Бившият вицепремиер и ко-лидер на „Обединени патриоти“ Валери Симеонов не е дискриминирал ромската общност и конкретно един неин представител с изказването си, че част от ромите са се превърнали в „нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплати, без да полагат труд, искащи помощи по болест без да са болни, детски за деца, които играят с прасетата на улицата и майчински помощи за жени с инстинкти на улични кучки“.

Това гласи окончателното решение на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС), който отменя първоначално наложената на Симеонов глоба от 1000 лева. Информацията за делото е на "Лекс".

Случаят е от 2014 г. След няколко престъпни деяния, сред които нападения над екипи на Спешна помощ и малолетни, Валери Симеонов, като депутат и лидер на парламентарната група на Патриотичния фронт, емоционално описва случаите и настоява за мерки в изказване от парламентарната трибуна на 17 декември 2014 г.

Асен Асенов подава жалба в Комисията за защита от дискриминация (КЗД). В нея твърди, че Валери Симеонов е осъществил дискриминация спрямо цялата ромска общност и конкретно срещу него, като неин представител. Асенов посочва, че се чувства обиден, защото не се е превърнал в нагло самонадеяно същество и озверяло човекоподобно, изискващо право на заплата без да полага труд, изискващ помощи по болест без да бъде болен и не иска детски надбавки за деца, които си играят с прасетата на улицата, а неговата майка и съпруга нямат инстинкт на улични кучки.

В отговора си на жалбата Валери Симеонов твърди, че изказването не е насочено към цялата общност, а само за онази част от нея, която престъпва законите и нормите на общуване, не се грижи за децата и бъдещето им, злоупотребява с техните помощи и върши престъпления. И добавя, че разединяващата политика, която критикува, дискриминира големи части от малцинствата и ги превръща в изолирани и декласирани групи без възможности за развитие, достойнство и самочувствие.

Комисията за защита от дискриминация приема жалбата за основателна и налага 1000 лева глоба на Симеонов за това, че е осъществил дискриминация под формата на тормоз и му предписва в бъдеще да се въздържа от изявления, които засягат честта и достойнството на личността по признак „етническо положение“. Решението е потвърдено от Административен съд-Бургас.

Делото стига до ВАС, който отменя както решението на АдмС-Бургас, така и това на КЗД.

Върховните съдии Йовка Дражева (председател на състава), Анна Димитрова и Емил Димитров (докладчик) посочват, че дискриминацията под формата на тормоз е отделен, самостоятелен вид дискриминация и е дефинирана в закона като всяко нежелано поведение, изразено физически, словесно или по друг начин с цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда (чл. 5 във вр. §1, т.1 от Закона за защита от дискриминация).

В конкретния случай обаче целта на Валери Симеонов не е била да засегне достойнството на Асен Асенов, става ясно от решението на ВАС.

Съдиите обясняват и защо това е така:

„При внимателен прочит както на конкретизираната част /извадка/, така и на целия текст от процесното изказване на Валери Симеонов, се установява, че в същото не се съдържат словесни изрази, насочени срещу конкретен субект (в контекста на възприетата от законодателя персонална обособеност на този субект чрез въведената дума в §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр., а именно – „лицето“), т.е. Асен Асенов. Този персонален субстрат налага извода, че волята на законодателя не цели санкционни последици спрямо поведение (в случая словесно изразено), обективирано в изявления – вербални, писмени или др., които по своя характер са абстрактни, и са насочени към неопределен кръг субекти, включително когато тези субекти са част от определена раса, пол, група по интереси, религиозна, етническа или друг вид социална общност“.

Според ВАС Валери Симеонов не е целял настъпването на негативни последици за Асен Асенов, нито пък накърняване на достойнството му и създаване на нежелана среда по отношение на представителя на ромската общност.

„Тълкуването на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. води до извод за изисквана от законодателя кумулация между нежеланото поведение, целящо накърняване на обекта и създаването на негативната среда. Тази среда като вид социум следва да е с конкретно обособима топография – частен или търговски обект, работно място, учреждение, университет, училище, религиозен храм, дом и др., а в процесния случай такава среда спрямо Асенов липсва“, посочва още ВАС.

Върховните съдии остро критикуват решението на КЗД като изтъкват, че мотивите ѝ са се превърнали в „агресивна морализаторска експресия“.

Нещо повече, ВАС недоумява от извода на комисията, че „негативното стереотипизиране и агресивно представяне на ромската общност като цяло, от една страна, и посочването на лица от българския етнос, от друга страна, като жертви на поведението на ромската общност представлява нежелано поведение, изразено словесно, и основано на признака „етническа принадлежност“ създава враждебна среда“.

„С този извод КЗД, като независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите, по недопустим начин, в разрез с правомощията си по чл.47 от ЗЗДискр. и с установените факти по делото, въвежда противопоставяне на два отделни етноса, чрез имагинерна забрана не конкретно, а изобщо дадено лице – жертва на престъпление, именно затова, че е представител на конкретна етническа общност, да предостави публична информация на обществото, че е обект на престъпление от лица, принадлежащи към различна от неговата етническа, религиозна или друга социална общност“, коментира ВАС.

Върховните съдии посочват, че изказването на Валери Симеонов не е насочено към конкретно лице, в случая Асенов, и затова доброто име на ромския представител и неговите права не са накърнени. Мнението на Симеонов, продължава ВАС, не подкопава устоите на демократичния режим и не цели разпалване на вражда, ненавист или омраза и това е видно от цялото му изказване. А изразните средства и стила на изразяване не са мнение, а начин, по който това мнение е доведено до знание на обществото и е въпрос на свободата на личността като цяло, коментира още тричленният състав.

Той разсъждава и върху правото всеки да изразява мнение и разпространението му, закрепено в Конституцията (чл. 39, ал. 1), като отбелязва, че се има предвид мнението като възглед, схващане, отношение по някакъв въпрос. Според ВАС разпоредбата в основния закон не конкретизира, не обобщава, не извежда пред скоби или раздробява мнението като родово понятие.

„В този смисъл обект на защита не са определен вид мнения – коректни, добронамерени, угодни, правилни, възпитани, нерасистки, нексенофобски, особени или др., а възгледите на индивида изобщо. Дали дадено мнение е морално, благоприлично, похвално или друго, е предмет на оценка на обществото, към което това мнение е адресирано. Да се приеме обратното би означавало налагане на цензура пряко или косвено (чрез съответен орган) от страна на държавата, което е недопустимо в демократичното общество“, аргументират се върховните съдии.

Според тях съществуващият антагонизъм между Закона за защита от дискриминация и гражданските свободи не може да бъде разрешен в ущърб на последните, защото това би изкривило целите на ЗЗДискр., които са осигуряване на гражданите на правото на равенство пред закона, равенство в третирането, във възможностите за участие в обществения живот и ефективна защита срещу дискриминацията и „би превърнало антидискриминационната защита в средство за ограничаване, потискане или контрол на гражданските свободи, в частност правото на мнение“.

Казусът е и във ВКС

При установено от съда дискриминационно поведение следва ли потърпевшият от това да представя допълнителни факти и доказателства за създаването на враждебна среда или тя е формирана автоматично? Ако е необходимо, то какви и от какво естество следва да са тези факти и по какъв начин се доказва създаването на враждебната среда?

На тези въпроси пък предстои да отговори състав на Гражданската колегия на Върховния касационен съд по повод същото изказване на Валери Симеонов от 17 декември 2014 г., пише правният сайт. Този път жалбоподатели са двама ромски журналисти – Кремена Будинова и Огнян Исаев.

През 2017 г. те подадоха иск срещу Симеонов пред районния съд в Бургас, в който твърдят, че с изказването си той е извършил подбуждане към дискриминация и е извършил тормоз, по смисъла на Закона за защита от дискриминация, спрямо ромите. Също така поискаха Симеонов да бъде осъден да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от извършването на други.

Първата инстанция уважи частично иска – само за извършен тормоз от Валери Симеонов, а в останала част го отхвърли.

Бургаският окръжен съд обаче отмени решението и отхвърли изцяло иска на Кремена Будинова и Огнян Исаев.

Двамата подадоха касационна жалба, в която искат Върховният касационен съд да отговори на следните въпроси:

В случаите на тормоз по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр., когато съдът е установил, че нежеланото поведение на основата на защитени признаци е накърнило достойнството на лицето, следва ли то да представя пред съда допълнителни факти и доказателства за създаването на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда за него или се приема, че вследствие на това нежелано поведение и установено от съда накърнено достойнство на лицето, автоматично за него е създадена такава среда?

Ако ВКС установи, че е необходимо да се представят допълнителни доказателства за създадена враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда вследствие на нежеланото поведение, довело до накърненото достойнство на лицето, какви и от какво естество следва да са тези факти и доказателства и по какъв начин се доказва създаването на такава среда?

Въпросите са провокирани от мотивите на Бургаския окръжен съд, според който двамата жалбоподатели е трябвало да представят факти, които обосновават предположение, че в резултат на изказването на Симеонов, средата, в която живеят, работят, почиват и т.н., е станала враждебна за ромския етнос и в частност – за тях.

Съставът на Гражданската колегия на ВКС – Мария Иванова (председател), Жива Декова и Маргарита Георгиева, е решил, че трябва да отговори на тези въпроси, защото те са от значение за развитието на правото. „Поставените правни въпроси – макар и да са застъпени в практиката по прилагане на антидискриминационното законодателство (по граждански и административни съдебни дела и дела пред КЗК, на която се е позовал и въззивният съд), не са разработени в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК. Поставените правни въпроси са от предмета на исковете – за установяване, че посоченото изказване на ответника представлява тормоз; за преустановяване на това нарушение и въздържане от по-нататъшни нарушения в бъдеще. Затова обжалване на въззивното решение следва да се допусне в частта по тези искове“, мотивира се ВКС.

Ето и цялото изказване на Валери Симеонов едно към едно:

За по-малко от 20 дни българското общество стана свидетел на няколко брутални престъпни акта, извършени от представители на циганския етнос над малолетни, както и над медицински служители по време на изпълнение на техните служебни задължения. Случаите изумиха и стъписаха обществото със своята бруталност, наглост и чувство на безнаказаност.

На 5-ти декември в училището на село Дебелт, Бургаско, бе изнасилен 12-годишен ученик с лека форма на умствена изостаналост, а насилникът бе циганин, повтарач осмокласник от същото училище. Детето-жертва бе прието в Многопрофилната болница в Бургас с множество разкъсвания и кръвоизливи.

Няколко дни по-късно озверяла тълпа цигани от незаконното гето проведе неразрешен митинг в центъра на селото и поиска оставката на кмета на селото Иванка Ангелова, колкото и странно да звучи това.
На 30 ноември в село Врачеш, Ботевградско, д-р Ирена Маринова- служител на Спешна помощ, бе бита от цигани, докато изпълняваше служебните си задължения в опит за спасяване на човешки живот. По този повод един достоен български министър- Петър Москов, се изправи срещу малодушното примирение и гаврата с честта на професията. Естествено, беше заклеймен от наглите- спестявам- от ДПС. Благодаря.

Тези три случая от стотиците подобни в последните години са поредно позорно доказателство за разрушителните процеси в българското общество през последните 20-ина години.

Безспорен е фактът, че голяма част от циганския етнос живее извън всякакви закони, правила и общочовешки норми на поведение. За тях законите не важат, данъците и таксите са неразбираеми понятия, сметките за електричество, вода, социалното и здравното осигуряване са заменени от убеждението, че те имат само права, но не и задължения и отговорности. За тях кражбата и грабежът са се превърнали в начин на препитание, нарушаването на закона – в норма на поведение, раждането на деца – доходоносен бизнес за сметка на държавата, грижата за поколението- във възпитаване на малолетните в просия, проституция, кражба и пласмент на наркотици.

Циганските барони налагат модел на съществуване, коренно противоположен на законовите норми в българското общество. България е изправена пред пропастта на етническа криза.

Два противоположни и взаимоизключващи се свята са един срещу друг в нашата измъчена родина: светът на бедните, но плащащи своите сметки пенсионери, увисващи на самоделни примки по таваните от болести и безпаричие, и светът на озверелите крадци и насилници, безпаметно пияни след получаване на месечните детски и социални помощи.

Всичко казано дотук би послужило за добра хранителна среда на многобройните правозащитни организации от ромски, хелзинкски, соросоидален и неолиберален произход като основание за обвинение в расизъм, етническа дискриминация и всякакъв род престъпления, с които биха обвинили мен и Патриотичния фронт. Това обаче би било неточно, невярно и прибързано. Защото истината е, че българското общество и държава са изправени пред сериозен проблем, който трябва да бъде преодолян решително и с прилагането на цялата сила на закона.

Законът, за който великият Левски казваше, че трябва да бъде еднакъв за всички, независимо от етноса. Остава въпросът какви са причините част от циганския етнос да се превърне в рушител на държавността и законите?

Защо хората, които по времето на социализма преди 25 години работеха, пращаха децата си на училище, даваха своя принос в създаването на обществени блага, сега са се превърнали в нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплати без да полагат труд, изискващи помощи по болест без да са болни, детски за деца, които играят с прасетата на улицата, и майчински помощи за жени с инстинкти на улични кучки? Кое създаде убеждението у нашите мургави сънародници, че всичко им е позволено, че всичко им е разрешено и че всички са им длъжни да ги хранят, обличат и лекуват безплатно?

Отговорът на тези въпроси би обяснил първопричините и би ни посочил начина за решаването на този тежък проблем…