Втората световна война трая шест години. През това време десетки милиони хора бяха убити и осакатени, десетки милиони изгубиха семействата си, имуществото си и надеждите за бъдещето, разрушени бяха паметници на материалната култура, създавани чрез труда на много поколения.

Неизбежно възниква въпросът: кой е виновен? Първоначално заподозрените бяха двама. Единият от тях от много отдавна загуби статута на "заподозрян" и се превърна в прокълнат от целия свят престъпник. В някои страни публично изразено съмнение за вината на Хитлер и обкръжението му може да бъде основание за административно и дори криминално наказание. Но дори и там, където законите не са толкова сурови, всеки, рискувал да възхвали Хитлер, се превръща в отрепка, отхвърлена от обществото на приличните хора. Публично зададен въпрос не се ли смята ФРГ за наследник на хитлеристкия "Райх" неизбежно ще доведе до сериозен международен скандал.

Вторият заподозрян и днес е "по-жив от всички живи". Никой никога не го осъди, действията му в момента на избухването на Втората световна война така и не станаха предмет на криминално или поне парламентарно разследване. Издават се планини от книги, чиито автори спорят бил ли е Сталин най-великият сред гениите или е бил само ефективен мениджър. Останките му са погребани в самото сърце на Русия, до Кремълската стена, и всяка година пред бюста на Сталин депутати от Държавната дума полагат цветя. Днешната руска държава упорито пази тайните на Сталин от огласяване и изучаване. Видни руски политици обявяват разпада на сталинската империя за най-голямата катастрофа на ХХ век...
-----------------------------------
* Авторът е руски журналист и публицист. Коментарът му е публикуван в московското издание The New Times. Той е по повод навършилите се днес 75 години от избухването на Втората световна война. Заглавието е на Клуб Z.