Това, което характеризира великия държавник, от една страна, е късметът да е в точното време на точното място. Нужна обаче е и способност да се използва историческият шанс. Джордж Буш притежаваше и двете. Когато в края на 80-те години на миналия век рухна Берлинската стена, а впоследствие и прогнилата съветска система, Буш имаше щастието да обере плодовете на 40-годишната западна стратегия.

Успех, предварително подготвен от предшественика му Роналд Рейгън, при когото беше вицепрезидент. Буш-старши обаче беше толкова подготвен да управлява в тези преломни времена, както почти никой президент преди него. Той познаваше из основи международната политика. По време на кариерата си е бил представител на САЩ в ООН, посланик в Пекин, шеф на ЦРУ и като заместник на Рейгън отговаряше за отношенията с чужди държавни ръководители.

Човекът от аристократично семейство не се интересуваше от публични прояви, предпочиташе тихата дипломация. Докато критици го обвиняваха, че правел прекалено малко в подкрепа на бунтовете в Източна Европа, Буш изкова партньорство със съветския държавен и партиен ръководител Михаил Горбачов.

Относно революциите в Източна Европа Буш заяви:

"Ако подходим погрешно и подсилим впечатлението, че става дума за американски проект, то тогава ще предизвикаме насилствен разгром и отрицателни реакции, които в крайна сметка ще доведат до кръвопролитие."

Почти три десетилетия след рухването на желязната завеса едва ли някой си спомня какво би могло да се случи при срива на ядрено въоръжената съветска империя. И какво щастие беше за Германия и света, че юздите във Вашингтон държеше изключителен аналитик и професионален дипломат, който не целеше да унижи руснаците, а да ги обвърже в международната система.

Буш беше и първият сред западните лидери, който прозря, че на германците не бива да се отказва обединението на разделената им страна. И тъй като имаше доверие на Хелмут Кол и неговата непоколебима вяра в западния съюз, Буш подкрепи процеса, който в крайна сметка доведе до изтегляне на съветските войски от Източна Германия и до обединението на страната.

Сравнен с Тръмп, Буш е като човек от един друг свят. Той беше диалогичен, не поляризираше. Контактуваше с писма, а не с бесни туитове. Той запази брака си с младежката си любов Барбара до нейната смърт през миналия април.

В речта си при встъпване в длъжност като президент Буш се врече да направи по-привлекателен образа на нацията, а този на света по-приятелски. На светлинни години от мрачната реч на Тръмп.

На Буш не му бяха нужни фукни, за да доказва мъжествеността си. И за разлика от Тръмп той не избяга от военна служба, а стана един от най-младите бойни пилоти по време на Втората световна война.

Буш е от великото поколение, чиято младост приключи прекалено рано и изведнъж, когато Америка встъпи във Втората световна война, за да защитава свободата и демокрацията. На 18 години Буш става боен пилот на самолетоносач, година по-късно участва в битката във Филипинско море – една от най-мащабните въздушни схватки през Втората световна война. Самолетът му е улучен при нападение на вражески цели, двигателят е обхванат от пламъци. На родителите си пише:

"Пилотската кабина се напълни с дим, трудно ми беше да дишам."

Буш обаче не прекратява нападението и изпълнява мисията си.

Двама от другарите му загиват, но на Буш се удава да напусне самолета и с парашут да се приводни в морето. Изминават часове наред, докато го спаси подводница. Тогава получава медал за храброст.

Буш беше прагматик и казваше, че не владеел добре изкуството на визиите. Това може да се отнася до вътрешната политика, където не му се удаде да излезе от сянката на Рейгън, поради което изкара само един президентски мандат. Това обаче не се отнася за външната политика. В тази област само за четири години Буш остави голямо наследство. При обрата в Източна Европа Буш твърде рано прозря, че приключва ерата на блоковата конфронтация.

Президентите Форд, Рейгън и Буш.

Ето защо през 1990 г. той говори пред Конгреса за нов световен ред. Начинът, по който тогава Буш и неговият външен министър Джеймс Бейкър направляваха прелома, и досега е пример, макар и някои от тогавашните надежди да не се осъществиха, примерно Русия да се привлече като партньор. И до днес обаче като забележителен успех се смята голямата международна коалиция от 30 държави, които през 1990 г. Буш и Бейкър сформираха, за да бъде освободен Кувейт, окупиран от Ирак. Звезден час за американската дипломация, която обедини американската лидерска мощ, мултилатерализма и волята да се самоограничаваш.

Критици гледат на тогавашното решение на Буш да не настъпва до Багдад и Саддам Хюсеин да не бъде свален от власт като на морално поражение. Но от иракската война, която над 10 години по-късно синът му Буш-младши подпали, стана ясно, че са били оправдани опасенията на баща му да се затъне в иракските пясъци.

Ирония на американската политика е, че президентът, на когото гражданите гласуваха само един мандат, е основател на най-мощната политическа династия от най-новата история. През 1992 г. Буш-старши беше сразен от Бил Клинтън, а след Клинтън в Белия дом влезе синът му Джордж Буш-младши. Друг негов син, Джеб, все пак стигна до губернатор на Флорида, макар кандидатурата му за президент през 2016 г. да беше премазана от експреса на Тръмп.

Джордж Буш с президентиските семейства Клинтън, Обама и Буш-младши и първата дама Мелания.

Когато Буш-старши загуби от Клинтън, той го възприе като унижение. В десетилетията след това той поддържаше твърде тесни отношения с Клинтън. Като държавник в очите на американците Буш продължи да се извисява.

Нарцистката ера на Тръмп е повод някои да обърнат поглед назад и с тъга да си спомят за президента джентълмен, който от младеж беше научен да не се инсценира на първата редица и който имаше невероятно чувство за самоирония.

С Джордж Буш-старши Америка губи гигант на международната дипломация, на когото точно Германия изключително много дължи.