Article_top

Въвеждане на изцяло машинно гласуване и без дублиране с хартиена бюлетина, което да е в сила на първите избори след европейския вот през май - тоест за местните избори наесен. Това е едно от предложенията на депутатите от ДПС Хамид Хамид и Йордан Цонев за промени в Изборния кодекс. Днес изтече срокът за предложения за изменения преди окончателното гласуване на законопроекта. 

Идеята им е точно обратната на тази на ГЕРБ. Към момента по закон машинното гласуване трябваше вече да е въведено във всички избирателни секции (около 12 000 на територията на страната - б.р.), като избирателят да има право да реши дали да подаде гласа си по този начин или по класическия начин - с хартиена бюлетина. ЦИК беше и осъдена няколко пъти по жалби на бившите депутати, сега част от "Демократична България" Мартин Димитров и Петър Славов, заради невъвеждането на машини. 

В резултат ГЕРБ предложиха отмяна на задължителното машинно гласуване, като за следващи избори такова да има в минимум 1000 секции. В отговор ДПС внася предложението за европейския вот през май машинното гласуване да е в половината от всички избирателни секции, а за местния наесен то не само да е задължително навсякъде, но и да е единственият вариант за гласуване - тоест да се премине на изцяло машинен вот. 

Закономерно от ДПС предлагат отново да отпадне т. нар. уседналост на европейски и местни избори. Тоест - избирателни секции зад граница на евровот да се образуват и извън страните от ЕС. В момента това е забрането по родното законодателство и така и българските граждани в Турция, и тези в САЩ, Канада и т.н., а ако има "Брекзит" - и във Великобритания, не могат да гласуват за евродепутати. Казусът с изборите за местни власти е малко по-сложен.

Любопитен момент е, че през 2015 г. Европейският парламент гласува резолюция, в която темата е засегната. В документа има точка, която гласи: 

"Предлага всички граждани на Съюза, включително онези, които пребивават в трета държава, да получат право да гласуват на изборите за Европейски парламент: счита, че това в крайна сметка ще даде на всимки граждани на Съюза еднакво право да гласуват в европейските избори при едни и същи условия..."

Според разпечатката на гласуването тогава в Европейския парламент евродепутатите от ГЕРБ са подкрепили резолюцията, съдържаща цитирания текст. С изключение на Емил Радев, който е бил против и на Андрей Новаков, който е отсъствал от гласуването. 

ДПС искат и отмяна на забраната за агитация на чужд език - с уточнението, че когато има такива случаи задължително се осигурява превод на български език.

Традиционно - от движението предлагат и завишаване на праговете на преференциалното гласуване - тоест пренареждането на листата да се случва едва когато даден кандидат от нея е  получил личен вот над избирателната квота за съответния вид избори. На практика това би обезсмислило преференциалното гласуване на база на резултатите от избори до момента.

ГЕРБ и компания отменят забраната за социология в изборния ден 

Забраната за огласяване на резултати от социологически проучвания в изборния ден предлагат депутати от ГЕРБ и "Обединени патриоти". В момента данните от екзит пул за хода на изборния ден са забранени за разпространение до края на изборния ден. Затова се появяват "алтернативни" варианти в медиите и социалните мрежи - партийните резултати в хода на изборния ден се обявяват под формата на музикални и филмови класации, например. А ЦИК се опитва да налага глоби. Размерът им е от 2000 до 5000 лв. 

БСП вкарва избирателите в регистър

От левицата продължават да настояват за изчистване на избирателните списъци и затова новата порция предложения от БСП са в тази посока. Корнелия Нинова и съпартийците й предлагат ЦИК да бъде задължена да направи публичен регистър на избирателите. За негова база трябва да служат списъците на гласувалите на парламентарните избори през 2017 г., които са 3 682 151 души. Към тях да могат да се запишат граждани, имащи право на глас, но негласували на парламевтарния вот граждани.

Идеята е регистърът на избирателите да стане база за отпечатване на избирателните списъци за евровота през 2019 г. В изборния ден на място се предлага да могат да се записват за гласуване всички имащи право на глас, но само по постоянен адрес, гласи още предложението на социалистите.

Въвеждането на активна регистрация за избори се дискутира от години, а подобри предложения имаше още през 2014 г. Въпросът обаче остава нерешен. 

Очаквайте подробности

 

Въвеждане на изцяло машинно гласуване и без дублиране с хартиена бюлетина, което да е в сила на първите избори след европейския вот през май - тоест за местните избори наесен. Това е едно от предложенията на депутатите от ДПС Хамид Хамид и Йордан Цонев за промени в Изборния кодекс. Днес изтече срокът за предложения за изменения преди окончателното гласуване на законопроекта. 

Идеята им е точно обратната на тази на ГЕРБ. Към момента по закон машинното гласуване трябваше вече да е въведено във всички избирателни секции (около 12 000 на територията на страната - б.р.), като избирателят да има право да реши дали да подаде гласа си по този начин или по класическия начин - с хартиена бюлетина. ЦИК беше и осъдена няколко пъти по жалби на бившите депутати, сега част от "Демократична България" Мартин Димитров и Петър Славов, заради невъвеждането на машини. 

В резултат ГЕРБ предложиха отмяна на задължителното машинно гласуване, като за следващи избори такова да има в минимум 1000 секции. В отговор ДПС внася предложението за европейския вот през май машинното гласуване да е в половината от всички избирателни секции, а за местния наесен то не само да е задължително навсякъде, но и да е единственият вариант за гласуване - тоест да се премине на изцяло машинен вот. 

Закономерно от ДПС предлагат отново да отпадне т. нар. уседналост на европейски и местни избори. Тоест - избирателни секции зад граница на евровот да се образуват и извън страните от ЕС. В момента това е забрането по родното законодателство и така и българските граждани в Турция, и тези в САЩ, Канада и т.н., а ако има "Брекзит" - и във Великобритания, не могат да гласуват за евродепутати. Казусът с изборите за местни власти е малко по-сложен.

Любопитен момент е, че през 2015 г. Европейският парламент гласува резолюция, в която темата е засегната. В документа има точка, която гласи: 

"Предлага всички граждани на Съюза, включително онези, които пребивават в трета държава, да получат право да гласуват на изборите за Европейски парламент: счита, че това в крайна сметка ще даде на всимки граждани на Съюза еднакво право да гласуват в европейските избори при едни и същи условия..."

Според разпечатката на гласуването тогава в Европейския парламент евродепутатите от ГЕРБ са подкрепили резолюцията, съдържаща цитирания текст. С изключение на Емил Радев, който е бил против и на Андрей Новаков, който е отсъствал от гласуването. 

ДПС искат и отмяна на забраната за агитация на чужд език - с уточнението, че когато има такива случаи задължително се осигурява превод на български език.

Традиционно - от движението предлагат и завишаване на праговете на преференциалното гласуване - тоест пренареждането на листата да се случва едва когато даден кандидат от нея е  получил личен вот над избирателната квота за съответния вид избори. На практика това би обезсмислило преференциалното гласуване на база на резултатите от избори до момента.

ГЕРБ и компания отменят забраната за социология в изборния ден 

Забраната за огласяване на резултати от социологически проучвания в изборния ден предлагат депутати от ГЕРБ и "Обединени патриоти". В момента данните от екзит пул за хода на изборния ден са забранени за разпространение до края на изборния ден. Затова се появяват "алтернативни" варианти в медиите и социалните мрежи - партийните резултати в хода на изборния ден се обявяват под формата на музикални и филмови класации, например. А ЦИК се опитва да налага глоби. Размерът им е от 2000 до 5000 лв. 

БСП вкарва избирателите в регистър

От левицата продължават да настояват за изчистване на избирателните списъци и затова новата порция предложения от БСП са в тази посока. Корнелия Нинова и съпартийците й предлагат ЦИК да бъде задължена да направи публичен регистър на избирателите. За негова база трябва да служат списъците на гласувалите на парламентарните избори през 2017 г., които са 3 682 151 души. Към тях да могат да се запишат граждани, имащи право на глас, но негласували на парламевтарния вот граждани.

Идеята е регистърът на избирателите да стане база за отпечатване на избирателните списъци за евровота през 2019 г. В изборния ден на място се предлага да могат да се записват за гласуване всички имащи право на глас, но само по постоянен адрес, гласи още предложението на социалистите.

Въвеждането на активна регистрация за избори се дискутира от години, а подобри предложения имаше още през 2014 г. Въпросът обаче остава нерешен. 

Очаквайте подробности

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките срещу COVID-19 в контекста на увеличения брой случаи и началото на новата учебна година у нас и в световен мащаб?