Европейска армия и бюджет на еврозоната. Това са идеи, публично подкрепени на най-високо равнище от Германия и Франция в последните дни.

Защо са важни за България? Защото са сигнал, че ядрото на по-дълбоката Европа се оформя, макар и като относително далечна визия, докато нашата страна продължава да остава в по-плитката и периферна част на ЕС. Нито европейската армия, нито бюджетът на еврозоната ще се случат утре. Първата (ако ще бъде истинска армия, а не експедиционен корпус) изисква промяна на договора на ЕС. Вторият е замислен от началото на следващия многогодишен бюджет на ЕС през 2021 г.

Подробности за германо-френския компромис по този въпрос ще научим след заседанието на Еврогрупата идния вторник (20 ноември). Но речите на френския президент Еманюел Макрон на 11 ноември в Париж и на германската канцлерка Ангела Меркел в Европейския парламент в Страсбург на 13 ноември показват ясна политическа воля двете водещи сили в ЕС да вървят в начертаната посока. Дори не всички в ЕС да са съгласни да я следват, желаещите имат опции да го направят.

На тяхно разположение са инструментите на междуправителствените споразумения (от такова е започнал днешният Шенген) както и клаузи в Лисабонския договор, които позволяват коалиции на желаещите (засилено сътрудничество и постоянно структурирано сътрудничество в областта на отбраната).

С други думи, германо-френският влак тръгва към по-дълбока Европа. Който ще се качва, да се качва. За скептиците – Меркел има намерение да остане на поста си до 2021 година, Макрон е в началото на мандата си, който свършва година по-късно от този на германската канцлерка. Евентуалните приемници на Меркел, няма да сменят курса, който е залегнал програмата на християндемократите.

Докато София повтаря остарялата мантра, че е против ЕС “на две скорости”, никой вече в сърцето на Европа не я слуша. Първата европейска скорост се оформя необратимо и става все по-бърза, с тенденция за още по-голямо ускорение след “Брекзит” и след европейските избори догодина.

Лъжат се тези, които очакват, че евентуално силно представяне на евроскептиците би спряло процеса. Тъкмо наопаки, ако Марин Льо Пен, Матео Салвини, Виктор Орбан, Ярослав Качински и сие се опитат да блокират ЕС, да го върнат в ранната му фаза на единствено общ пазар и митнически съюз, това само би мотивирало другите да го преосноват в нов формат – ЕС първа класа, която не иска да се движи със скоростта на най-бавните. При това ще отсъства най-голямата спирачка на интеграцията – Обединеното кралство.

За по-дълбоката интеграция са най-богатите и най-силните европейски страни. Наивни са очакванията, че по-бедните и по-малките могат да ги спрат. Да, Германия и Франция могат “счупят” ЕС, както казва Бойко Борисов. Ще го счупят, без да им мигне окото, защото в счупеното парче ще останем ние, с гайдите. Здравото и хубавото ще си остане тяхно и може пак да се наложи да кандидатстваме за него.

Текстът е от блога на Веселин Желев