Пред своеобразно предизвикателство изправи държавата инвеститорът на комплекса "Корал резидънс" Сава Чоролеев - да върне терена за обществено ползване, но не и безвъзмездно.

Става въпрос за проекта за вилно селище на "Прайм пропърти БГ" АДСИЦ, според който на брега на обявения от правителството за екоплаж "Корал" трябва да изникне нов курорт със съпътстващите го хотели, басейни и пр. Според първоначалния план новият ваканцонен комплекс трябваше да се разпростира на разгърната застроена площ (РЗП) от 45 000 квадратни метра. С решението на Върховния административен съд (ВАС) от този месец на проекта се даде зелена светлина. Според магистратите по времето, в което са били издавани строителните разрешителни не са действали специализираните закони, защитаващи плажните ивици, нито са били картографирани дюните, следователно няма пречки за реализиране на инвестиционното намерение.

Чоролеев говори днес пред бТВ, за да заяви, че теренът не попада в никаква защитена територия, както и че на него няма "и един квадратен метър дюна".

На конкретния въпрос "Ще строите ли на Корал?" отвърна:

"Ако имаме, а ние имаме тези правомощия по закон, по конституция частната собственост е неприкосновена, а и по съдебни решение, ние бихме желали да упражним нашите права. Ако обществото, ако държавата решат, че много им е необходима тази зона, това нещо може да бъде предоставено в полза на обществото - както когато една магистрала минава - да бъдат откупени (частните земи при строежи на магистрали се отчуждават). Но това става възмездно."

"Дори и да има дюни, каква е процедурата - тези дюни трябва да станат изключителна държавна собственост. Държавата трябва да ги отчужди и трябва да ги заплати на частните собственици. Тази процедура трябва да бъде довършена", допълни бизнесменът.

По думите му "непрекъснатото прехвърляне на отговорността върху строителите, върху инвеститорите, е много грешен за българската бизнес среда, за българската икономика и за цялото общество".

"Правилата за правене на бизнес в България не ги създава бизнесът, създават ги законотворците, общинската и държавната администрация. Веднъж, когато на тези терени е даден статут, че върху тях може да се строи, те влизат в оборот. Някое дружество ги купува, започва да влага средства, да си прави бизнес планове. Не разсъждава дали някой е взел решение правилно или неправилно."

На въпроса ако държавата иска да ги откупи, ще продатете ли тези имоти, Чоролеев отвърна със: "Досега никой не ни е предлагал друго решение освен това да ни се пречи" 

"Категорично в нашия имот няма дюни", многократно повтори той като цитира експеризи, направени в хода на делото. - "Да, има записани в една карта 160 квадрата, но в хода на делата са правени многократно експеризи, които са доказали, че няма нито един квадратен метър дюна. Това са казали експертите по това и по още 30 други дела, спечелени от нас дела", допълни Чоролеев (въпреки че в решението на ВАС се цитират 104 кв.м. дюни на мястото).

За Чоролеев Корал е "може би най-запустелия и най-изоставения плаж, на който няма никакви санитаро-хигиенни изисквания".

Преди него в студиото гостува Петко Петков от организацията "Да запазим Корал", който участва в спасителната операция за алпиниста Боян Петров на Шиша Пангма. С насълзени очи той призова премиера Бойко Борисов да се намеси, за да се запазят плажовете за природосъобразен туризъм от бетона. Обърна се към Борисов като към човек, с когото са на една възраст и имат деца. Петков не оспори правото на инвеститорите по морето да реализират намеренията си, за които са вложили средства, време и пр., но призова любителите на природата да не бъдат принуждавани да се поставят извън закона като протестират срещу узаконени проекти.

"Готови сме да се срещнем с Борисов и да му дадем решение", посочи в заключение Петров.