Една от най-известните фрази на Ленин е, че комунизмът е електрификация плюс съветска власт. Едва ли обаче някой е очаквал, че електричеството ще изиграе огромна роля и в българския преход от комунизъм към демокрация.

Отдавна е ясно, че настоящата обществена ситуация в България, при която една малка група хора - къде законно, къде не чак толкова - непрекъснато забогатява, докато друга огромна група непрестанно обеднява, няма как да продължава вечно. И ще дойде момент, в който общественото напрежение, породено от сблъсъка на интереси между тези две групи, ще достигне критични стойности. Дебатът, който върви в момента, за цената на тока и за състоянието на енергетиката изобщо, може би ще се окаже повратна точка, след която нищо вече няма да е същото.

Казусът с цената на тока е най-добрата илюстрация на невъзможността всичко да продължава по старому. Достатъчно е да припомним, че този казус вече свали едно правителство и със сигурност ще свали всяко следващо, което не намери подходящото решение на проблема. Ясно е също така, че този проблем повече не може да се отлага.

Решението му е просто за вземане, но изключително трудно за реализация, защото засяга интереси за много пари. Факт е, че най-справедливо е цената на тока да се определя според пазара. Либерализирането на цените обаче със сигурност трябва да върви заедно с либерализацията на  целия пазар, включително възможността потребителите да могат да избират своите доставчици. Успоредно с това трябва да се предприемат и сериозни мерки за енергийна ефективност.

Обществената значимост на казуса с цената на тока обаче се определя най-вече от друго. Внушителният дефицит в системата, който трябва да бъде компенсиран чрез по-високи цени, не е паднал от небето. За него си има конкретни виновници, които трябва да бъдат посочени и по-възможност да си получат заслуженото чрез правосъдната система. Тук, разбира се, отново опираме до съдебната ни система, която, меко казано, не се ползва с особен авторитет.

Дори за неспециалистите обаче е ясно, че проекти като "Цанков камък", АЕЦ "Белене", двата американски ТЕЦ-а в "Марица изток", възбновяемите енергийни източници (ВЕИ) и т.н. вероятно не са без значение за огромния финансов дефицит в енергетиката. Правителствата досега, включително и настоящото, не споменават нищо по въпроса, но той няма как да бъде избегнат.

Обществената чувствителност по отношение на цената на тока е огромна и тя би могла да бъде притъпена само и единствено чрез справедливо възмездие на конкретните виновници за настоящото незавидно състояние на енергетиката. Историята е показала, че винаги идва момент, в който на олигархията й се налага да дава свидни жертви. И обикновено именно след този момент е започвало възходящо обществено развитие, свързано най-вече с повече справедливост за всички.

Е, този момент като че ли дойде и за българския преход. Благодарение на електричеството.