Отново - Държавна агенция "Разузнаване" (ДАР) и служба "Военна информация" - тоест военното разузнаване, отказват началниците им да бъдат проверени за досиета от Държавна сигурност. Това става ясно от редовния шестмесечен доклад за дейността на комисията по досиетата, който е внесен в Народното събрание. Документът обхваща периода от 1 юли 2018 г. – 30 ноември 2018 г.

През 2017 г. законът за досиетата бе допълнен и вече на проверка за минало в репресивния апарат на комунистическата държава на проверка подлежи не само най-висшето ръководството на двете служби - председатели и заместниците им, но и директорите на дирекции, началниците на отдели и началниците на сектори във "Военна информация" и ДАР. Дълги години разузнаванията отказваха да предоставят на комисията по досиетата архивите си от комунизма, но в крайна сметка това се случи, както повелява законът. Това е пореден доклад, в който органът, призван да разкрива агентите и служителите на Държавна сигуност, заемащи публични постове и след 1989 г., констатира отказ на институции да спазят закона.

Българската православна църква е следващата институция, която категорично отказва да даде списък с лицата , които подрежат на проверка от комисията по досиетата за пореден път, пише още в доклада. Такъв проблем няма и не е имало досега с останалите регистрирани вероизповедания в страната - те изпълняват закона. 

За втората половина на 2018 г. комсията по досиетата е обсъдила и приела 131 решения. Общо проверените граждани за принадлежност към комунистическите служби са 19 494. От тях точно 728 български граждани са се оказали с досие. Комисията е огласила имената и документите оот Държавна сигурност на 475 души. Останалите 253 граждани с минало в тоталитарните служби не са обявени публично. Основанието - най-често, че лицата са починали, а при това положение не подлежат на обявяване по закон. Така е в 181 от случаите. Има необявени агенти на ДС, които са били проверени преди да заемат даден пост и в този случай имената също не се разгласяват. Това важи и за случаите, в които проверката за досие е направена от по желание на близки и роднини и не става дума за хора, заемащи публични постове. 

В актуалния доклад на комисията по досиетата обаче липсва друг проблем, който неизменно присъстваше в няколко поредни доклада досега - а именно отказът на Държавна агенция "Архиви" да предаде документите от военния архив. Сагата течеше с години, защото председателите на държавния архив твърдяха, че има противоречие в законодателството. Или излизаха с предложение да предоставят копия, въпреки че законът за досиетата изрично изисква да се предадат оригиналните архиви и при отказ има предвидени санкции. Друг е въпросът, че такива се налагат много рядко.