„Ние сме съгласни да получим хляб срещу мълчание“

Проф. Велислав Минеков е български скулптор и университетски преподавател.

-    Г-н Минеков, има ли дъно?

В България е доказано, че дъно няма. Отдавна то е задминато и продължаваме все по-надолу дотогава, докато се разбием в нещо, което е очакваният провал. Близо сме до точката на самоубийство, явно си го произвеждаме сами, но някак си този акт е пожелан от цялото ни природонаселение. Това не е вследствие на чужда намеса, а е наше родно самоубийство.

-    Кога ще разберем, че сме стигнали дъното?

Отдавна сме го подминали. Ако стане дума за съществуващия политически разврат и нещастие, това са достатъчни доказателства за задминаване на дъното. То обаче ни преследва отвсякъде в една напълно напусната и превзета държавност. Управляват ни лоши хора, които са склонни към всякакъв вид плячка, напълно неграмотни, без образование, придружени от група най-обикновени тарикати в съдружие.

-    Какво е добро и зло, ние нямаме общи колективни разбирания за това? И кой може да даде такава оценка?

Доброто е, когато държавата и държавната администрация са произведени от гражданско осъзнато общество. Тогава има някакъв резултат. Този фактор действа относително добре в европейските демокрации. Демокрацията не е нещо, което може да бъде облечено в термина стабилност. Демокрациите са нестабилни общества и в това е тяхната красота. Стабилни са диктатурите. И тази непрекъсната хвалба на нашето правителство за стабилност означава, че ние имаме управляваща диктатура. И това не е от днес, а беше процес, който постигнахме с наше желание в последните 15 години.

-    А не се ли разклати управлението на кабинета?

В тази разклатена стабилност кабинетът е относително стабилен, независимо от протестите. Протестите са нещастни в своята характеристика, защото хората протестират срещу следствието, а не смеят да протестират там, където се е родило тяхното нещастие. Ако протестирате за цената на бензина, има конкретни причини. Ако протестирате срещу действащата и управляваща корупция, ние сме допуснали тази корупция. Когато има затъмнение на мнението, това е защото съществува маса от глухонеми хора у нас при подтиснато гражданско право на свободно изразяване. Превзета държава от всяка гледна точка.

-    Споменахте, че няма дъно, а има ли граници българската гражданска търпимост?

Ще започна от тези неприятни чувства за имотното състояние на водещи български политици. Такова нещо се чува през ден. Доколкото разбирам и бившият министър Московски има апартамент в същата сграда, където е настанен сегашният финансов министър Владислав Горанов. За мен беше много по-съществено, че г-н Горанов се оказа в една снимка сътрапезник на Делян Пеевски. Това обаче не беше забелязано в началото на неговата кариера. Показаха в много медии съмнителни имоти, дворци, които едва ли могат да бъдат постигнати с честен труд и лична инициатива. И това не доведе до скандал. Хотелът в Алпите на министерски син остана в затъмнение. Прокурор живее в дворец, „Шато Валон“ собственост на съмнителен бизнесмен. Всичките тези загадки бяха постепенно изчистени. И вероятно скоро всичко ще бъде забравено и за Горанов, независимо от прокурорската заплаха срещу него. Специализираната прокуратура се превърна в опричниците на Иван Грозни.

-    Защо?

Бедата е в основата. Ние се съгласяваме да бъдем корумпирани, да мълчим за това, с което ставаме съучастници. Ние сме съгласни да получим хляб срещу мълчание, това е масово и затова няма големи протести. Гражданското общество е напълно унищожено, не само в София, но и в малките градове, където съществува феодално господство, което не позволява никакви лични свободи. Системата е феодална и тя казва: „Ти си с нас, ще бъдеш нахранен, макар и мизерен, иначе оставаш на улицата“. Оттук изходът е много труден. Вероятно е да се събере много недоволство. Вероятно е това да стане, когато българинът се почувства ощетен и финансово пропаднал. Но и това да се случи, това не е естественият процес. Естественият процес е да осъзнаем, че сме управлявани от негодни хора. И това трябва да се промени. Държавата трябва да се управлява от интелигентни и достатъчно честни граждани, неподкупни, свободни духом с желание за бъдеще и добри намерения.

-    Откъде да ги намерим тези хора?

Такива хора има, но за съжаление техният глас е изцяло подтиснат. Те са в големите забранителни списъци на българските медии. Ние сме в менгемето на една диктатура, която не позволява изгряването на каквато и да е личност.

-    В предния кабинет на Бойко Борисов видяхме пример за политици, самоопределили се като носители на нов морал, да се закачат за статуквото. Няма ли опасност това да се повтори?

Това вече сме го виждали, да. Първото и основното за което си говорихме обаче е нуждата от гражданско общество, а не спящи нещастни люде, които трупат зимнина, за да изкарат зимата до пролетта. Без гражданско общество промяна не е възможна. Ако има някой, който е по-буден, той е обречен на самота и не е разбран от масата хора.

-    Защо направихте публично четене пред сградата на Министерски съвет?

Това беше една малка демонстрация на едно наше неспокойствие. Надявам се от това да се случи нещо повече. Книгите биха послужили за библиотеката за г-н премиера, която е украсена само със снимки, с които се гордее. Това е много тъжно и потресаващо. Бедата е в това, че хората, които ни управляват са примитивни и ниско образовани. Самият възход е странен, не можеш да започнеш в охранителна групировка и да се превърнеш в падишах. В България, която е част от европейската общност, е не само срамно, но би трябвало да е и невъзможно това да се случи. Вижте какви хора има в парламента, председател е човек не само без юридическо образование, но и неграмотен, за да бъде поставен на такъв пост. Какво работи министърът на правосъдието? Погледнете министерството на културата, което се занимава с разпродаждаба на културното ни наследство. Защо да нямаме министерство на космонавтиката, щом имаме министерство на спорта? А патриотизмът на патриотите не струва и лев.

-    Какво гарантира, ако някой има книги на рафта, да ги е прочел?

Въпросът не е в колекцията от книги, а до колко е годен човекът, който е поставен на този отговорен пост. Той може да бъде почтен и честен администратор, това е основното. А ако е прочел книги, това е полезно. Да се интересуваш от книгата, да я цениш, да я целуваш и обичащ, да я цитираш - това е нещо съвсем различно. Такова нещо в българската политическа каста почти не съществува.