След т.нар. промени от 1989 г. България остана в ръцете на хората, които са я управлявали и преди това. Това мнение изказа пред БНР историкът и преподавател Александър Стоянов и коментира:

"Разликата е, че сега те вече се маскират като някакъв политически плурализъм, а това не е плурализъм. Просто имаме замяната на един червен цвят с пъстра шарения от много партии, които продължават да бъдат една и съща партия. Българският народ усеща това. Това е и причината над 70% от хората да отказват да ходят и да гласуват на изборите, защото какъв е смисълът да гласуваш за същата партия, която просто се е разделила на някакви фракции. А това води до една много сериозна апатия, защото българите не виждат изход в настоящата ситуация от хората, които ни управляват, тъй като това реално са същите хора. Това е и различното при нас от другите държави в Източния блок - тук 1989 г. завършва с вътрешнопартиен преврат, не е като в Чехия или Полша. Тук говорим за запазване на статуквото, но с едно ново лица и реално до голяма степен със старите прийоми. Друг е въпросът, че като народ ние не сме направили нищо съществено по въпроса, за да направим промяна, да потърсим някаква смяна на тази система. И отново чакаме някой отвън да ни оправи, да ни направи реформите, да ни накара да искаме качество и достоен живот".

По думите на преподавателя историята има нужда от по-модерен прочит, който да покаже на младото поколение, че можем да гледаме на личностите от своята история през модерната перспектива, за да можем да я разберем по-добре:

"Паисий Хилендарски е първият инфлуенсър в българската история. Първият човек, създал социална мрежа, първият, чието съдържание е преписвано, разпространявано и пресподеляно тук и там. Дори е събирал средства от последователи, както сега се прави, тъй като е бил монах, който е обикалял, за да събира помощи за своя манастир. Технически погледнато, хора като Паисий и Софроний много лесно могат да бъдат вкарани в рамките на съвременната култура, съвременните знаменитости, просто трябва да ги погледнем през правилната перспектива. Когато обясниш на учениците нещата от тази гледна точка, те много бързо и лесно разбират и правят препратки и връзки". 

Той подчерта, че 13-годишни ученици много лесно правят връзки и между епохата на корупция и беззаконие в Османската империя и времето, в което живеем сега:

"Не мога да разбира после какво се случва с българите на 30, 40 и 50 години, че не виждат връзката и не знаят докъде ще се стигне, защото османската практика го показва - държавата е била пред разпад и се налагат едни кардинални реформи, свързани доста често с насилие и жестокост от страна на държавата към местните такива структури, за да може да бъде преодоляна тази криза. Аз питам дали през 21 век трябва да разстрелваме хора по улиците, за да може държавата ни да е законова и да работи нормално. Надявам се, че не е това отговорът, защото в Османската империя отговорът е бил такъв. Надявам се, че ние можем като едно цивилизовано общество в 21 век да имаме нормална законова държава. 13-годишните деца виждат връзката, а по някаква причина после възрастното общество е апатично и е вдигнало ръце".

Демокрацията, свободата и правото да живееш нормално предполагат много мислене, усилия и ресурси, подчерта Александър Стоянов:

"Няма пауза в борбата за свобода и за просвещение, това са усилия, които трябва да полагаме ежедневно. Хората не го осъзнават, но то е трудно. Всеки ден трябва да се информираме, да добиваме нови знания, това ни прави свободни. Свободата не е само привилегия, тя е усилие и изискване, което трябва да имаме към самите себе си. Трябва да бъдем взискателни към себе си като личности и към обществото, защото без тази взискателност и стандарти, които трябва да покриваме, никога няма да бъдем свободни и просветени като народ, ще бъдем посредствен народ, управляван от диктатори, които ще вярват, че могат да си правят каквото искат, защото им се разминава". 

Сега управляващите нямат репресивния апарат на многохилядната Милиция и на Държавна сигурност от преди 1989 г. и за разлика от комунизма - сегашните управляващи в България са изключително слаби и се крепят на нишката на това, че хората не правят нищо, смята историкът:

"Единствената причина за беззаконието е това, че хората са апатични. А това безразличие е породено от фактът, че българите не искат да осъзнаят, че свободата и прогресът имат нужда от ежедневно внимание, усилия и критичен анализ. Трябва да осъзнаем, че в момента лишаваме сами себе си от един по-добър живот, който бихме могли да имаме - по-богат, по-уреден. Единственото нещо, което можем да направим, е да се постараем да го имаме. За да постигнем много, много по-добра и по-прекрасна държава, трябва да сме критични и да говорим".