Article_top

Величавата зимна естетика е могъщ и мускулест двигател на филмовото въображение. Снегът е символ на неподвластната на човека природна сила и стимул за разказване на истории за оцеляване. Зимата като муза за киното е вдъхновила много качествени заглавия, които в никакъв случай не биха изглеждали адекватно с етикета „коледен филм“, но със сигурност представляват прекрасен начин за прекарване пред екрана по това време на годината.

Студът е мощно филмово оръжие и особено важен инструмент за производство на екстремни истории, ситуации и емоции. Зимата действа едновременно като метафора, самостоятелен образ и всеобхватна орис в някои от най-добрите снежнобели филми.

Средата изгражда замисъла

Едно от изключително качествените тематични произведения несъмнено е сладко-горчивото симетрично бижу на Уес Андерсън от 2014 година „Гранд хотел „Будапеща“. Вдъхновен от творчеството на Стефан Цвайг, филмът разказва историята на един престижен планински хотел в Централна Европа със стара слава и оттам хвърля мост към върховете и паденията през XX век на целия континент. Снежната естетика е сюрреалистична, игрива, но може да се разглежда и като метафора за надвисващия тоталитаризъм, който ще сложи край на спокойствието, човечността и красотата в Европа. Средата изгражда смисъла. Зимните върхове, снежните писти, аристократичната сграда, сгушена под планинските върхове – „Гранд хотел „Будапеща“ е визуално незабравима медитация за деликатността на цивилизацията и изплъзващия се комфорт.

„Гранд хотел „Будапеща“, 2014 г., режисьор Уес Андерсън.

Студът и снегът са есенциални елементи от стратегията на могъщия Стенли Кубрик за изграждане на злокобна атмосфера на лудост и заплаха в хорър класиката „Сиянието“.

Изолиран от суровата зима в планинския Overlook Hotel, писателят Джак Торанс (велика роля на Джак Никълсън) търси литературно вдъхновение, но намира вътрешните си демони и им дава зрелищна изява. В просторните празни зали и коридори на величествената сграда той и семейството му се движат като призрачни откриватели на злото и на странното.

Джак Никълсън в “Сиянието“, 1980 г., режисьор Стенли Кубрик.

Визуалният език на филма, подсилен неимоверно от епичната и тревожна звукова картина, е пещера със съкровища, предълбок кладенец, от който всеки може да почерпи свой собствен смисъл. Или липсва на такъв. Твърдението, че „Сиянието“ е чисто естетическо откровение на формализма без някакъв ангажимент за философска дълбочина и морална истина не е без мотивация, но в това няма нищо лошо. Кубрик рисува картини от сняг и кръв и превръща планинския пейзаж в архетипно убежище на лудостта.  

Финалното преследване с брадва в заснежения лабиринт е един от най-епично стряскащите епизоди в историята на киното. В последните кадри виждаме замръзналото лице на Джак – картина, подсилваща внушението за морално неутралната зима, която убива и убийците.

Студът е безучастен убиец

Ледовете на Антарктида рамкират клаустрофобичната класика на Джон Карпентър „Нещото“ от началото на 80-те години на миналия век.

„Нещото“, 2011 г., режисьор Матийс ван Хейнинген.

Екипажът на научно-изследователска станция на мразовития континент се сблъсква с променящ формата си пришълец, който може да имитира всяко същество, което е погълнал и погубил. Подобно адско създание притежава пълния потенциал да изсмуче целия живот от жертвите си в станцията, а после и от всеки човек, изправил се по разрушителния му път към пълна и тотална доминация над планетата.

Карпентър отваря филма си с внушителни панорамни кадри от бялата пустиня. Картините са едновременно величествени и заплашителни. Изпълняват ролята на обещание за напрежение и насилие. Студът е безучастен убиец, който може да ликвидира надеждата на персонажите и да вдигне адреналина на публиката. Промоционалното изречение от рекламната кампания на филма улавя ужасяващата природа на пришълеца, познат и като „нещото“ – „Човекът е най-топлото убежище“.

Лиъм Нийсън в „Сивият“, 2011 г., режисьор Джо Карнахан.

Ала зимата предлага и достатъчно реално съществуващи на планетата ни хищници, които да мотивират изграждането на солиден трилър за човешко оцеляване в сурови условия. Едни от най-използваните от творческото въображение превъзходни продукти на еволюцията са вълците. В „Сивият“ с Лиъм Нийсън една свирепа глутница преследва човешка група из белите простори на Аляска. Комбинацията от сняг, лед и настръхващ вой на вълк действа великолепно. „Сивият“ е един от филмите, които да гледате на топло и на сигурно място, докато навън е студено.

Човек за човека е вълк през голяма част от незабравимото екранно време на зимния шедьовър на братята Коен „Фарго“. Черният хумор на Джоел и Итън оставя кървавочервени следи в белия сняг на този гениален филм. Коен изграждат история за отвличане, алчност, нихилизъм и семейни ценности едновременно с авторитета и намигването на обиграни в граматиката на киното майстор-провокатори. „Фарго“ нямаше да се усеща по същия величествен и въздействащ начин, ако не бяха зимните пейзажи на Средния запад в САЩ.

Братята Коен улавят атмосферата, жаргона, маниерите на хората от региона и успяват да пресъздадат един едновременно реалистичен и странно изкривен свят. Богатството от детайли и „малки идиосинкретични моменти“ в диалога и визуалните композиции превръщат „Фарго“ във филм, задължителен за многократни гледания. Зимата е идеалното време за пускане на тази класика.

Лавина от неприятности

„Мизъри“ не е точно от класата на велик филм като „Фарго“, но предлага повече от достатъчно количество сезонни тръпки. Трилърът е по Стивън Кинг и разработва някои от любимите му теми на фона на непреклонната природа. Винаги авторитетният Джеймс Каан играе писател, който закъсва в снеговете на Колорадо и е привидно спасен от своя обожателка, изиграна страхотно от Кати Бейтс. Но тя се оказва вманиачена социопатка, която няма намерение да го пусне да си ходи. Никога.

Той е в капан в нейната изолирана къща, а навън снегът вещае лавина от неприятности и неизбежна битка за оцеляване. „Мизъри“ се смята за една от най-добрите екранизации по майстора на мистерията и хоръра Стивън Кинг.

Самюъл Джаксън в „Омразната осморка“, 2016 г., режисьор Куентин Тарантино.

Друга снежна мистерия е разгърната в екстравагантната спагети уестърн криминален трилър с елементи на камерен хорър „Омразната осморка“. Осмият филм на постмодерния попкултурен палавник Куентин Тарантино обединява съспенса и смъртоносната снежна атмосфера на „Нещото“ с жанровите тръпки на филмите за дебнене и престрелки и увлекателните убийствени истории на Агата Кристи.

Тази противоречиво приета, но богата и интригуваща творба на Тарантино представлява студена, сурова, свирепа и садистична стимулация за сетивата. Зимата е централен антагонист на колекцията от антигерои, тя мотивира техните действия, отнема животи и открива възможности.

Сюжетът е скрепен със сняг, светът на филма е поставен в условия на минусови температури, където огънят от камината в „Галантерията на Мини“ е едничкото спасение за клетниците, имали нещастието да попаднат в прегръдките на величествената виелица. Тарантино превръща снежната буря в автономен персонаж, в древно и митично чудовище, от което трябва да бягаш и да се страхуваш.

Сурово, студено и свирепо

Бруталното безразличие на оголената природа пред човешкото страдание е показано в епичното платно на Иняриту „Завръщането“, спечелил „Оскар“ за режисура, операторско майсторство и главна роля на Леонардо ди Каприо. Това е студен филм едновременно за мащаба и мощта на снежния пейзаж, за деликатността на човешката телесност, но и за силата на инстинкта за оцеляване.

Пълзящият и превиващ се от болка персонаж на Ди Каприо, мечката, разпореният кон, суровата риба, месото от бизон, натуралистичното насилие и други елементи от богатата художествена палитра на произведението се превърнаха в част от културния лексикон. В „Завръщането“ зимата е злодей и източник на красиви картини, на вдъхновение, но и на преклонение. В грандиозните композиции хората са малки фигурки, които почти се губят в смъртоносните обятия на могъщия бял левиатан.

Зимата може да бъде всеобхватна и агресивно настояваща със своето присъствие. Неизбежна с вятъра и ледовете си. Когато навън е сурово, студено и свирепо, малко са по-добрите идеи от тази, която включва квалитетно питие, домашен комфорт и превъзходно кино. За предпочитане – снежно.

Наздраве и приятно гледане.

----

Този текст е публикуван в последния брой на сп. "Клуб Z" за 2018 г. Още материали от същия автор можете да прочетете тук.

 

Величавата зимна естетика е могъщ и мускулест двигател на филмовото въображение. Снегът е символ на неподвластната на човека природна сила и стимул за разказване на истории за оцеляване. Зимата като муза за киното е вдъхновила много качествени заглавия, които в никакъв случай не биха изглеждали адекватно с етикета „коледен филм“, но със сигурност представляват прекрасен начин за прекарване пред екрана по това време на годината.

Студът е мощно филмово оръжие и особено важен инструмент за производство на екстремни истории, ситуации и емоции. Зимата действа едновременно като метафора, самостоятелен образ и всеобхватна орис в някои от най-добрите снежнобели филми.

Средата изгражда замисъла

Едно от изключително качествените тематични произведения несъмнено е сладко-горчивото симетрично бижу на Уес Андерсън от 2014 година „Гранд хотел „Будапеща“. Вдъхновен от творчеството на Стефан Цвайг, филмът разказва историята на един престижен планински хотел в Централна Европа със стара слава и оттам хвърля мост към върховете и паденията през XX век на целия континент. Снежната естетика е сюрреалистична, игрива, но може да се разглежда и като метафора за надвисващия тоталитаризъм, който ще сложи край на спокойствието, човечността и красотата в Европа. Средата изгражда смисъла. Зимните върхове, снежните писти, аристократичната сграда, сгушена под планинските върхове – „Гранд хотел „Будапеща“ е визуално незабравима медитация за деликатността на цивилизацията и изплъзващия се комфорт.

„Гранд хотел „Будапеща“, 2014 г., режисьор Уес Андерсън.

Студът и снегът са есенциални елементи от стратегията на могъщия Стенли Кубрик за изграждане на злокобна атмосфера на лудост и заплаха в хорър класиката „Сиянието“.

Изолиран от суровата зима в планинския Overlook Hotel, писателят Джак Торанс (велика роля на Джак Никълсън) търси литературно вдъхновение, но намира вътрешните си демони и им дава зрелищна изява. В просторните празни зали и коридори на величествената сграда той и семейството му се движат като призрачни откриватели на злото и на странното.

Джак Никълсън в “Сиянието“, 1980 г., режисьор Стенли Кубрик.

Визуалният език на филма, подсилен неимоверно от епичната и тревожна звукова картина, е пещера със съкровища, предълбок кладенец, от който всеки може да почерпи свой собствен смисъл. Или липсва на такъв. Твърдението, че „Сиянието“ е чисто естетическо откровение на формализма без някакъв ангажимент за философска дълбочина и морална истина не е без мотивация, но в това няма нищо лошо. Кубрик рисува картини от сняг и кръв и превръща планинския пейзаж в архетипно убежище на лудостта.  

Финалното преследване с брадва в заснежения лабиринт е един от най-епично стряскащите епизоди в историята на киното. В последните кадри виждаме замръзналото лице на Джак – картина, подсилваща внушението за морално неутралната зима, която убива и убийците.

Студът е безучастен убиец

Ледовете на Антарктида рамкират клаустрофобичната класика на Джон Карпентър „Нещото“ от началото на 80-те години на миналия век.

„Нещото“, 2011 г., режисьор Матийс ван Хейнинген.

Екипажът на научно-изследователска станция на мразовития континент се сблъсква с променящ формата си пришълец, който може да имитира всяко същество, което е погълнал и погубил. Подобно адско създание притежава пълния потенциал да изсмуче целия живот от жертвите си в станцията, а после и от всеки човек, изправил се по разрушителния му път към пълна и тотална доминация над планетата.

Карпентър отваря филма си с внушителни панорамни кадри от бялата пустиня. Картините са едновременно величествени и заплашителни. Изпълняват ролята на обещание за напрежение и насилие. Студът е безучастен убиец, който може да ликвидира надеждата на персонажите и да вдигне адреналина на публиката. Промоционалното изречение от рекламната кампания на филма улавя ужасяващата природа на пришълеца, познат и като „нещото“ – „Човекът е най-топлото убежище“.

Лиъм Нийсън в „Сивият“, 2011 г., режисьор Джо Карнахан.

Ала зимата предлага и достатъчно реално съществуващи на планетата ни хищници, които да мотивират изграждането на солиден трилър за човешко оцеляване в сурови условия. Едни от най-използваните от творческото въображение превъзходни продукти на еволюцията са вълците. В „Сивият“ с Лиъм Нийсън една свирепа глутница преследва човешка група из белите простори на Аляска. Комбинацията от сняг, лед и настръхващ вой на вълк действа великолепно. „Сивият“ е един от филмите, които да гледате на топло и на сигурно място, докато навън е студено.

Човек за човека е вълк през голяма част от незабравимото екранно време на зимния шедьовър на братята Коен „Фарго“. Черният хумор на Джоел и Итън оставя кървавочервени следи в белия сняг на този гениален филм. Коен изграждат история за отвличане, алчност, нихилизъм и семейни ценности едновременно с авторитета и намигването на обиграни в граматиката на киното майстор-провокатори. „Фарго“ нямаше да се усеща по същия величествен и въздействащ начин, ако не бяха зимните пейзажи на Средния запад в САЩ.

Братята Коен улавят атмосферата, жаргона, маниерите на хората от региона и успяват да пресъздадат един едновременно реалистичен и странно изкривен свят. Богатството от детайли и „малки идиосинкретични моменти“ в диалога и визуалните композиции превръщат „Фарго“ във филм, задължителен за многократни гледания. Зимата е идеалното време за пускане на тази класика.

Лавина от неприятности

„Мизъри“ не е точно от класата на велик филм като „Фарго“, но предлага повече от достатъчно количество сезонни тръпки. Трилърът е по Стивън Кинг и разработва някои от любимите му теми на фона на непреклонната природа. Винаги авторитетният Джеймс Каан играе писател, който закъсва в снеговете на Колорадо и е привидно спасен от своя обожателка, изиграна страхотно от Кати Бейтс. Но тя се оказва вманиачена социопатка, която няма намерение да го пусне да си ходи. Никога.

Той е в капан в нейната изолирана къща, а навън снегът вещае лавина от неприятности и неизбежна битка за оцеляване. „Мизъри“ се смята за една от най-добрите екранизации по майстора на мистерията и хоръра Стивън Кинг.

Самюъл Джаксън в „Омразната осморка“, 2016 г., режисьор Куентин Тарантино.

Друга снежна мистерия е разгърната в екстравагантната спагети уестърн криминален трилър с елементи на камерен хорър „Омразната осморка“. Осмият филм на постмодерния попкултурен палавник Куентин Тарантино обединява съспенса и смъртоносната снежна атмосфера на „Нещото“ с жанровите тръпки на филмите за дебнене и престрелки и увлекателните убийствени истории на Агата Кристи.

Тази противоречиво приета, но богата и интригуваща творба на Тарантино представлява студена, сурова, свирепа и садистична стимулация за сетивата. Зимата е централен антагонист на колекцията от антигерои, тя мотивира техните действия, отнема животи и открива възможности.

Сюжетът е скрепен със сняг, светът на филма е поставен в условия на минусови температури, където огънят от камината в „Галантерията на Мини“ е едничкото спасение за клетниците, имали нещастието да попаднат в прегръдките на величествената виелица. Тарантино превръща снежната буря в автономен персонаж, в древно и митично чудовище, от което трябва да бягаш и да се страхуваш.

Сурово, студено и свирепо

Бруталното безразличие на оголената природа пред човешкото страдание е показано в епичното платно на Иняриту „Завръщането“, спечелил „Оскар“ за режисура, операторско майсторство и главна роля на Леонардо ди Каприо. Това е студен филм едновременно за мащаба и мощта на снежния пейзаж, за деликатността на човешката телесност, но и за силата на инстинкта за оцеляване.

Пълзящият и превиващ се от болка персонаж на Ди Каприо, мечката, разпореният кон, суровата риба, месото от бизон, натуралистичното насилие и други елементи от богатата художествена палитра на произведението се превърнаха в част от културния лексикон. В „Завръщането“ зимата е злодей и източник на красиви картини, на вдъхновение, но и на преклонение. В грандиозните композиции хората са малки фигурки, които почти се губят в смъртоносните обятия на могъщия бял левиатан.

Зимата може да бъде всеобхватна и агресивно настояваща със своето присъствие. Неизбежна с вятъра и ледовете си. Когато навън е сурово, студено и свирепо, малко са по-добрите идеи от тази, която включва квалитетно питие, домашен комфорт и превъзходно кино. За предпочитане – снежно.

Наздраве и приятно гледане.

----

Този текст е публикуван в последния брой на сп. "Клуб Z" за 2018 г. Още материали от същия автор можете да прочетете тук.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво ще товари и разтоварва новото пристанище на Ахмед Доган?