Европейската комисия е предприела през януари действия срещу България в 5 области. Причината е неизпълнение от страна на София на задължения, произтичащи от правото на ЕС.

Решенията по процедури за нарушения спрямо България са в следните сфери:

Земеделие и развитие на селските райони

ЕК изпрати на България мотивирано становище във връзка с нейния Закон за марките и географските означения от 1 септември 1999 г. От 2008 г. насам България поддържа национален регистър на географските означения за селскостопански продукти и храни. Комисията смята, че националната закрила на географските означения не е съвместима с правото на ЕС относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни. България е трябвало да сложи край на тази национална система за регистрация от датата на присъединяване към ЕС през 2007 г. Страната ни е можела да защитава съществуващите национални географски означения само за срок от 12 месеца след датата на присъединяване, ако през този ограничен период е било подадено заявление на ниво ЕС.

България разполага с два месеца, за да отговори на доводите, изложени от ЕК. В противен случай Комисията може да реши да сезира Съда на ЕС.

Енергетика

ЕК изпрати официално уведомително писмо до България за правилно транспониране на Директивата относно енергийната ефективност. С тази директива от 2012 г. се установява обща рамка от мерки за насърчаване на енергийната ефективност в ЕС, за да се постигне целта на Съюза за 2020 г. за подобряване на енергийната ефективност с 20 на сто и да се създадат условия за допълнителни подобрения на енергийната ефективност след тази дата. Всички държави от ЕС са длъжни да използват енергията по-ефикасно на всички етапи от енергийната верига — от производството до крайното потребление.

Ако в рамките на 2 месеца властите не предприемат действия, Комисията може да изпрати мотивирано становище.

Околна среда

Еврокомисията призовава България да спазва своите задължения съгласно правилата на ЕС относно опазването на естествените местообитания и защитените видове, включени в мрежата „Натура 2000“. Държавите членки трябва да определят териториите, включени в списъка ЕС на териториите от значение за Общността (ТЗО), като специални защитени зони (СЗЗ). Те също така трябва да установят необходимите мерки за опазване с цел поддържане или възстановяване на защитените видове и местообитания в благоприятно състояние. Тези действия трябва да бъдат осъществени в срок от шест години от включването на тези територии в списъка на ЕС като ТЗО. България е определила само 9 от 230 такива територии като СЗЗ в рамките на изисквания срок. Като цяло и трайно тя не е определила специфични за териториите подробни цели и мерки за опазване за всяка от тях.

Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и малки и средни предприятя

Комисията изпрати официални уведомителни писма до България и още 14 членки на ЕС относно съответствието на тяхното национално законодателство с правилата на Съюза в областта на обществените поръчки и концесиите. Новите правила трябваше да бъдат транспонирани от тези страни в националното право до 18 април 2016 г.

ЕК също прие решения по процедури за установяване на неизпълнение на задължения срещу 27 държави членки, за да гарантира правилното прилагане на правилата на ЕС относно услугите и професионалните квалификации. Гражданите и предприятията могат да се ползват от многобройните предимства на единния пазар само ако съвместно договорените правила действително се прилагат по места.

Днес Комисията предприема действия, за да гарантира спазването на правилата на ЕС в областта на услугите. Някои препятствия все още пречат на сектора на услугите да достигне своя пълен потенциал в полза на потребителите, търсещите работа и фирмите и да създава икономически растеж в цяла Европа.

Правосъдие, потребители и равнопоставеност между половете

Комисията реши да изпрати мотивирано становище до България за това, че не е изпълнила Директивата относно правоприлагането в областта на защитата на данните.

Брюксел изпрати и допълнително мотивирано становище до България поради това, че не е транспонирала напълно 4-тата Директива относно борбата с прането на пари.

Освен това Комисията настоятелно приканва България да преразгледа своите правила как търговците могат да събират вземания от потребителите, така че тези правила да бъдат в съответствие с правото на ЕС относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Целта е да се осигури подходяща защита на потребителите в подобни случаи. Директивата защитава потребителите срещу неравноправни клаузи в договори с търговци, включително доставчици на финансови услуги. Правилата на ЕС гарантират също, че тези неравноправни клаузи не са обвързващи за потребителите и те разполагат с ефективни средства за правна защита срещу тях при разумни условия. Съгласно съдебната практика на Съда на ЕС това означава, че националните съдилища са задължени да преценят неравноправния характер на договорните условия дори ако потребителят не повдигне въпроса. До момента обаче в България заповедите за изпълнение и заповедите за незабавно изпълнение се издават без съществени проверки от съдилищата. Потребителите могат да ги оспорват само при много строги условия.

Някои кредитори като например банки могат да получат заповеди за незабавно изпълнение почти автоматично, като потребителите разполагат с много ограничени възможности, за да предотвратят или да оспорят изпълнението, основаващо се на несправедливи договорни условия. Ако България не изпрати удовлетворителен отговор в рамките на следващите два месеца, Комисията може да издаде мотивирано становище по този въпрос.

Комисията също призовава България да предприеме действия, за да гарантира, че правилата на ЕС за лишаване от свобода се изпълняват правилно в националното законодателство. С тези правила се гарантира взаимното признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат присъди за лишаване от свобода.