Посещение при Аденауер

Как е живял, какво е чел, кое е било любимото му цвете и как се е проявявал стремежът му към спестовност - всичко това може да се види в дома на Конрад Аденауер край Бон, който днес е един вид място за поклонение.

Живописното селце Рьондорф спечелило кореняка-кьолнчанин Аденауер с разположението си по хълмовете край Рейн и невероятната гледка. Както и с красивите си градини. Конрад от малък бил любител на градините, разказват познавачите на неговата биография, и дори отглеждал в детството си репички. На по-късна възраст вече станал любител на розите, които са навсякъде около спретнатата бяла къща. В която има и роза, наречена на неговото име, но не - не ги бил отглеждал той бодливите цветя, само им се любувал.

Къщата е нависоко, към върха на склона. А първото, което се вижда в антрето, е родословното дърво на фамилията - с двете госпожи Аденауер, седемте деца и 24-мата внуци, изобразени във вид на розов букет. Свежи рози има и по вазите в стаите, в които иначе времето е спряло преди около 50 години, за което напомнят и мебелите, и грамофонът, и големите стенни часовници - слабост на първия германски канцлер. Както се вижда - обичал е и картините, а и свързаните с религията художествени произведения, тъй като е бил ревностен католик и не е пропускал служба нито в Германия, нито по време на ваканциите си в Италия /в Каденабия/ или в Швейцария /в Мюрен/.

Първата стая е музикалната, а след нея са холът и трапезарията, в които и до днес семейството се събира на Коледа. Във всяко от помещенията личи специално вложеното от домовладелеца внимание при обзавеждането - облицовка от плат за стените на музикалната стая или специални насочващи се прожектори за картините.

Мебелите и килимите в къщата, в която Аденауер е живял от 1937 до смъртта си през 1967, са запазени непокътнати, а по ъглите и лавиците са поставени вази, саби и други подаръци, получавани навремето от държавници и министри. Най-екзотичните дарения са в специална стая, наречена каютата - две картини, нарисувани не от кого да е, а от Чърчил и от Айзенхауер. Особено интересна история има свързана с втората: Айзенхауер я подарява на Аденауер още преди да е станал президент, а след това, вече като държавен глава на Съединените щати, изпраща външния си министър Дълес на посещение в Германия. И министърът логично пожелава да види къде виси произведението на шефа, с което заварва германския канцлер крайно неподготвен, тъй като произведението не виси никъде, а е прибрано в някой килер. Известният със самообладанието си Аденауер успява да се справи блестящо: разпорежда на служител да намери картината и да я постави на достойно място, а докато бъде уведомен с бележка, че акцията е приключила, държи продължителни приветствени слова пред американския гост. На когото в крайна сметка картината е показана окачена в стаята за почивка, а Аденауер уверява, че редовно я съзерцава за вдъхновение.

Принципно обаче в Рьондорф почти не са се провеждали служебни срещи - това е било личното пространство на някогашния канцлер. Един от малцината, гостували в бялата къща край Рейн, е Шарл де Гол, който е бил и близък приятел на Аденауер. Двамата дори и днес са заедно /което е една от малкото интервенции в пейзажа/ - техните бронзови фигури са поставени една до друга в градината.

Впрочем – има и една далеч немаловажна политическа конференция, която се е състояла в същата тази бяла къща на 21 август 1949 и даже е наречена „Рьондорфска”. На тази дата, седмица след първите избори за Бундестаг, които са същевременно и първите свободни след ноември 1932, Аденауер кани в дома си 24 водещи представители на консерваторите, с които да обсъдят бъдещото управление на държавата. И успява да се наложи и по двата пункта, които си е набелязал - предотвратява сформирането на голяма коалиция между консерватори и социалдемократи, а самият той става канцлер. Тогава Аденауер вече е на 73 години и обяснява на присъстващите, че личният лекар му дава не повече от година-две на поста. А в крайна сметка стават 14.

На горния етаж в канцлерския дом са спалнята и кабинетът, но предпочитаното място за работа на Аденауер, където именно пише прочутите си мемоари, е павилионът в градината - построен по негов проект, вдъхновен от италианската архитектура. По проект на Аденауер е направено и бюрото, а стените са покрити отгоре до долу с книги. Все пак има място и за снимките /с автографи/ на големите политици, с които се е срещал през годините. Както и за спомени от „малки“ хора - като сребърната табакера от жена, чийто син Аденауер е спасил от руски плен.

Човекът, известен с девиза „Никакви експерименти“, всъщност е обичал извън политиката да експериментира и има даже патенти за откритията си. Ръководното му начало - икономичността, заради която, например, монтира на нощната си лампа часовник, който да я изключва, за да не би да свети и след като домакинът е заспал. Но има и открития с далеч по-голямо обществено значение - царевичният хляб и соевият салам, създадени от Аденауер, докато е бил кмет на Кьолн и е търсил начини да изхрани жителите му в гладните години след Първата световна война.

Свидетелствата за патентите, както и куп други интересни документи могат да бъдат видяни в рамките на експозицията, разположена в специална зала до къщата. Като например едно благодарствено писмо до Онасис, което има прелюбопитна предистория. По време на сватбеното пътешествие с първата си съпруга през 1904 Аденауер стриктно водел сметка на всички разходи - предимно все дребни суми. И изведнъж една „грандиозна“: 10 франка в казиното на Монако!!! Очевидно споменът за този „обир“ се е запазил трайно, защото 50 години по-късно, когато Аденауер вече е голям държавник, а собственик на казиното е Онасис, някогашният младоженец се оплаква на гръцкия милиардер за претърпяната загуба. И Онасис му връща дестте франка! В което можем да сме сигурни, тъй като част от документалната експозиция е и писмото, с което Аденауер благодари за възстановените пари.

Годишно в къщата на Аденауер в Рьондорф влизат по 35 000 души, които имат възможността напълно безплатно и придружени от компетентен екскурзовод да научат всичко, което ги интересува за живота на първия германски канцлер - за отношенията му със съседите или за бочия, любимата му игра с топки. Навремето, през 1967, вместо да продадат къщата, седемте деца на Аденауер я даряват на държавата с уговорката тя да поеме грижите по поддържането ѝ като музей и един вид място за поклонение - за да бъде жив споменът за големия политик. Както и става.