за своя цел печалбата".

Ето как според Маркс започва и се развива социалистическата революция:

"В началото се борят отделни работници, след това работниците от една фабрика, след това работниците от цял отрасъл на труда в едно населено място против отделния буржоа, който непосредствено ги експлоатира".

"Сплотяването на работническите маси не е резултат на тяхното собствено обединение, а резултат на обединението на буржоазията..."

"Растящата конкуренция между буржоата и произтичащите от нея търговски кризи правят заплатата на работниците все по-нестабилна... сблъскванията между отделния работник и отделния буржоа все повече добиват характер на сблъсквания между две класи..."

"Тази организация на пролетариите в класа, а с това и в политическа партия всекиминутно наново се руши от конкуренцията между самите работници. Но тя възниква отново и отново - по-силна, по-здрава, по-могъща"

В следващия цитат Маркс като че ли е предрекъл ролята на социалните мрежи в социалистическата революция. Особено в България тази роля е огромна, в много случаи всъщност социалистическата ни революция бушува единствено в интернет.

"От време на време работниците побеждават, но тези победи са само преходни. Действителният резултат на тяхната борба не е непосредственият успех, а все повече разширяващото се обединение на работниците. За него способстват нарастващите съобщителни средства, създавани от едрата индустрия и поставящи във взаимна връзка работниците от различните места. Но достатъчна е само тази връзка, за да се централизират множеството локални борби, които навред имат еднакъв характер, в национална, в класова борба. А всяка класова борба е политическа борба"

Изнендаващо или не Маркс има негативно отношение към лумпенпролетариата.

"Лумпенпролетариатът... по силата на цялото си жизнено положение той е много по-склонен да се продава за реакционни машинации".

А в България през последните 30 години се създаваше предимно лупменпролетариат. Този процес се засили особено много покрай поведението на Бойко Борисов в стил "вие сте прости и аз съм прост". За отглеждането на лумпенпролетариата голяма роля изиграха и медиите, свързвани с Делян Пеевски и подпомагани от правителствата на ГЕРБ. Голяма част от тяхната дейност е да задоволяват и поощряват най-низките емоции на най-ниските слоеве на населението. Затова Борисов няма защо да се чуди, че българският лумпенпролетариат се продава лесно за реакционни машинации, включително и срещу него самия. Маркс го е написал много отдавна.

Преди няколко месеца Клуб Z публикува почти цялата глава "Буржоа и пролетарий".

Тази публикация бе повод навършването от 200 години от рождението на Маркс. Кой да предположи, че съвсем скоро ще се наложи да го четем, за да анализираме настоящата българска действителност?