Новите санкции срещу Техеран поставят началото на нов епизод от сагата на  конфронтацията между САЩ и Иран, продължаваща вече четири десетилетия. Тя започна непосредствено след революцията на аятоласите и прие формата на остро политическо, дипломатическо и икономическо противоборство между Техеран и Вашингтон, което обаче никога досега не прерасна във военен конфликт.

Според много наблюдатели, новият ѝ етап може да се окаже най-опасен, а изходът от него ще определи мястото на Иран в регионалната разстановка на силите. Санкциите със сигурност ще имат дълбоко отражение и ще нанесат големи щети на икономиката на Иран, въпреки че страната вече придоби опита да ги заобикаля. 

От години Техеран е пряко замесен в конфликтите в региона, като реализира амбициозна програма за промяна на традиционното съотношение на силите и регионалните роли в свой интерес. Показателни в това отношение са разменените писма между президента на САЩ Доналд Тръмп и иранския върховен водач аятолах Али Хаменей през последните месеци.

Тръмп заяви, че неговата цел е „да бъде принуден режимът да направи ясен избор – да се откаже от деструктивното си поведение или да тръгне по пътя на икономическата катастрофа“. Той добави:

„Призоваваме режима да се откаже от ядрените си намерения и да коригира поведението си, като започне да уважава правата на народа си и да се завърне на масата на преговорите, изпълнен с добри намерения".  

Изявления на представители на неговата администрация акцентират върху това, че целта не е смяна на режима в Иран, а извършване на промяна в поведението му. При това се внушава, че Вашингтон все още държи отворена вратата за евентуални преговори, ако Техеран реши сериозно да преосмисли поведението и целите си.

 

Застрахователна полица на ислямската революция

 

Искането на Тръмп обаче има малко шансове да се реализира. Евентуален отказ от ядрената мечта, която някои ястреби сред аятоласите считат за застрахователна полица на режима срещу американските заплахи, би бил синоним на капитулация на „иранската революция“. Промяната в поведението на тази държава, би означавало армията и революционните гвардейци да ограничат функциите си със защитата на границите на Иран, а не както бе досега – пряко да се намесват в страните от региона, предизвиквайки въоръжени конфликти, дестабилизизация и заплахи за ракетни удари.

Тези искания биха означавали завръщане към нормалното поведение, докато понастоящем петролните постъпления на Иран, както и неговите милиции, се използват за преначертаване на контурите на региона в съответствие с интересите на аятоласите, включващи установяване на контрол върху политиката на една или друга близкоизточна държава. Според експертите, които следят еволюцията на режима, отказът от „износ на революция“ би означавал края на целия „проект“. Така иранският режим се оказва разкъсан между амбициите си от една страна и влошаващата се икономическа ситуация в страната от друга.  

Тръмп счита ядреното споразумение с Иран за „катастрофа“ – документ, който предоставя свидетелство за добро поведение на режима, без да го задължава да промени поведението си. Според Вашингтон, това споразумение е позволило на Техеран да използва увеличените си приходи и дипломатическия си пробив за ускорено развитие на програмата си за балистични ракети и за дестабилизирането на региона с целта „смяна на режимите“, както и на идентичността на техните общества.

Новите американски санкции идват в период, когато проблемите пред иранската икономика не са тайна за никого. Изминалите месеци дадоха ясни доказателства за това: иранският риал бе обезценен, инфлацията расте, както и безработицата. Всичко това се изля в народно недоволство и демонстрации из цялата страна; организирани бяха стачки на шофьорите на товарни автомобили и на учителите. Опасенията на обикновените иранци, че случващото предвещава ново затягане на коланите и свиване на потреблението, постоянно се засилват.

 

Изборът пред моллите и европейският предпазен колан

 

Пред Техеран няма много алтернативи. Едната е да стимулира по-широка и по-категорична подкрепа от страна на Европейския съюз. Нищо обаче не подсказва, че Европа е в състояние да изиграе решаваща роля. Финансовият инструмент, който се обсъжда в този контекст, ще бъде въведен след години и то с ограничен ефект. Големите европейски компании залагат на сигурно, когато стане дума да изберат между иранските инвестиции и големия пазар на Америка. Освен това, европейските икономики не са в най-добрата си форма в условията на "Брекзит", засилване на центробежните тенденции и отказа на Ангела Меркел от пореден мандат, предвещаващ политическа буря в Германия. Иран залага на времето и може би на надеждата някак си да преживее мандата на Тръмп.

Друг благоприятен фактор за Техеран, е че в Европа се засилва влиянието на онези, които считат, че санкциите удрят по хората, а не по режимите, както и че първата им жертва ще бъдат реформаторските сили в Ислямската република. По такъв начин, предупреждават критиците, подновяването на американските санкции ще бъде представено от иранската пропаганда като бойкот на страната, а не на режима.

Тръмп може би си въобразява, че подобно на прецедента със Северна Корея, болезнените санкции ще убедят Иран да се върне на масата на преговорите, като този път ще се заангажират сериозно да променят политиките си. Трябва да изчакаме, за да видим дали Иран ще се ограничи с опити за преодоляване ефекта на санкциите в самата страна, или ще задейства своите лостове на влияние в една или друга съседна държава. Във всеки случай, започва нов етап на конфронтацията. Остава да видим дали иранските ответни действия ще включват преки заплахи, застрашаване на американското военно присъствие в региона или на сигурността на проливите в Залива. За иранската икономика настъпват буреносни дни, а в сезона на политическите мусони е по-добре хора и държави да затегнат предпазните колани.