Една от най-непрозрачните фирми в България се казва Държавна консолидационна компания. Тя не обявява търгове по Закона за обществените поръчки. Но за сметка на това правителството й даде едни 500 млн. лв. за… ремонт на язовири. Досегашната липса на прозрачност не дава достатъчно основания на данъкоплатците да бъдат спокойни.

…

Знаете ли що е то ДКК? Ако попитате Google, е твърде вероятно да не успее да ви отговори убедително, въпреки че абревиатурата съществува от близо десетилетие, а към края на 2018 г. дружеството, което се крие зад нея – „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, е с капитал над 888 млн. лв. – приближавайки се по обем до мастодонт като Националната електрическа компания (НЕК).

ДКК притежава десетки държавни фирми и имоти, а от времето на втория кабинет „Борисов“ трупа все повече и повече. Едноличен собственик е Министерството на икономиката, а разпоредител с имуществото – министърът на икономиката.

Въпросната държавна компания няма сайт. Историята не помни някога да е давала публичен отчет, въпреки че в Търговския регистър се намира подобен документ за 2016 и 2017 г. В интернет страницата на собственика пък е истинско предизвикателство да се открие информация за гигантското дружество – каквато и да било. Ако има обявени търгове, то извън самите обявления друга информация липсва. Регистърът на обществените поръчки към едноименната агенция не подозира за съществуването на компанията. Тя просто не е обявявала обществени поръчки досега.

Още едни 500 млн. лв.

Държавната фирма стана отново актуална през 2018 г., благодарение на Решение No 495 на Министерския съвет от 13 юли. С акта си правителството отпусна половин милиард лева към бюджета на Министерството на икономиката. За сравнение – целият бюджет на министерството за същата година е 80 365 000 лв., т.е. над шест пъти по-малко. Целта на решението на правителството е така да се увеличи капиталът на ДКК. Първоначално от съобщението на пресслужбата на Министерския съвет нямаше обяснение какво налага трансфера на 500 млн. лв. Впоследствие бе обяснено, че парите ще са за… ремонт на язовири.

Прозрачност всяка тука оставете

Решението на правителството изглеждаше изненадващо, но всъщност малко по-рано е „законодателно подкрепено“. През април 2018 г. правителството внесе промени в Закона за водите. Те бяха приети през юни от Народното събрание, а в преходните и заключителните разпоредби се появява този текст:

,,§ 4в. (1) Ремонтите и реконструкциите на язовири – държавна и общинска собственост, с изключение на тези, възложени на концесия, за които в концесионния договор е предвидено извършването на ремонтно-възстановителни дейности от страна на концесионера, могат да се възлагат от търговско дружество със сто на сто държавно участие, определено от Министерския съвет.“

Речено-сторено няма и месец по-късно – въпреки думата „могат“ в законовия текст, тоест може да се действа и по друг начин – ДКК е избрана да върши високоотговорната дейност за сигурността на язовирите, а оттам – и на населението.

Чак през октомври в правната система на правителството се появи и списък с язовири за спешен ремонт – 354 на брой. Тоест ще се харчат средно по 1.4 млн. лв. за обект – поне това показва сметката. Списъкът е изготвен от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН).

Оттук нататък се очаква ДКК – според публикация във в. „Сега“, позоваваща се на отговори от Министерството на икономиката, чрез две от дружествата в портфолиото си: „Еко Антрацит“ ЕАД и „Екоинжеренинг РМ“ ЕООД – да започне да усвоява средствата по предназначение. Любопитното е, че двете фирми влизат в състава на ДКК съответно през март 2018 и през октомври 2018г. При „Еко Антрацит“ се наблюдава и друго „движение“ по партидата в Търговския регистър – само два месеца преди да премине в мегадружеството, капиталът също е увеличен – от 50 000 лв. на 120 050 000 лв. – на база на постановление и решение на Министерския съвет от декември 2017 г. Мотивът – за извършване на дейности по преструктуриране на рудодобива и поетапно закриване на неефективни производствени мощности. Фирмата е обявила една обществена поръчка оттогава – за поддръжка на хвостохранилище. И още нещо – и в двете фирми под шапката на ДКК са протекли рокади „на върха“. Въобще „върховете“ в ДКК и компаниите под шапката є са ветровити места, показва историята.

Кой ще получи парите?

Как ще се избира изпълнител на ремонтите за половин милиард лева? Въпросът е с повишена трудност. В мотивите към промените на Закона за водите пише:

„Редът и условията за разходването на публичните средства ще бъде подробно регламентиран в актове на Министерския съвет в съответствие на Закона за държавния бюджет. Търговското дружество ще възлага изготвянето и изпълнението на съответните обекти (…) по реда на Закона за обществените поръчки.“

ДКК обаче, която е натоварена с дейността, не само никога не е обявявала поръчки по Закона за обществените поръчки (ЗОП), ами и не е съвсем ясно дали има такова задължение. Още през юли 2018 г. в. „Капитал“ пита Агенцията за обществени поръчки (АОП) дали компанията трябва да обявява търгове по реда на закона, но от официалния отговор става ясно, че… нищо не е ясно. Въпреки че ДКК е изцяло държавна компания и се разпорежда с публични пари. „Еко Антрацит“ и „Екоинжеренинг“ – ако наистина тези компании от портфолиото на ДКК поемат работата, също ще разполагат с публични средства – въпросните 500 млн. лв., а те ще трябва да ползват подизпълнители. Ако няма тръжни процедури обаче, няма да е ясно нито как се избират изпълнителите на ремонтните работи, нито кои са те, нито какви са цените на дейностите, нито имало ли е конкуренция при избора.

Ето какво пише в отговора от АОП по темата:

„Преценката дали конкретно юридическо лице е възложител по чл. 5, ал. 2-4 от ЗОП и отговорността за нея е на самото лице. Съгласно чл. 2 от Правилника за прилагане на ЗОП то трябва да съобрази относими ли са за него изискванията на закона и в седемдневен срок от настъпване на съответното обстоятелство да уведоми АОП за придобиване или изгубване на това качество.“

От публичните документи и информация до момента не е ясно нито за какъв период от време ще се харчи отпуснатият половин милиард лева за ремонт на язовири, нито как. Съвсем отделна подробност е, че в държавата съществуват и други структури, които имат ангажименти към язовирите – като се за започне от „Напоителни системи“ и „Язовири и каскади“ и се стигне до чисто новото Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, създадено с цел уж да се изчистят неяснотите със собственост и най-вече със задълженията по поддръжката. Половината общини в България вече се отказаха от свои язовири в полза на новото предприятие, защото не могат да ги стопанисват.

Тогава защо точно ДКК ще ремонтира язовири, освен за да се заобиколят правила за прозрачност? Вероятно отговорите ще започнат да идват, когато започнат ремонтите. Неяснотите около решения, свързани с ДКК обаче, съвсем не са изненада и досега.

Решението на Министерския съвет за трансфера на 500 млн. лв. към ДКК стигна и до съда. Обжалва го извънпарламентарното политическо обединение „Демократична България“ именно с мотив непрозрачност на харчовете. На 3 октомври тричленен състав на ВАС с председател съдия Бисерка Цанева издава определение, с което оставя жалбата без разглеждане. Основен мотив – жалбоподателят няма правен интерес.

„Жалбоподателят няма правен интерес от оспорване на постановлението, тъй като не е адресат на акта и негови права и законни интереси не са непосредствено нарушени или застрашени, актът не поражда задължения за него“, пише в определението.

Из историята на холдинга-касичка

Документално ДКК е вписана в Търговския регистър през 2008 г., но през 2010 г. по времето на първия кабинет „Борисов“ започва да се превръща в „касичка“. Идеята тогава – парите от приватизация на държавни активи да не отиват в т.нар. Сребърен фонд. Простичко казано – държавата апортира имущество в ДКК, а компанията – бидейки търговско дружество – се разпорежда с него и прибира парите. Те след това могат да влязат в държавния бюджет като дивидент, но заобикалят фонда, който трябваше от приватизация да събира пари за пенсионна- та система. Въпросните продажби формално не се водят точно приватизация.

Към настоящия момент ДКК е с предмет на дейност „придобиване, управление, оценка и продажба на участия в български и чуждестранни дружества, придобиване, управление и продажба на облигации, отдаване под наем на недвижими имоти, собственост на дружеството, както и всякаква друга производствена и търговска дейност, незабранена от закона“. Така с годините – и особено при втория кабинет „Борисов“ - ДКК се сдоби с какви ли не цели дружества, части от дружества и имоти. Компанията за кисело мляко „Ел Би Булгарикум“, бившето летище край Стара Загора, десетки имоти, които министерства апортират, най-големите оръжейни държавни фирми като ВМЗ Сопот, „Кинтекс“, а след фалита на КТБ – и на „Авионамс“. В холдинга е още Националният институт за изследване на вино и спиртни напитки, около който също имаше история с имот, продаден на „Булгартабак“ по време на втория кабинет „Борисов“, въпреки че самото дружество е в забранителния списък за приватизация. Допреди решението на Министерския съвет капиталът бе 385 млн. лв., като до началото на 2016 г. е малко под 9 млн. лв., след което започва да расте скоростно.

ДКК се ръководи от Лъчезар Калбуров, Ясен Спасов и Красимир Тенев. Те бяха върнати на постовете си от времето на министър Божидар Лукарски от наследника му Емил Караниколов, въпреки че служебният министър Теодор Седларски ги бе отстранил. Това се случи именно заради продажбата на т.нар. Дом на виното, който е част от включения в забранителния списък за приватизация Национален институт за изследване на виното и спиртните напитки. Теренът е на „София БТ“ (част от „Булгартабак Холдинг“, свързван с депутата от ДПС Делян Пеевски – б.р.) на столичния булевард „Цар Борис Трети“. След сделката сградите на терена бяха съборени. В момента там текат изкопни работи, но не е ясно за какво. А домът на виното отдавна не е там.

ДКК е длъжник на Българската банка за развитие от 2016 г. Първоначално заемът бе на стойност 37 млн. лв,, след това бяха прибавени още 15 млн. лв. през 2017 г. В началото на 2018 г. е подписан нов анекс – за нови 55 млн. лв. С част от първите заеми ДКК купи, а на практика одържави авиоремонтния завод „Авионамс“ (срещу 29 млн. лв.). Заводът се продаваше заради дългове към фалиралата КТБ. За последния транш обаче няма никаква яснота за какво ще се ползва. Така към момента ДКК е заложена като обезпечение в ББР срещу общ заем от 99 647 105 лв. И държавната компания, и държавната банка пък са с един и същи принципал – министърът на икономиката…

А иначе – приходите на ДКК за 2017 г. според Годишния финансов отчет са 22 млн. лв. от дивиденти (основно от ВМЗ-Сопот) и от лихви. Разходите от 3 млн. лв. пък основно са за издръжка на 17-те служители, за лизинг на автомобили и за услуги.

В началото на 2019 г. министърът на икономиката Емил Караниколов обяви, че парите за ремонта на язовирите - въпросният половин милиард лева - ще се харчат прозрачно. Да видим.

* Текстът е публикуван в "Черна книга на правителственото разхищение" за 2018 г. Проектът е на фондация "Фридрих Науман". Всички текстове са свободни за публикуване с цел да стигнат до възможно най-много хора. Съдържанието на изданието за 2018 г., както и на предишните 3 броя можете да видите ТУК.