В края на всяка година ДПС отбепязва годишнината от едно от най-тъжните събития в новата българска история - т.нар. Възродителен процес. Така бе и в края на 2018 г. Споменът за смяната на имената на българските турци и мюсюлмани от БКП продължава да бъде основен инструмент за политическа консолидация на електората от страна на ДПС.

Същевременно обаче движението продължава да провежда един друг възродителен процес - над българската демокрация. Депесарският възродителен процес не подменя името на демокрацията ни. Подменя обаче нейната същност.

Възродителият процес над българската демокрация доведе до там, че у нас няма истинско върховенство на закона. А то е първото условие, за да твърдим, че режимът на управление е демократичен. У нас има институция - тази на главния прокурор, - която е над всички закони и не може да бъде контролирана от друго място, освен от сараите в Бояна.

Възродителният процес над българската демокрация доведе до там, че у нас няма истинска свобода на словото, особено що се касае до медиите. 2/3 от тези медии или са собственост, или се контролират от Делян Пеевски, формално депутат от ДПС. Тази партия твърди, че е в опозиция, но медиите на Пеевски са изключително добре настроени към правителството.

Възродителният процес над българската демокрация доведе до там, че изборните резултати нямат никакво значение, защото ДПС винаги е във властта. Понякога пред кулисите - с БСП, понякога зад кулисите - с ГЕРБ  Неслучайно почетният председател на ДПС Ахмед Доган се държи като държавен глава и в края на всяка година свежда до народонаселението мъдри мисли, политически насоки и т.н. Полага му се - в крайна сметка именно той управлява държавата, независимо коя партия формално е спечелила изборите.

Възродителният процес над българската демокрация доведе до това, че у нас пречките пред необузданата държавна репресия стават все по-малко. Именно ДПС бе основен инициатор на законодателството, чрез което може да се отнема имущество на невинни и да се задържат хора за 48 часа, без за това да бъдат уведомени техните близки. Едва ли някой наистина вярва, че това законодателство ще служи за борба с корупцията и тероризма, както твърдят от ДПС и партньорите им от ГЕРБ. По-скоро то ще бъде насочено срещу всеки, дръзнал да се противопостави на възродителния процес над демокрацията, провеждан от сараите.

В крайна сметка всички сатрапи са обречени на политическа гибел. Дори и в България, където хората са доста по-търпеливи спрямо тях. Колкото по-сериозни са пораженията от възродителния процес над българската демокрация обаче, толкова по-трудно ще бъде тяхното отстраняване.