Саломе Зурабишвили, която на 66-години вчера стана първата жена президент на Грузия, изостави френската дипломация, за да се гмурне в бурната политика в страната на предците си, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

Биографията й породи жив интерес, но и полемика на изборите.

Зурабишвили е родена в Париж през 1952 г. Родителите й са грузинци, напуснали родината си през 1921 г., бягайки от болшевишките репресии. Въпреки разстоянието, семейството запазило силните си връзки с грузинския начин на живот и култура. Прапрадядото на Саломе Нико Николадзе бил известен писател-либерал, член на освободително движение, което се борело за независимост на Грузия от руската империя.

След като следва в престижния Институт за политически науки (Sciences Po) в Париж, в продължение на 30 години тя гради дипломатическа кариера, по време на която заема постове в ООН - в Ню Йорк, Вашингтон и Чад.

Назначена за посланик на Франция от тогавашния президент Жак Ширак, тя пристига в Грузия през октомври 2003 г. По това време обаче никой не предполага какви политически сътресения ще преживее Грузия само седмици по-късно.

"Винаги съм мислела, че един ден ще спомогна, на определено равнище, тази страна да върви към демокрация. Преди десетилетия, като млад френски дипломат, не съм си и представяла, че ще се кандидатирам на президентски избори в родината на предците си, която по тяхно време е била в хватката на съветската империя", каза Зурабишвили в интервю за АФП миналия месец.

След избирането си за президент през януари 2004 г. Михаил Саакашвили, който търси опитни професионалисти за правителството си, назначава бившата френска дипломатка за министър на външните работи.

"Тя има бляскава кариера във Франция, но в сърцето си остава грузинка и истински патриот", заявява тогава Саакашвили.

Скоро след това Зурабишвили е обвинена в арогантност и импулсивност, и губи подкрепата на част от дипломатите и парламентаристите. След година Зурабишвили е уволнена въпреки многохилядните протести по улиците на Тбилиси. Тогава бившата дипломатка се присъединява към опозицията като депутат и става един от най-острите критици на Саакашвили.

През 2010 г. тя напуска грузинската политика, заявявайки, че в Грузия не е налице "минималната демокрация, необходима за съществуването на опозицията".

Зурабишвили става координатор на експертната група към комитета за санкциите срещу Иран в Съвета за сигурност на ООН и заема този пост пет години. След това тя се връща в Грузия. 

Кандидатурата й за грузинските президентски избори набира скорост, след като Зурабишвили получава подкрепата на милиардера и бивш премиер Бидзина Иванишвили, за когото мнозина подозират, че продължава да дърпа конците на властта, въпреки официалното си оттегляне от политиката през 2013 г.

Саломе Зурабишвили печели подкрепата на избирателите въпреки статута си на външен човек и някои гафове по време на кампанията - например грешките, които допуска, говорейки грузински - един от езиците, които знае наред с френски, английски, италиански, немски и руски.

През 2012 г. умира съпругът на Зурабишвили - роденият в Грузия писател и журналист, бивш съветски дисидент, Жанри Кашия, получил политическо убежище във Франция.

В предизборния период Саломе получи силна подкрепа от семейството си. Дъщеря й - спортен журналист в телевизия "Франс-24" в Париж - и синът й, дипломат във френското посолство в Лондон, участваха в предизборната й кампания в Тбилиси.