Реанимирането от прокуратурата на казуса "Банско" предизвика вчера отговор на министъра на околната среда и водите Нено Димов. Държавното обвинение иска да знае кога държавата ще приведе договора с концесионера на ски зоната "Юлен" АД в съответствие с новото законодателство и с реалната площ, която "Юлен" използва. Както е известно, по договор са й предоставени 99,5 хектара, но се разпростира на 165 хектара. Димов отвърна задочно, че договорът, датиращ от далечната 2001 година, е изначално сбъркан - има три дефинирани територии като обект на концесията - 99,5 ха, 818 ха и 1075 ха - и препрати да се търси отговорност от тогавашния министър Долорес Арсенова.

Тези думи на екоминистъра предизвикаха екоорганизациите да реагират. И да припомнят на Димов, че не трябва с лека ръка да прехвърля отговорност предвид факта, че в периода на подготовката по концесията с "Юлен" и той е бил част от Министерство на околната среда и водите (МОСВ). От коалиция "За да остане природа в България" настояват и за подвеждане под наказателна отговорност за нарушенията в Банско.

Наказателна отговорност

"Ако прокуратурата е открила нарушения от страна на "Юлен" АД - концесионер на ски зона Банско в Национален парк Пирин, защото концесията е незаконно увеличена и по този начин е нанесена щета на националния парк и интересите на обществото, то трябва да започне разследване за нарушение по чл. 278в от Наказателния кодекс. И дума не може да се отваря за затваряне на очите и преподписване на концесионния договор с нова, по-голяма площ, с милото обяснение, че ще се заплаща по-голямо концесионно възнаграждение", пишат от екооалицията в отворено писмо.

Факт, прокуратурата започна проверка в началото на годината и оповести, че в действителност "Юлен", зад която стои офшорката "ТАК Сървисиз", използва по-голяма площ от първоначално договорената. Според горецитирания член от НК,  "който противозаконно унищожи или повреди защитена територия или местообитание - предмет на опазване в защитена зона, се наказва с лишаване от свобода до три години или пробация, както и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева".

Кой къде е бил

"На екоминистъра Нено Димов напомняме, че той беше заместник на министър Евдокия Манева, която одобри Оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) на ски зона Банско в Национален парк "Пирин", подготви договора за концесия и обяви процедурата само една седмица преди да напусне поста си и преди да има решение на съда за законността на решението по ОВОС", изброяват още от "За да остане природа в България".

Факт, в периода 1997-2001 година Димов е главен секретар и заместник-министър на МОСВ.

"Ако екоминистърът Нено Димов и повереното му министерство не знаят каква площ на ски зона Банско самото министерство е оценявало на 19 юли 2000 г., това означава само едно - че решението на министър Манева е незаконосъобразно и трябва да бъде отменено, заедно с концесионния договор, както всъщност 18 години настояват природозащитните организации", вадят извод от коалицията. 

И напомнят още:

"На екоминистъра Нено Димов припомняме още, че европейската Директива за концесиите и българският Закон за концесиите му забраняват да променя концесионния договор, като "Юлен" в ролята си на ползвател на концесията трябва да върне всички използвани територии над записаните в концесията 99,55 ха".

Объркване

Както стана ясно, МОСВ все още не може да определи коя точно е площта, дадена на концесия. Министерството водело разговори с представители на "Юлен", като компанията сама искала промяна на договора. В действителност настоящият договор е по условията на тогавашния закон за подземните богатства. 

През 2017 година, предколедно, Нено Димов и бившият вече вицепремиер, сега депутат – Валери Симеонов, се опитаха да прокарат на тъмно, без предварително обществено обсъждане, изменение в договора за концесията на ски зоната. Внесоха анекс, който Министерският съвет трябваше да одобри. Вечерта преди разглеждането на тази точка обаче проектоанексът изтече в медийното пространство, като с него на "Юлен" се даваха дава повече земи от сега ползваните срещу 30% скок на таксата. На следващия ден, раздразнен от медийните публикации, премиерът Бойко Борисов нареди точката да бъде отложена. 

Във връзка с объркването от "За да остане природа" припомнят и, че бившият екоминистър Нона Караджова от първото правителство на Борисов призна, че ски зоната използва повече площ от разрешеното по концесия. След което обаче: "веднага започна с опитите да обяснява това с "объркване на договора". "Оттогава досега тази теза упорито се налага в общественото пространство и сега ни се предлага логичния й завършек – необходима е промяна на концесионния договор, за да се спре "объркването", констатира екокоалицията.

Пране на пари

И посочва в заключение какви са правомощията на министъра във връзка с големия въпрос - кой е реалният собственик на най-големия ни зимен курорт:

"На екоминистъра Нено Димов най-накрая припомняме, че по силата на Закона за мерките срещу изпирането на пари (чл. 3, ал. 2, т. 14 и чл. 6, ал. 2, във връзка с чл. 3 ал. 5), в екоминистерството трябва да има информация кой е реалният собственик на концесионера "Юлен" АД. Призоваваме Нено Димов най-накрая да направи тази информация публична или да излезе с писмена декларация, че в МОСВ подобна информация липсва".

Кой е реалният собственик е въпрос, чийто отговор е публична тайна. Наскоро в телевизионно интервю премиерът посочии, че това е Цеко Минев - собственик на ПИБ и председател на федерацията по ски. Разбира се, на следващия ден от ПИБ излязоха с опровержение на тази информация. И в петък Нено Димов посочи, че няма отговор на този въпрос - отправил запитване до БНБ и оттам му казали, че не могат да му предоставят тази информация. Прокуратурата пък чакала отговор от Вирджинските острови.

Според горепосочения член от закона "мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари са: идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация; идентифициране на действителния собственик на клиента - юридическо лице, и предприемане на съответни действия за проверка на неговата идентификация" и др. 

Тези мерки са задължителни за министри и кметове на общини при сключване на концесионни договори;