Може ли неписаната конституция на Великобритания да преживее Брекзит? Брекзитърите търсиха начин "да си възвърнат контрола", като възстановят парламентарния суверенитет от 1972 г. - година преди присъединяването към Европейска общност (тогавашното име на Европейския съюз). 

Но светът през 2019 г., няма общо със света от 1972 г. - тогава не беше приет "Акт за човешките права" (в правната система са възприети клаузите от Европейската конвенция за правата на човека), нямаше децентрализация, не беше подписано примирието с Ирландия "Добър петък". Това бе свят, в който референдумът бе определян за противоконституционен.

Брекзит бе задействан заради референдум от 2016 г. Но ние нямаме правила, които да определят кога трябва да се провеждат референдуми, какви въпроси могат да бъдат гласувани, какво мнозинство е необходимо за промяна и дали резултатът трябва да бъде задължителен или факултативен. 

Проблемът е, че те не бяха възприети от принципни подбуди, а заради политическите интереси на управляващото правителството. Ние възприехме нов модел за потвърждаване на законодателството, като прехвърлихме суверенитет у народа, но без да се замислим за последствията.

Правителство се опитва да постигне сделка за Брекзит, но вместо това загуби гласуването с най-голямото мнозинство в парламента от 20-те години на миналия век. Преди "Акта за Фиксиран мандат на парламентите" от 2011 г. на 16-ия януари щеше да има вот на доверие.

Това или щеше да вкара бунтуващите се в строя, както стана при ратифицирането на Договора от Маастрихт през 1992-1993 г., или, при загуба, правителството щеше да бъде принудено да си подаде оставката. Но "Актът Фиксиран мандат на парламентите" позволява на правителството да продължи да стои на власт, без да управлява.

Правителство не може да прокарва законопроектите си, но опозицията не може да го свали с вот на недоверие. В този застой трудно може да говорим за ефективно правителство.

Процесът за приемане на сделка по Брекзит за първи път в конституционната ни история политизира председателят на Камарата на общините. Джон Беркау може би бе в правото си да позволи обсъждането поправката "Грийв" - тя бе и подкрепена от мнозинството.

Там е работата, че той вече е определян за антибрекзитър. Председателят, както и Кралицата, трябва да е политически неутрален. Иначе, бъдещите председатели могат да бъдат избирани не на базата на лични качества, а защото са готови да подкрепят идеите на правителството. Това би било ретрограндно развитие. 

Но отвъд това Брекзит разкри несигурностите на децентрализацията. Правителството реши, че някои от предоставените компетенции на Брюксел трябва да бъдат върнати на Уестминстър, за да се съхрани вътрешния пазар на Обединеното кралство (сфери като селското стопанство, риболова, защитата на околната среда).

В противен случай би могло да се появят опасни разлики в стандартите, ако, например, се създадат четири напълно различни системи за защита на селското стопанство в четирите части на Обединеното кралство.

Правителството няма да може да си осигури подкрепата на шотландския парламент. 

Народното събрание на Уелс предложи идеята за конституционна харта, която да учреди квазифедерална система. Но това не се вписва особено добре с принципа на парламентарния суверенитет.

Последствията от Брекзит за Северна Ирландия са дори по-сериозни. Споразумението "Добър петък" не налага непременно наличието на мека граница с Република Ирландия, но това се дължи на презумпцията, че Великобритания е членка на ЕС.

Но провизиите по договора за сътрудничество между двете части на остров Ирландия изискват съгласуваност на търговските закони. На това се дължи най-неприемливата клауза за британците в сделката на Мей - "backstop". Тази застраховка обаче е необходима, за да се спази споразумението "Добър петък".

От тази гледна точка, враждебността на Демократическата юнионистка партия спрямо "backstop" е контрапродуктивна, тъй като твърдата граница може да доведе до призиви в Северна Ирладния за Ирландско обединение и до възход на ирландските националисти. Парадоксът е, че "backstop" гарантира сигурност на Северна Ирландия.

В доклада си за Брекзит Комисията за ЕС от Камарата на лордовете обяви, че ЕС е бил "на практика част от лепилото, което е поддържало целостта на Обединеното кралство след 1997 г.". Членуването в ЕС де факто ни постави под кодифицирана конституция чрез договорите, ограничаващи правителството и парламента.

След Брекзит Великобритания отново ще разполага с неписана конституция, в която правата на гражданите и отношенията между различните части на Кралството ще се регулират спрямо волята на суверенния парламент, който, като изключим наличието на правителство на малцинството, е под контрола на изпълнителната власт.

Възможно ли е състоянието ни след Брекзит да осигури стимула за създаване на Конституция? Възможно ли е Брекзит да бъде нашия конституционен момент?

Анализът на Върнън Богданор е публикуван в "Гардиън", откъдето го препечатваме с променено заглавие.