По време на посещение в Москва през август 1962 година Тодор Живков излага пред Никита Хрушчов идеята си за присъединяване на България към СССР като 16-а съветска република. Идеята му е този акт да послужи като пример за бъдещата интеграция и на други съветски сателити към Съветския съюз - и като отпор срещу възникналите вече индивидуалистични отклонения на Китай, Албания и Румъния. Първоначално Хрушчов одобрява самоинициативата на Живков и повдига само един въпрос: дали сливането ще стане под формата на федерация или конфедерация.

Тази реакция окуражава българския лидер и неговите приближени. Специално свиканият разширен пленум на ЦК на БКП на 4 декември 1963 година решава НРБ да поеме курс към пълен отказ от формалния си национален суверенитет и поставя като крайна цел сливането със Съветския съюз. Дори няма нужда от референдум, настояват участници в дискусията. „Пленумът оценява като забележителна проява на патриотизъм и интернационализъм инициативата на другаря Тодор Живков да се издигне на качествено нова степен братската дружба и всестранното сътрудничество между нашата страна и Съветския съюз и да се създадат предпоставки за пълно обединяване на двете наши братски страни“, пише в крайното решение, прието единодушно и с бурни овации от всичките близо 200 членове и кандидат-членове на ЦК на БКП.

"Предателство без аналог в световната история"

Впоследствие обаче Хрушчов променя мнението си.

"На онези хитреци в София им се ще да седнат на нашата трапеза", жлъчно отбелязва приемникът на Сталин.

Той е наясно, че след „сливането“ Москва ще трябва да поеме и изплащането на българските следвоенни репарации към Гърция и Югославия. Така в крайна сметка София и Москва решават на първо време да засекретят подготвяното обединение. През октомври 1964 обаче Никита Хрушчов е свален, а това осуетява по-нататъшното разглеждане на въпроса.

Историкът от Нов български университет Лъчезар Стоянов и дългогодишният анализатор на комунизма в американския институт Ранд Корпорейшън Алекс Алексиев смятат, че тези планове са били акт на върховно национално предателство, без аналог в световната история. Според двамата експерти, 1963 година е само началото на поредица от опити българската независимост и суверенитет да се връчат на Москва. Опити, чрез които Живков и цялото ръководство на БКП искат да бетонират властта на управляващата партия и династия. Това изключително тежко престъпление (дори според текстовете на Наказателния кодекс на НРБ) не само остава ненаказано, но дори не беше разследвано от прокуратурата след 1989 година, припомнят двамата наблюдатели.

В дъното на всичко е плачевното икономическо състояние на НРБ след първия фалит на диктатурата в края на 1950-те години, категоричен е Стоянов. Златният резерв на страната е предаден на Москва за погасяване на съветските кредити, отпуснати на София за изграждането на допотопна тежка индустрия по сталински образец. След разбиването на частното селско стопанство в страната цари недостиг на храни и основни продукти. Официалните статистики сочат, че в началото на 1960-те години дори гражданите на СССР, които постоянно живеят в краен недоимък, са консумирали средно два пъти повече месо от българите. Самият Живков признава, че изходът от това положение е пълна двустранна интеграция, която да приключи с безвъзвратно сливане със СССР.

Но една от причините за плачевното състояние на българската икономика е именно пълната ѝ зависимост от Съветския съюз. Москва купува българските храни, тютюн и рудни концентрати два и половина пъти по-евтино (в относително изражение) в сравнение с цените, които налага при вноса на съветски нефт, става ясно от разискванията на пленума през 1963 година. Освен това България вече не е в състояние да връща съветските кредити, с чиято помощ се опитва да избегне банкрута. На този фон Живков и БКП смятат, че единственият изход е присъединяването към СССР. Те очевидно мислят също така, че превръщането на НРБ в съветска република ще им гарантира властта в онези несигурни времена, когато Хрушчов започва да сменя лидери в съветския лагер, които са били верни на предшественика му Сталин.

„Властовото положение на самия Живков не е съвсем укрепнало поради вътрешнопартийни борби между отделните кланове в БКП", казва историкът Лъчезар Стоянов.

Той не приема тезите на някои български историци, че националното предателство на БКП било просто един от „маньоврите“ на Живков, който целял размяна на българския суверенитет срещу получаването на безвъзмездни съветски кредити - и особено на нефт, който НРБ щяла да продава „под тезгяха“ на международния пазар срещу твърда валута.

"В дух на любов и преданост към СССР"

„Става дума за добре премислена и планирана във времето стратегия на Живков и върхушката в БКП за ликвидиране на формалната независимост на страната срещу получаването на политически и икономически гаранции за запазване на властта и привилегиите на управляващата в София комунистическа диктатура. Отлична илюстрация на това твърдение е и вторият опит за вкарване на НРБ в състава на СССР. Той е лансиран по време на проведения през юли 1973 пленум на БКП. На него е обсъден документ от 20 страници, който описва какво цели София с подновяването на офертата към Москва за поглъщане на НРБ“, разказва Стоянов.

И добавя, че в този случай не е била проведена дори задължителната предварителна консултация с Брежнев и ЦК на КПСС. Според експерта, най-интересна за историците е петата глава в документа: как БКП трябва да възпитава българския народ с оглед на предстоящото му включване в редовете на изграждащата се единна съветска нация. Там се посочва, че владеенето на руски език става вече задължително за гражданите на НРБ. Превъзпитанието им трябва да протича в „дух на любов и преданост към СССР и в синовна признателност и вярност към съветския народ“, пише в строго секретната стратегия от лятото на 1973 година.

„Съдържанието на този документ е толкова скандално, че се налага дори шофьорите и секретарките на партийните велможи да подписват специални декларации, че няма да разгласят дочутото по време на разискванията“, посочва Стоянов.

Опитите на Живков и БКП за присъединяване на България към СССР продължават поне още 15 години след декемврийския пленум от 1963 година. Пример за това е срещата между Брежнев и източноевропейските комунистически лидери, състояла се в Крим през август 1978, на която Тодор Живков открито настоява България да бъде третирана от Москва като обикновена съветска република.

Дойче веле.