Когато политиката стане кабаре, а кабарето - политика

Телевизията е Би Ти Ви, предаването е “Шоуто на Слави”, а гост – министър-председателят Бойко Борисов. Водещият Слави Трифонов чете въпрос на зрител към премиера:

- През 2009 година, когато поехте управлението, дългът на България беше 10 милиарда лева и бюджетният дефицит – 500 милиона лева. Тогава казахте, че държавата е в колапс. Сега дългът е над 26 милиарда и бюджетният дефицит е почти същият. В катастрофа ли е България?

Борисов-Трифонов: Слави не прави партия, ще се обявява печалбата при горивата

Борисов отговаря:

- Просто бих го посъветвал уважаемия господин да чете (вади от вътрешния си джоб сгънат на четири лист).

Трифонов: Защо?

Борисов: Защото ще кажа (разгъва листа).

Трифонов: Откъде пък този лист?

Борисов: Ами нося си данните. Да ги оставя?

(Обясняват се защо премиерът си носи лист).

Борисов: Тук много ясно е казано (чете от листа), че в момента нашият дълг е под 20 процента.

Трифонов (гледа с погнуса) …

Борисов: (чете данни за ръста на приходите на държавата и на брутния вътрешен продукт (БВП).

Трифонов: И колко е външният дълг?

Борисов: 20 процента.

Трифонов: В милиарди – 26 милиарда…

Борисов: Не, 20 процента… (Обяснява, че в момента годишният БВП е 110 милиара лева, а в края на мандата му се очаква да бъде 130 милиарда лева, а дотогава публичният дълг да стане 17 на сто от БВП. Подчертава, че държавата запазва тази тенденция въпреки 6,7 милиарда лева разходи за “руските реактори”, за “американските централи” и за изплащане на изгорелите във фалита на КТБ влогове на граждани).

Трифонов (числата го отегчават, подпрял е главата си с ръка на бюрото): Добре, и колко е външният дълг?

Борисов: 20 процента.

Трифонов: 20 процента от к’во?

Борисов: От брутния вътрешен продукт. Така се мери.

Трифонов (надува бузи и гледа смръщено към горния десен ъгъл на студиото. Нещо тук не му харесва).

Борисов: Беше 26, 27 процента… Когато дойдохме, този, третия мандат да го наречем, беше 27 процента. Сега е 20 процента. До края на мандата – 17 процента. Това са цифрите, които ясно могат да се проверят.

Трифонов (гледа намръщено в своя лист, жестикулирайки с показалец): Тоест, той пита … 26 милиарда, от 10 милиарда - 26 милиарда, обаче Вие говорите в проценти от брутния вътрешен продукт…

Борисов: Да, то така се мери.

Трифонов (със същата гримаса хваща листа си с две ръце и процежда): Добре…

* * *

Обобщен на езика на презрените “журналя”, този няколкоминутен диалог означава, че: отговаряйки на манипулативен въпрос, премиерът посочи, че за управлението му бремето на дълга върху икономиката е намаляло, защото националното богатство се е увеличило.

“Аз не съм журналист”, каза Трифонов в началото на предаването.

Това е очевидно. Ако беше, нямаше да пита министър-председателя за данни, които са публично достъпни поне на пет места на български език – на сайтовете на Българската народна банка, на Министерството на финансите, на Националния статистически институт, на Евростат и на Европейската комисия.

Такива въпроси могат да задават отрудените възрастни жители на затънтено село, където още няма интернет. Но в студио на една от най-гледаните телевизии те звучат нелепо. Тук адекватният въпрос е какво означават числата, които са известни и публични.

Въпросите показват, че водещият и звездният му екип не са направили онова, което безименният репортер рутинно прави, преди да разговаря с властта. То на професионален жаргон се нарича “домашна работа”. Тя предполага да си подготвен по въпросите, които задаваш. В случая – най-малкото да знаеш какво е публичен дълг, как той се измерва и каква е историята му в България поне през последните няколко години. Добре би било да знаеш и какво значи кредитен рейтинг и как българският кредитен рейтинг се е движил през същия период и какво означава това движение. (Повишава се рейтингът, което значи, че светът гледа на България като на все по-надежден платец и заслугата за това е на нейното правителство).

Да, ще кажете, ама всичко това е сложно и скучно. Публиката на забавното шоу, което започва в 22,30 часа, няма да го разбере, ще се отегчи и ще смени канала. Така е. Защо тогава пълнят шоуто с политика, или с икономическа политика? Не пей им се веке, или някой им плаща? Само питам. Ако все пак 5000 техни зрители са питали и шоуто се чувства длъжно да им отговори просто и ясно, това предполага екипът му да познава добре предмета на питанията. Само така може да обясни сложните неща просто. Да питаш от името на публиката, да имаш претенцията да я представляваш, е отговорност, а не случайно следствие от достъп до ефир и от популярност, придобита по друг начин. Да имаш претенцията да питаш от името на обществото, предполага подготовка. Другото е фарс.

Трифонов с раздразнение и досада нарича коментарите, че може би иска да влезе в политиката “нелепи интерпретации и небивалици”. Защо тогава непрекъснато се занимава с политически теми? И не се ограничава само с обсъждането им, ами влиза в самата политическа игра – беше инициатор на референдум за смяна на избирателната система. Това си е отвсякъде политическа акция. Така че нещата, в които е подозиран, са си чисти бивалици и “лепи” интепретациии, които напълно му лепнат. Между другото влизането на поп и шоу звезди в политиката е характерно за третия свят. Типичен пример е Хаити, където популярният там певец Мишел Мартели беше президент от 2011 до 2016 година. Шоу звездите намират път към политиката там, където политическият елит се е провалил.

Не казвам, че трябва да има забранени теми за шоумените. По цял свят  лидери и политици са сред техните гости – те са имената, които правят новините. Когато обаче ни поднасят актуалната проблематика предимно в кабаретен формат и на кабаретно ниво, това изглежда подозрително – особено при нарастващия недостиг на смислен дебат в деловата част на денонощието. Това не е просто кич. То е подмяна и е нездравословно.

За Трифонов не знам, но Борисов сигурно помни бившия си клиент Тодор Живков. 35-годишната диктатура на последния може да се опише като поредица от партийно-държавни почини. Един от тях, май някъде през 70-те години на миналия век, беше: “всеки да си върши работата”. Струва ми се, че още е актуален. Драги г-н Трифонов, правете това, което умеете най-добре – пейте, свирете, танцувайте, играйте. Оставете политиката на политиците и журналистиката на журналистите. Иначе, както е тръгнало, те ще трябва да запеят, да засвирят и да затанцуват. И тогава наистина няма да има такава държава.

P.S. Понеже заговорихме за кабаре, си спомних едноименния филм и онази 3-минутна сцена, която казва всичко за това, което следва, когато политиката стане кабаре, а кабарето – политика.