Два егоцентрични слона се въртят в малък стъкларски магазин, а служителите постоянно се опитват да предотвратят най-лошото. Въпреки това те оставят след себе си купчини изпочупен порцелан.

Така можем да опишем това, което в момента се случва в турско-американските отношения. Наскоро в Доха турският външен министър Мевлют Чавушоглу отново призова САЩ да екстрадират оспорвания проповедник Фетхуллах Гюлен.

Той заяви, че турският президент Ердоган е обсъдил лично темата с американския президент Тръмп в кулоарите на срещата на върха на Г20 в Буенос Айрес преди две седмици. И допълни:

"Когато се срещнахме за последен път в Буенос Айрес, американският президент Доналд Тръмп каза, че двамата работят по въпроса. Но ние трябва да видим конкретни стъпки".

Какво означава това? Дали са само нови дипломатически стрелички? Или САЩ действително проверяват възможността за екстрадиране на живеещия в Пенсилвания проповедник, когото турската страна обвинява за опита за преврат през 2016 година?

Не решава само Тръмп

Според експерта за Турция Кристиан Бракел, изявленията на Чавушоглу не са нещо ново.

"Турците огласиха това веднага след срещата на върха на Г20. Американците обаче веднага го опровергаха. Всъщност става дума за "претопляне" на една стара история", казва Бракел, който ръководи истанбулското бюро на фондация "Хайнрих Бьол".

Той не вярва, че американците действително работят за екстрадирането на Гюлен. По-вероятно е турците да интерпретират различно изявленията на Тръмп.

"Може би Тръмп е обещал нещо такова в личен разговор с Ердоган. Но това се дължи на неговата собствена представа за това как функционира политиката. Или на непознаването на собствената му политическа система. Защото Тръмп е човек на сделките", припомня Бракел.

"Американската политическа система обаче не се състои само от Тръмп, както много им се иска на някои хора от турското правителство. Нали и при тях нещата стоят точно така - един лидер, който прокарва всичко, което сметне за правилно", допълва той.

"Стабилна нестабилност"

В последно време турско-американските отношения не са особено добри. Разприте около американския пастор Брънсън, турските обвинения, че САЩ стоели зад девалвацията на лирата, процесът в САЩ срещу мениджър на турската държавна банка Халкбанк са само няколко примера в това отношение.

"В общи линии обаче Тръмп е заинтересуван от добри отношение с Турция. Става дума най-вече за това да няма по-нататъшни търкания с Турция по отношение на стратегията за Сирия. Там постоянно има сблъсъци", казва Кристиан Бракел.

Последният пример: президентът Тръмп одобрява турската военна офанзива в Северна Сирия срещу кюрдските милиции, обяви Ердоган. Преди няколко дни обаче Пентагонът заяви, че е неприемлива всяка едностранна военна инициатива в региона. Турците разчитат много именно на личните уверения от президент към президент. В случая Гюлен, обаче, Тръмп не разполага с толкова власт, колкото му се иска на Ердоган. Накратко: турско-американските отношения продължават да се характеризират с политическа несигурност. Или както се изразява Кристиан Бракел - "стабилна нестабилност".

Към нова ескалация?

Трудно може да се предвиди как ще се развиват отношенията по-нататък. Към всичките дипломатически игрички се прибавя и още нещо, което не е за подценяване: 

"Тръмп е популист - също както и Ердоган. А популистите от време на време трябва да "хвърлят" по нещо на избирателите си. И понеже и двамата се нуждаят от вътрешнополитически успехи, това увеличава вероятността от нова ескалация. Това важи не само за Турция, но и за САЩ", уточнява Кристиан Бракел.

Дойче веле.