Преди дни Финландия сложи край на продължилите година чествания по случай 100-годишнината от обявяването на независимостта на страната. Как? С откриването на ултрамодерна библиотека в Хелзинки на стойност 98 милиона евро.

„Ооди“ („ода“ на фински, бел. авт.) е истинско архитектурно бижу, което показва как би трябвало да изглежда една библиотека през XXI век. Ако все още беше жив Хорхе Луис Борхес, един от най-влиятелните испаноезични писатели, вероятно щеше да намери в „Ооди“ категорично доказателство, че е имал пълното право да си представи рая като библиотека.

Разположена срещу сградата на парламента, новата библиотека е на три етажа, всеки от които се различава от останалите по дух и предназначение. Първият етаж разполага с места за срещи и забавления като кафене, ресторант, кино, многофункционална зала и пространство за ранно детско обучение. Вторият етаж е перфектното място за всички малки и големи с творчески заложби, тъй като включва зала с умни стъклени стени, студия, кабинет за свирене на музикални инструменти, кабинет с медийна техника, зали за учене и групова работа, 3D скенери, шевни машини и т.н. На третия етаж, който се доближава най-много до традиционните библиотеки, ще намерите 7 зали за четене, наречени (съвсем уместно) „оазиси“, и около 100 000 книги, вестници и списания.

„Ооди“ наподобява търговски център, но с две важни уточнения: тя е безплатна и провокира посетителите да търсят знания вместо ненужни аксесоари и повърхностни забавления. Така тя утвърждава знанието като върховна ценност и подтиква хората да учат, да творят и да използват времето си пълноценно.

Да живеят библиотеките!

За онези, които следят развитието на Финландия, изграждането на библиотека за близо 100 милиона евро надали е изненадващо. Северноевропейската страна отдавна инвестира значителни средства в образование и култура, тъй като местните хора смятат тези сфери за ключ към изграждането на едно демократично и прогресивно общество.

От една страна, с изграждането на подобен културен център в сърцето на Хелзинки финландските управляващи заявяват, че библиотеките са изпълнявали, изпълняват и ще продължават да изпълняват важни социални функции. Те осигуряват достъп до общи и специализирани знания (офлайн и онлайн), помагат на хората при търсенето на работа или информация за здравни услуги, организират компютърни и други курсове, представяния на книги и филмови прожекции и предлагат занимания за деца и младежи. Всичко това автоматично превръща библиотеките в безценни градски средища, които помагат на хората да се усъвършенстват и да намират съмишленици без оглед на възраст, пол, етническа и религиозна принадлежност, образование и финансово положение.

От друга страна, „Ооди“ разбива на пух и прах традиционните представи за библиотека и свързаните с тях клишета за рушащи се и забулени в прах сгради. Възприемането на библиотеките единствено като места за четене и третирането им като отломки от миналото е несправедливо и неуместно. Технологичната революция не прави библиотеките излишни. Вместо това компютрите, таблетите, смартфоните, 3D скенерите и всички други джаджи подтикват библиотеките да подобряват и обогатяват услугите и преживяванията, които предлагат.

 

Замислете се: какво по-вдъхновяващо място може да има за малки и големи от библиотека с функционалностите на читалище, училище, галерия и център за забавления, която създава усещане за хармония, свобода и динамика, познати ни от снимките на бляскавите офиси на технологични компании като Google! Един толкова величествен храм на знанието прави невъзможно ученето да бъде скучно.

Визия за бъдещето

Мнозина ще кажат: „За богата и уредена държава като Финландия е съвсем нормално да инвестира милиони в образование и култура, в това число и в библиотеки.“ Да, Финландия е сред страните с най-висок стандарт на живот. Този стандарт обаче не е подарък, а избор. Безплатното образование, хубавите библиотеки и останалите елементи на финландското благоденствие не са се пръкнали от нищото, а благодарение на политики, изготвени с мисъл за бъдещето, и оптимално използване на наличните ресурси.

Колкото и да е привлекателен, митът за малката и бедна България е просто... мит. И оправдание! Много от предизвикателствата, пред които е изправена страната ни, като растящото икономическо неравенство и дефицитите в образованието и здравеопазването не са резултат от липса на ресурси. Те са резултат от липсата на визия за развитието на страната и от липсата на приемственост на ниво управление. Те също така са естествена последица от всекидневната злоупотреба с власт и публични средства, приемането на закони за благото на определени групи, а не на обществото като цяло, и безскрупулното използване на евтин популизъм, който продава добре в условия на безнадеждност.

Читалището в град Шипка. Източник: "Машина времето"
Читалището в град Шипка - "Светлина-1861", едва тази година беше обявено от Министерството на културата за "паметник на културата".      Снимка "Машина на времето"

Как да имаме хубави библиотеки, когато нямаме памет за ролята на читалищата, в които някога са калявани българският дух и култура, но които днес в немалка част са оставени на произвола на съдбата? Как да имаме библиотеки, в които обожаваме да стоим с часове, когато културата е изтикана на заден план от всякакви предавания и рубрики с лайфстайл насоченост? Как да имаме библиотеки, които отговарят на изискванията на времето, в което живеем, когато не се отделят достатъчно средства за адекватно попълване на библиотечните фондове, когато библиотечните специалисти получават смехотворни възнаграждения и когато хиляди студенти завършват обучението си, без да знаят къде се намира библиотеката на университета, камо ли да са я ползвали?

Изборът е наш

Добрата новина е, че сред всички 2800 обществени библиотеки в България има и такива, които предлагат курсове по компютърна и медийна грамотност, както и по 3D принтиране и моделиране, информация на здравна и финансова тематика, библиотерапия и други иновативни услуги. Лошата новина е, че в повечето случаи тези инициативи са възможни благодарение на отдадеността на отделни библиотекари и директори на библиотеки и на подкрепата на фондации и други партньорски организации, а не на целенасочени усилия и политики на национално ниво. Когато ние, българите, стигнем до нещо, което поне мъничко да наподобява консенсус за общественозначимата роля на библиотеките в частност и на образованието и културата като цяло, тогава и ние ще можем да се радваме на библиотеки, в които кипи живот в буквалния смисъл на думата. 

Ако следваме финландския модел на честване на значими национални празници, защо и ние да не помечтаем за подарък като „Ооди“ по случай 150-годишнината от освобождението на страната, която предстои да отбележим през 2028 г.? От нас зависи дали тази мечта ще си остане просто поредната мечта, или ще се превърне в реалност.

-----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".