Отиващата си 2018 г. бе изключително тъжна от политическа гледна точка. За последните 12 месеца България все по-категорично ставаше част от Евразия и все повече се отдалечаваше от Европа - от цивилизационния избор, направен преди малко повече от 20 и реализиран преди малко повече от 10 години. По ирония на съдбата това се случваше в годината на първото ни европредседателство, голямата гордост на властта.

Затъването в евразийското блато имаше и външнополитически, и вътрешнополитически измерения. На международното поле премиерът Бойко Борисов записа името си в историята като човека, докарал едно от най-големите унижения на страната ни. В Москва Борисов се извини на Владимир Путин за това, че "Южен поток" бе спрян и дори помоли "големия брат" за прошка. Единствено идеята на Тодор Живков - единият "университет" на Борисов - за това България да стане 16-а република на СССР е по-голям срам от навеждането на премиера ни пред подигравателния и вискомерен поглед на московския самодържец. Борисов сякаш разчиташе, че обществото е забравило, че "Южен поток" бе спрян защото не отговаряше както на българските интереси, така и на европейските критерии, които почти винаги се припокриват.

Във вътрешен план страната ни все по-вече заприличва на евразийска деспотия от фашизоиден тип. Парламентът прие закони, според които могат да ти отнемат имуществото дори ако се окаже, че си невинен. А органите на реда могат вече могат да те арестуват и 48 часа никой, освен тях, да не знае за това. Отношението на властта към приближените ѝ богаташи бе доста благосклонно, когато трябваше да им се опрости някое многомилионно задължение, или пък да им се даде задкулисно някоя концесийка. И доста нехайно, ако се налагаше да се положат грижи за някоя уязвима социална група или пък да се намали ножицата между най-бедните и най-богатите у нас, която винаги е била отвъд всички европейски критерии.

Хората, които са твърдо убедени, че единственият път за България е на Запад би трябвало да са доста притеснени. Според всички социологически изследвания тези хора продължават да са около 70%. Тези стойности са комплимент за българското общество, което от години наред е подложено на хибридна пропаганда за това колко добре е било по време на социализЪма и колко добре ще бъде ако отново станем част от Евразия, каквато бяхме по време на същия този социализъм.

В парламента няма нито една парламентарна група, която да може да се нарече прозападна и проевропейска. Това е огромно разминаване в политическото представителство, което трябва да бъде коригирано. Ако е възможно още през следващата година. И тук идва един от големите политически въпроси - защо Борисов не подава оставка? До скоро това бе един от любимите му похвати, с които си осигуряваше политическото оцеляване. Защо сега се отказва от него?

И най-логичният отговор е, че Борисов е изключително доволен от настоящата политическа конфигурация в парламента, в който липсва формация, която, за разлика от ГЕРБ, наистина да е за европейско развитие на България. Една от общите черти на оставките на Борисов е, че те винаги са подавани, когато е ясно, че в следващия парламент автентичната десница/демократичната общност няма да присъства, защото е силно разединена. Оставките съвпаднаха с разпада на "Синята коалиция" и Реформаторския блок.

Към момента обаче перспективите са по-различни. Почти сигурно е, че в следващ парламент европейското говорене няма да отсъства и това очевидно притеснява Борисов. Достатъчно е автентичната десница/демократичната общност да има само 10 депутати, които всеки ден да му напомнят от трибуната, че той е всичко друго, но не и европейски политик, за да бъде лидерът на ГЕРБ изваден от блаженното си състояние на политическа стабилност.

Настоящата политическа ситуация изглежда като завършек на процеса, започнал по времето на другия "университет" на Борисов - Симеон Сакскобургготски. Именно от неговото управление насам България започна да се отклонява от своето европейско развитие, за да стигне до сегашното си незавидно положение на политическа периферия на ЕС.

Успехът на евразийците обаче е провал за всички българи, които искат да живеят в нормална европейска държава. И най-важният политически въпрос за следващата година е накъде ще продължи България - напред към Евразия или назад към Европа.