На 20 години еврото е колос отслабен от вродени недостатъци

На 20 години на 1 януари, еврото се наложи на пазарите, в портфейлите и преживя голямата си криза. Но то ще остане крехък колос без повече европейска солидарност, пише агенция “Франс прес”.

Първоначално виртуален инструмент, използван от финансистите и счетоводителите, еврото се материализира на 1 януари 2002  година, така че 340 милиона граждани на 19 pays споделят днес една и съща валута.

Европейската централна банка (ЕЦБ), която пое юздите на паричната политика от 1999 година, се гордее, че успя да попречи покачване на цените, въпреки че призракът на едно обезценено евро продължава да я преследва.

Всъщност, популярността на единната валута е на върха си. Средно 74% от гражданите на еврозоната смятат, че единната валута е била полезна за ЕС, а 64% - за тяхната собствена страна според проучване, публикувано през ноември от ЕЦБ. И това е въпреки възхода на популистките антиевропейски движения.

“Еврото е закотвено сред населението, дори антисистемните партии трябваше да го приемат”, посочва Никола Верон, икономист от институтите “Брьогел” в Брюксел и “Петерсън” в Съединените щати.

Еврото също засили вътрешнообщностната търговия и е втората най-използвана валута, въпреки че остава далече зад американския долар.

Недостатъци и разделения

Но в средата на лятото на 2012 година, след финансовата криза, единната валутa за малко не беше пометена от кризата на суверенните дългове, която заплашваше банковата система с разпад.

Тези събития насочват прожекторите върху вродените недостатъци: липса на европейска бюджетна солидарност чрез мютюализация на дълга, на инвестициите, а следователно - и на рисковете; дълбоки различия между икономиките, липса на кредитор от последна инстанция за държавите в трудност и т.н.

Възоснова на гръцката криза в частност “еврото разпали взаимни обвинения: романоезичните страни от юг атакуваха северните за техния икономически либерализъм, а тези от север - романските за тяхната бюджетна разпуснатост”, изтъква Ерик Дор, директор на икономическите изследвания във френския Институт по икономически науки и управление.

Maрио Дрaги, председател на ЕЦБ, ще угаси пожара през лятото на 2012 година, уверявайки, че неговата институция ще направи “всичко, за да спаси еврото”. Тя създава програма за изкупуване при определени условия ограничени количества дълг на страна атакувана на пазарите - едно никога неизползвано оръжие, което обаче беше достатъчно, за да възстанови спокойствието

След това, за да спре призрака на дефлацията, тя свали лихвите си най-ниско и изкупи дългове до края на декември на обща стойност 2 600 милиарда евро.

В политически план обаче беше направено малко да бъдат поправени вродените недостатъци на еврото. Деветнадесетте страни още нямат инструменти за конвергенция на икономиките или да инвестират, за да отговорят на икономически предизвикателства.

От глината до тухлите

През 90-те години на миналия век “най-важното в Европа беше, в икономически план, да даде на пазара единна валута, за да премахне големите обменни колебания между страните членки и в политически план да намести обединена Германия в Западна Европа”, обяснява Жил Мук, икономист на “Бенк ъв Америка Мерил Линч” и бивш икономист на Банк дьо Франс.

Съгласно минималната реформа на еврозоната, обявена през декември 2018 година, 19-те страни се споразумяха само за един много ограничен бюджетен инструмент, далече от по-смелите идеи на френския президент Еманюел Макрон, като Германия, привърженица на равновесието, отхвърли всякаква форма на мютюализация на дълговете.

Еврозоната направи малка стъпка към по-дълбока интеграция

Нищо не можеше да се направи без и против Берлин, “германският инат стана проблема на еврозоната”, отсъжда Жан Катрмер,кореспондент в Брюксел на френския всекидневник “Либерасион” в последната си творба “Трябва да постигнем еврото”.

“Всички решения представени от Комисията, Парламента, Франция и от по-голямата част от икономистите, за да се стабилизира еврозоната и да се демократизира тя, се сблъскват с едно мощно “nein”, добавя той.

От нейна страна "ЕЦБ се намира почти на предела на възможностите си”, след като стабилизира валутата и банковата система, предупреждава Жил Мук.

Икономистът Никола Верон е по-голям оптимист. Според него с оздравяването на банковите и на публичните дългове и с действията на ЕЦБ еврото е вече “колос по-скоро на тухлени отколкото на глинени крака”.