Article_top

По време на тежкитe преговори в Москва на руския президент Владимир Путин с премиера на Япония Шиндзо Абе не се удаде да се намери решение на териториалния спор за Южните Курилски острови. Така остава напразна надеждата за сключване на мирен договор, какъвто 70 години след края на Втората световна война все още няма.

Това пише Кристиан Щайнер в швейцарския всекидневник “Нойе Цюрхер цайтунг”.

Във вторник след повече от три часа преговори в Москва Владимир Путин и Шиндзо Абе и по време на 25-ата си среща не успяха да сложат край на териториалния си спор по Южните Курили и така да отворят пътя между двете страни и формално да се сложи край на Втората световна война.

“Нерешеният 70-годишен проблем по сключването на мирен договор не може да се реши лесно, но сме длъжни да го направим”, заяви пред журналисти японският премиер Абе.

Токио и Москва възнамеряват да продължат преговорите и през февруари по време на Мюнхенската конференция по сигурността.

В края на миналата година все още имаше оптимизъм. По време на срещата на върха на АСЕАН (Асоциация на държавите от Югоизточна Азия – б. р.) в Сингапур Путин и Абе оповестиха, че възнамеряват да сключат мирен договор въз основа на декларацията от 1956 г.

За много наблюдатели това беше изненадващо, но вдъхна живот на забуксувалите преговори. Изглеждаше, че Токио ще направи отстъпки. До този момент японците държаха първо да се реши териториалния проблем около оспорваните острови, преди да се говори за мирен договор. Токио винаги е бил категоричен, че Русия първо трябва да върне на Япония четирите острова. Споразумението от 1956 г. обаче предвижда, че това ще стане след сключването на мирен договор между Москва и Токио. И още – Русия ще запази като своя територия два от островите – Кунашир и Итуруп, на японски Еторофу.

Няколко седмици преди срещата Путин - Абе настроенията на руснаците коренно се промениха. Москва се почувства измамена. Според Кремъл изведнъж японското правителство започнало да се държи така, като че ли първите острови вече са техни, ще последват и останалите два. Руснаците привикаха японския посланик и настояха за обяснения. И среща в средата на януари между външните министри на Русия и Япония не спомогна да се изчистят разногласията.

Както често се е случвало и сега въпросът около Курилите показа, че колкото по-близо е решението, изведнъж пробивът се отдалечава във времето. Не помага и фактът, че двамата политици – Путин и Абе, имат  железен интерес най-сетне да се сложи край на конфликта. Абе иска да си осигури място в историята и да изпълни завета на баща си, който като японски външен министър е разговарял с Горбачов и двамата са били на крачка от пробив по спора между Токио и Москва.

И Путин проявява слабост към велики моменти, но по въпроса около Курилите съзира лост, чрез който да отдалечи поне малко Япония от най-важния й съюзник – САЩ. Москва очаква от Токио да подкрепи Русия в битката срещу санкциите, наложени й от американците.

Става дума за нещо повече

Проблемът е, че за Абе и Путин става дума за нещо далеч повече, отколкото за четири незначими острова северно от Хокаидо. Националисти в двете държави подклаждат напрежението. Японците си искат “северните територии”, както наричат Южните Курили. Руснаците пък не искат да отстъпят и най-малкото петънце руска земя. В Русия това води до смехотворни изяви. Миналата неделя опоненти от левия и десния спектър съвместно демонстрираха “срещу капитулацията” по въпроса за Курилите.

Путин ще трябва добре да помисли дали отново ще се противопостави на общественото мнение, както това стана при оспорваната пенсионна реформа. Според социологчески проучвания над 70 на сто от руснаците отхвърят остъпването дори на един остров на японците.

Времето е на страната на Москва, тъй като в момента островите са руска територия. И без мирен договор отношенията с Япония са приятелски. Държавните лидери често се срещат, японски туристи заливат Русия, търговията също донякъде върви.

Въпреки териториалния спор за японците Русия е най-големият енергиен доставчик. В Токио икономическите аргументи са по-значими от мечтите на един правителствен ръководител. Това налива вода във воденицата на Путин.

 

По време на тежкитe преговори в Москва на руския президент Владимир Путин с премиера на Япония Шиндзо Абе не се удаде да се намери решение на териториалния спор за Южните Курилски острови. Така остава напразна надеждата за сключване на мирен договор, какъвто 70 години след края на Втората световна война все още няма.

Това пише Кристиан Щайнер в швейцарския всекидневник “Нойе Цюрхер цайтунг”.

Във вторник след повече от три часа преговори в Москва Владимир Путин и Шиндзо Абе и по време на 25-ата си среща не успяха да сложат край на териториалния си спор по Южните Курили и така да отворят пътя между двете страни и формално да се сложи край на Втората световна война.

“Нерешеният 70-годишен проблем по сключването на мирен договор не може да се реши лесно, но сме длъжни да го направим”, заяви пред журналисти японският премиер Абе.

Токио и Москва възнамеряват да продължат преговорите и през февруари по време на Мюнхенската конференция по сигурността.

В края на миналата година все още имаше оптимизъм. По време на срещата на върха на АСЕАН (Асоциация на държавите от Югоизточна Азия – б. р.) в Сингапур Путин и Абе оповестиха, че възнамеряват да сключат мирен договор въз основа на декларацията от 1956 г.

За много наблюдатели това беше изненадващо, но вдъхна живот на забуксувалите преговори. Изглеждаше, че Токио ще направи отстъпки. До този момент японците държаха първо да се реши териториалния проблем около оспорваните острови, преди да се говори за мирен договор. Токио винаги е бил категоричен, че Русия първо трябва да върне на Япония четирите острова. Споразумението от 1956 г. обаче предвижда, че това ще стане след сключването на мирен договор между Москва и Токио. И още – Русия ще запази като своя територия два от островите – Кунашир и Итуруп, на японски Еторофу.

Няколко седмици преди срещата Путин - Абе настроенията на руснаците коренно се промениха. Москва се почувства измамена. Според Кремъл изведнъж японското правителство започнало да се държи така, като че ли първите острови вече са техни, ще последват и останалите два. Руснаците привикаха японския посланик и настояха за обяснения. И среща в средата на януари между външните министри на Русия и Япония не спомогна да се изчистят разногласията.

Както често се е случвало и сега въпросът около Курилите показа, че колкото по-близо е решението, изведнъж пробивът се отдалечава във времето. Не помага и фактът, че двамата политици – Путин и Абе, имат  железен интерес най-сетне да се сложи край на конфликта. Абе иска да си осигури място в историята и да изпълни завета на баща си, който като японски външен министър е разговарял с Горбачов и двамата са били на крачка от пробив по спора между Токио и Москва.

И Путин проявява слабост към велики моменти, но по въпроса около Курилите съзира лост, чрез който да отдалечи поне малко Япония от най-важния й съюзник – САЩ. Москва очаква от Токио да подкрепи Русия в битката срещу санкциите, наложени й от американците.

Става дума за нещо повече

Проблемът е, че за Абе и Путин става дума за нещо далеч повече, отколкото за четири незначими острова северно от Хокаидо. Националисти в двете държави подклаждат напрежението. Японците си искат “северните територии”, както наричат Южните Курили. Руснаците пък не искат да отстъпят и най-малкото петънце руска земя. В Русия това води до смехотворни изяви. Миналата неделя опоненти от левия и десния спектър съвместно демонстрираха “срещу капитулацията” по въпроса за Курилите.

Путин ще трябва добре да помисли дали отново ще се противопостави на общественото мнение, както това стана при оспорваната пенсионна реформа. Според социологчески проучвания над 70 на сто от руснаците отхвърят остъпването дори на един остров на японците.

Времето е на страната на Москва, тъй като в момента островите са руска територия. И без мирен договор отношенията с Япония са приятелски. Държавните лидери често се срещат, японски туристи заливат Русия, търговията също донякъде върви.

Въпреки териториалния спор за японците Русия е най-големият енергиен доставчик. В Токио икономическите аргументи са по-значими от мечтите на един правителствен ръководител. Това налива вода във воденицата на Путин.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията