Оповестените през уикенда листи на Реформаторския блок предизвикаха изключително много критики. Вероятно голяма част от тях имат своите основания. А и електоратът на блока може да е всякакъв, но едно е сигурно - за добро или лошо партийната дисциплина никога не е била присъщо за него качество.

Едно обаче със сигурност не може да се отрече. За първи път в историята на прехода партия, която има шанс да влезе в парламента и която не се казва ДПС, издига за водачи на 6 листи хора с мюсюлмански имена. В Добрич листата на блока се води от Билгин Якубов, в Кърджали от Корман Исмаилов, в Разград от Мюйессер Солак, в Силистра от Касим Дал, в Смолян от Ариф Агуш, а в Търговище от Орхан Исмаилов.

Ако не друго, поне по отношение на етническия модел реформаторите са истински реформатори. И е много важно да устоят на вълната от патриотарски негативизъм, която със сигурност ще ги залее. Нито една друга партия не е подхождала толкова смело в опитите си да разбие политическия монопол на ДПС в т.нар. смесени райони. В зората на своето съществуване ГЕРБ също направи подобни стъпки. Те обаче чувствително затихнаха някъде около назначаването на Веджи Рашидов за министър на културата. Бойко Борисов обеща 10 зам.-министерски места за мюсюлмани, но това намирисва на квотен принцип, което определено не е правилния подход.

От край време се знае, че единственият начин за истинска интеграция на мюсюлманите е привличането им в различни партии според техните политически предпочитания и икономически статус. Така както е било например по времето на дядото на Ариф Агуш, който е носил същото име и е бил депутат от БЗНС при управлението на Александър Стамболийски. А неговият брат по-късно е депутат на Андрей Ляпчев. Доколко хората с мюсюлмански имена, издигнати от блока, са наистина подходящи и дали тяхното единствено качество не е етническата им принадлежност, е съвсем друг въпрос. Той ще получи своя отговор в изборния ден. И след това.

Но издигането на водачи на листи с турски имена е правилна и печеливша политика, макар и в по-дългосрочен план. В крайна сметка дори БКП навремето е издигала в смесените райони турци на отговорни партийни и държавни постове. Тази политика беше започнала да дава плодове и на някой му хрумна да прави Възродителен процес. Именно последствията от този процес, който капсулира турците, са едно от големите предизвикателства на нашето съвремие. И това как различните политически сили подхождат към това предизвикателство,  показва зрялост. Или липсата на такава.