Протести избухнаха в Унгария, след като парламентът одобри в сряда промени в трудовото законодателство в полза на работодателите, които бяха определени като "робски закони" от опозицията и от синдикатите.
Подкрепеното от правителството предложение мина със 130 на 52 гласа и един въздържал се, въпреки усилията на опозицията да спре гласуването с пускане на сирени и свирене със свирки, както и с блокиране на достъпа до парламентарната трибуна, съобщава АП.
Гласуването на промените бе забавено за кратко, когато членове на опозицията запяха националния химн.
С промените се повишава разрешеното допълнително време за труд от 250 на 400 часа годишно и се смекчават трудовите разпоредби, за да се компенсира все по-големият недостиг на работна ръка в Унгария.
Законът също така увеличава от една на три години периода, през който работодателите могат да изплатят на служителите си изработеното допълнително време, а също така позволява на работодателите да се договарят пряко с работниците си за допълнителните часове положен труд извън колективните трудови договори и без да е нужно да се включват синдикатите в преговорите.
Правителството се обоснова, че е нужна гъвкавост в трудовото законодателство, за да се удовлетворят нуждите на инвеститорите, като даде за пример германските автомобилостроители, чиито заводи подкрепят унгарския икономически растеж, а също така за да се позволи на работниците да спечелят повече пари, като работят повече часове.
Опозицията обяви вотът за невалиден по процедурни причини.
Преди това тя мина към реален протест като блокира стълбищата. Гневната реакция на опозиционните политици беше предизвикана и от друго гласуване за създаването на нова система на административни съдилища под контрола на правосъдния министър. Опасенията са, че те няма да бъдат независими.
Наложи се ппредседателят на парламента да открие заседанието от стълбите, защото не можеше да стигне до мястото си. Въпреки всичко спорните промени, предлагани от кабинета, бяха гласувани.
По-късно над 2000 души се събраха пред сградата на парламента като полицията използва сълзотворен газ срещу част от тях, съобщава Би Би Си.
Протестът в сряда вечерта беше предшестван от друг през уикенда с искания за по-висока минимална заплата.
Предишният закон допускаше компаниите да изискват максимум 250 часове извънреден труд в рамките на една година.
Според новия закон при осемчасов работен ден новите 400 часа означават практически един извънреден час работа всеки ден, за една седмица - един допълнителен работен ден и 50 дни повече за година.
Според правителството на Орбан обаче трудовата реформа ще е добра и за работниците, не само за компаниите, които трябва да компенсират липсата на работна ръка.
"Трябва да отстраним бюрократичните процедури, така че тези, които искат да работят и да печелят повече да имат възможност да го направят", каза унгарският премиер преди приемането на закона.
Но това му виждане не беше оценено положително нито от опозицията, нито от синдикатите.
Съдебната реформа на Орбан също буди голяма съпротива. Критиците на новия административен съд се страхуват, че тенденцията към овладяването на различните власти от страна на управляващите ще се задълбочи с тази промяна. Новите съдилища ще бъдат наблюдавани от правосъдния министър, който ще назначава съдиите в тях. Те ще се занимават с дела, свързани с актове на държавната администрация - като е много вероятно да покриват нарушения, особено в сфери като изборите и корупцията.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни