Тези дни пак доста валя. И сега, ако очаквате от мен да разсъждавам дали това е заради греховете ни, имам по-смислена оферта: отидете бавно до хладилника, внимателно извадете яйца и мляко, разбъркайте с брашно и си направете едни палачинки.

За друго си мислех – как в тези периоди освен добрите ни черти (после, при борбата с последствията) излизат и доста гадни. Ние сме кръвожадни например.

Ако зависеше от нас, щеше да има по един обесен синоптик на всеки стълб от Орлов мост да ХеМеСе-то в „Младост” или, ако предпочитате – НИМХ, което е доста по-неблагозвучно за изговаряне.

„Ама защо не предупредиха хората?!”

Еми, те да не са Господ! Като чета Стария завет, там пише че св. Моисей бил удостоен да говори с Бога лице в лице – за Емо Чолаков нищо не се споменава.

Сетете се само за градушката в София що глупости се изписаха? Абе, кой стреля с ракети над града?! И понеже, както казах, и те са хора, те пък следващия път вземат, че се шашнат и ако има данни, че някъде ще се удави таралеж, обявят оранжев или пембян код за 20 области на България. И за по-сигурно в няколко на Гвинея-Бисау.

После избухваме: „Така олекват! Защо плашат за глупости.”

Нямам роднини синоптици – просто размишлявам как работи съзнанието ни. Същото е и с журналистите, и с полицаите, и с не знам си кой...

Едно е да си нечистоплътен и недобронамерен, друго е да си просто мързелив и да не си си направил труда, трето – да не си разбрал правилно, четвърто – да се опитваш да угодиш на всички. Формално погледнато, и четирите са грехове

А ние нямаме ли ги също? Съвършено ли бачках тази седмица, миналия месец, последното полугодие? Че да съдя другите, а? Ако вместо да пощипвам оная колежка в университета, бях залягал само над учебниците, нямаше ли да съм по-добър спец и сега винаги да ми излизат облаците на ревизията (ако се върнем на примера с метеорологията).

Зад всяка работа седи жив човек, колкото и да не ви се вярва. И онова нещо, дето беше написало, че Слави Трифонов си е имплантирал златна ноздра, за да шмърка по-добре, и то е човек. Искало е да изкара някой лев, да оцелее в София, да си плати наема... Нищо, че златото няма капиляри и няма как да стане номерът. Не знам дали Слави му е простил, но аз се опитвам да го разбирам. Обратният вариант е – ако Бог не искаше да го търпи и да му дава шанс да се поправи, щеше да го фрасне мълния в редакцията и да го изпепели, докато си сейвва файла с тази – безспорно – неземна глупост.

Да вземем следния пример – ако родният ти син или брат е синоптик, служител на Гражданска защита или пожарникар (отказвам да произнеса ГДПБЗН!), кмет, ще изпитваш ли разбиране към него и работата му, или ще имаш същото желание за мъст, за кръв, за затвор? Това да си мислим по-често, викам... Да се поставим в ситуация, че родното ти дете е объркало прогнозата, или баща ти – шефът на пожарната, е бил пийнал тая нощ и не е издал точно най-правилните разпореждания. Нещо, което, разбира се, не мога да допусна за нито един пожарникар или мевереец...

Не говоря всички да работим мърляво – винаги съм казвал, че мърлявото ни работене е причина №1 за мърлявото ни дередже. За прошка говоря. И за съпричастност.

Затова и Христос е казал онова за сламката и гредата в окото и „не съдете, за да не бъдете съдени”. Не пише за някои професии да има изключения: „Обаче пожарникарите, метеоролозите и прокурора на Враца – тях разкатайте спокойно, няма проблем!”

Имам едни подозрения, че на Страшния съд накрая ще има много изненади. Мнозина, които сме си ги мислели за пълни отрепки – аз поне, ще ни изпреварят. Мен поне.