Социалните медии и интернет платформите биха могли да попречат на политиците да разпространяват дезинформация.

Така отговори еврокомисарката по дигиталната икономика и общество Мария Габриел на въпрос на Клуб Z. Тя и комисарят по сигурността Джулиан Кинг представиха днес първите доклади на компаниите, подписали Кодекса за добри практики срещу дезинформацията.

Отделно Мария Габриел откри в Брюксел конференция за борба срещу дезинформацята онлайн.

Попитахме българската еврокомисарка има ли според нея правителства или лидери в ЕС, които да разпространяват фалшиви новини. (Наскоро самият председател на ЕК Жан-Клод Юнкер отправи такива обвинение срещу унгарския премиер Виктор Орбан.)

Габриел обаче не спомена конкретно име. Тя отговори следното:

„Ще остана вярна на себе си. Когато дефинирахме дезинформацията, спомнете си, че имаше червената линия да запазим свободата на изразяване - да не засегнем личното, партийното мнение, сатирата, иронията. Казахме обаче, че трябва да има намерение, което да е злонамерено. Дали ще има икономическа полза или ще засяга обществен дебат, то ще е част от дефиницията. Това, което ние искаме, е никой не може да забрани на никого да говори каквото и да било. Няма Министерство на истината, категорично сме против всякаква цензура.“

Според Габриел обаче това не изключва отговорност от най-ниското до най-високото ниво, придружена от мерките, които ЕК предприема в момента. Българската еврокомисарка риторично попита:

„Ако един политически лидер разпространява дезинформация, какво би се случило, ако паралелно имахме вече независимата европейска система за доверени проверители на информация, ако платформите и всички социални медии имаха повече мерки за даване видимост на качествената информация, на фактите, ако имахме инструменти на разположение на гражданите, за да могат много бързо и да я коригират, и до тях да достига коригираната информация? Не съм сигурна, че измеренията на част от изявленията щяха да бъдат толкова големи.“

При представянето на докладите Габриел призова от името на Еврокомисията компаниите, подписали Кодекса за добри практики, да увеличат усилията си във връзка с предстоящите европейски изори.

Компаниите са „Гугъл“, „Фейсбук“, „Туитър“, „Мозила“ и търговските асоциации, представляващи рекламния бранш. Те са се отчели за мерките, които прилагат в рамките на Кодекса.

Какво е постигнато и какво още е желателно

Постигнат е известен напредък, най-вече в премахването на фалшиви профили и ограничаване на видимостта на сайтовете, разпространяващи дезинформация. Необходими са обаче допълнителни действия, за да бъде гарантирана пълната прозрачност на политическите реклами до началто на кампанията за европейските избори във всички страни членки на ЕС, да бъде позволен достъп с изследователска цел до данните на платформите и дасе гарантира необходимото сътрудничество между тези платформи и отделните страни членки чрез точки за контакт в Системата за бързо оповестяване.

„Докладите са фокусирани върху спешните действия като изтриването на фалшиви профили. Това е едно добро начало. Сега очаквам подписалите Кодекса да засилят наблюдението, да съобщават и да увеличат сътрудничеството с проверителите на информация и изследователската общност. Трябва да гарантираме, че нашите граждани имат достъп до качествена и обективна информация, която да им позволи да направят своя информиран избор“, коментира Габриел.

Огласените доклади са за мерките, предприети до 31 декември 2018 г. Според тях работата на онлайн компаниите е по-всеобхватна в сфери като изтриването на фалшиви профили и лишаването от финансови средства на разпространителите на фалшива информация. В други сфери обаче рабтатае по-изостанала.

По-специално в докладите се посочва следното:

• От „Фейсбук“ са предприели или предприемат мерки за изпълнение на всички ангажименти. Сега компанията трябва да обясни по-ясно как  ще засили сътрудничеството си с проверителите на информация и изследователската общност в ЕС;

• От „Гугъл“ също са предприели стъпки към изпълнение на всички ангажименти, най-вече за подобрено наблюдение на публикуването на реклами, прозрачността на политическата реклама и предоставянето за потребителите на информация, средства и подкрепа, за да придобият по-голям опит онлайн. Някои от средствата обаче са налични в малко на брой страни членки. ЕК призовава онлайн търсачката да подкрепи изследователските действия в по-голям мащаб;

• От „Туитър“ също са обявили за приоритет действията срещу  вредителите, като са закрили фалшиви или подозрителни профили и ботове. Необходима е обаче повече информация как тези действия ще ограничат туитовете на постоянно разпространяващите фалшива информация;

• Предстои пускането на обновена версия в браузъра на „Мозила“ за блокиране на следенето през сайтовете. Трябва обаче повече конкретика как ще бъде ограничена информацията за ровенето в браузъра от страна на потребителите, която потенциално би могла да бъде използвана в дезинформационите кампании.

ЕК очаква четирите компании да разработят по-системен подход, за да бъдат задействани по-стриктни и редовни наблюдение и оценки въз основа на точни данни.

Комисията отбелязва и усилията за разясняване на Кодекса от страна на асоциации от рекламния бранш като Световната федерация на рекламодателите, Европейската асоциация на комуникационните агенции и Бюрото за интерактивно рекламиране-Европа.

До края на тази година ЕК ще извърши всеобхватна оценка на Кодекса, чийто начален 12-месечен период ще изтече тогава. Ако резултатите се окажат незадоволителни, Брюксел може да предложи по-нататъшни действия, включително регулационни.

„Кодексът дава окуражителни знаци, че ангажиментът на платформите може да бъде силен и адекватен на голямата власт, която те имат в днешното ни общество“, коментира Габриел пред български журналисти.

Това обаче според нея означава, че трябва да бъде ускорено прилагането на част от мерките, и най-вече за всички членки. Днес част от предложените мерки са на разположение само на шест-седем страни, а говорим за европейски феномен и подход. Фалшивите новини не познават граници.

„Искам от компаниите и платформите това да е на разположение на всички членки и да се разшири периметърът на това, което засяга политическата реклама. Взети са предвид само информациите и съдържанието, идващи от политическите партии. За мене е важно да видя повече усилия в работата с доверените проверители. Днес това почти не съществува. Искам повече детайли за отделните членки и повече инструменти на разположение на гражданите. Приканвам компаниите да отидат отвъд съдържането на Кодекса. Така както гражданите получават по много масов начин дезинформация, те да могат в момента, в който на разположение е проверената информация, тя също да достигне до тях“, отбеляза еврокомисарката.

Тя даде примери с някои приложения на социалните мрежи. „Фейсбук“ има context button - бутон за контекста, който позволява да се види контекстът на статията, кой е авторът, дали съответства на съдържанието и хронологията. Но този бутон го има само във Франция, Италия и Германия. Прозрачност на политическата реклама има само в 4 страни от ЕС.

„За евроизборите ще осигурим повече достъп до качествена информацията Оттук нататък мониторингът ще бъде всеки месец“, обяви Габриел.

Системата за бързо оповестяване би мотла да заработи през март, каквато е идеята. Но за това ще бъде необходимо дотогава всяка държава членка да посочи своята национална точка законтакт. Така ще може преди изборите да се направи упражнение на европейско ниво.

„То трябва да покаже готови ли сме в реално време да следим, че започва дезинформационна кампания  много бързо информацията да стигне до всички и да се подготви общ отговор за контриране“, каза Мария Габриел.