Беше инсценировка в стила на Путин. В предавана по руска телевизия среща с външния министър Сергей Лавров и отбранителния министър Сергей Шойгу руският президент реагира на обявеното от Вашингтон излизане на САЩ от ядрения договор за забрана на атомни ракети с обсег от 500 и 5500 километра:

“Американските партньори обявиха, че излизат от договора. Ние също излизаме.”

Путин обяви и конструирането на нови ракети със среден обсег като отговор на подобни американски проекти. Москва обаче нямало да допусне нова скъпоструваща надпревара във въоръжаването. Русия щяла да разположи ракети с малък и среден обсег в Европа или другаде, само ако САЩ го направят. От гледна точка на САЩ и на останалите 28 членки на НАТО подобни думи звучат като подигравка, тъй като са убедени, че със своите ядрени бойни глави 9М729 Русия отдавна разполага с оръжие, което променя равновесието на сигурността на континента и дава шанс на Москва да изнудва европейски държави, опасява се политологът Карло Масала.

Малко изненадващо е, че успоредно с обявеното от Доналд Тръмп излизане на САЩ от договора, подписан между Вашингтон и Русия през 1987 г., президентът Путин обяви същата стъпка. Тя е в унисон с досегашната комуникационна стратегия, която най-вероятно Русия ще продължава да следва. Ако Русия не се беше оттеглила едновременно със САЩ от споразумението, това щеше да се приеме като признание от страна на Москва, че има нещо вярно в обвиненията срещу Русия в погазване на договора, които бяха отправени още от предшественика на Тръмп в Белия дом Барак Обама.

Путин не иска да стартира инициативи за разоръжаване

Шоуто от събота е по-скоро част от голямото “blame gаme” между Москва и Вашингтон, което ще рече взаимно обвиняване във вина и борба за значимост. Така външният министър Лавров многократно обвини САЩ, че от години нарушавали договора с противоракетните си системи, разположени в Полша и Румъния, докато Русия направила всичко възможно за запазването на ядрения договор. За да подсили аргумента на Москва, че Вашингтон не е заинтересован от договора, Путин разпореди на министрите си да не инициират нови разговори със САЩ по въпросите на разоръжаването.

Става ясно колко трудно ще е през следващите шест месеца ядреното споразумение да бъде спасено, преди според регламента действително да бъде обявено за невалидно.

Призивите на германския външен министър Хайко Маас темата за разоръжаването отново да е в международния дневен ред, са по-скоро безполезни от гледна точка на факта, че държави с арсенал от ракети със среден обсег, като Китай, Иран, Индия и Пакистан, нямат интерес от постигане на муждународно споразумение по забраната им. Според “Шпигел” за планираната от Маас през март в Берлин конференция по разоражаването все още няма потвърждение за участие на представители от САЩ, Русия и Китай.

Съветникът на Тръмп по сигурността Джон Болтън по принцип отхвърля споразумение за контрол над въоръжаването, тъй като това ограничавало военните възможности на Вашингтон.

Поради конфронтационния курс спрямо Китай глобално споразумение за забрана на ракети със среден обсег изглежда невероятно. По мнението на бивш китайски генерал Пекин ще се присъедини към международен договор за разоръжаване, когато другигите ядрени сили свият арсеналите си до нивото на китайските.

Според актуална статистика САЩ притежават 15 пъти повече ядрени бойни глави от Китай.

Ще издържи ли сплотеността на НАТО?

В битката за спечелване на общественото мнение от гледна точка на Русия решаващият регион безсъмнено е Европа. Колкото по-голям е успехът на Кремъл да вмени във вина на ненавиждания от много европейци американски президент Тръмп колапса на ядреното споразумение и европейския чадър за сигурност, толкова повече Москва се доближава до целта си да разцепи НАТО.

На политическо ниво засега алиансът е сплотен. В Главната квартира на НАТО често се споменава колко изчерпателно Вашингтон е информирал партньорите си относно забранените от договора руски ядрени бойни глави.

Остава обаче открит въпросът дали това единство ще се запази и през следващите седмици, тъй като при 29-е членки на пакта са налице различни позициии относно руската опасност и необходимостта за по-големи военни разходи. След погазващото международното право анексиране на украинския полуостров Крим през 2014 г. европейските членки на НАТО завишиха разходите си за отбрана с 50 милиарда евро, но въпреки това малцина са постигнали целта от 2 процента от брутния вътрешен продукт за отбрана.

Преди всичко правителството на Тръмп обвинява федералното правителство в Берлин, че не ивестира достатъчно във военни капацитети.

Докато Литва отхвърля разполагане на ракети и надпревара във въоръжаването като прекалено рано и скъпо, Полша е на мнение, че е вън от съмнение - и в бъдеще ядрени оръжия ще гарантират мира. Било от европейски интерес на континента да са разположени америкнски войски и ядрени ракети. Полша, както и много източноевропейци са убедени, че спрямо Москва действа само едно – езикът на силата.

Липса на единомислие в Германия

Все по-ясно става, че широката управленска коалиция (десницата и социалдемократите – б. р.) в Германия няма единна позиция.

“Точно толкова е погрешно сега да настояваме за американски ракети в Европа, както и категорично да се изключи въоръжаване”, казва за “Франкфуртер алгемйне цайтунг” Йохан Вадефул от Християндемократичесикя съюз. Неговият съпрартиец и експерт по външна политика Родерих Кизенветер е на мнение за необходимост от двоен подход на НАТО. От една страна алиансът бил длъжен да предложи на Русия “верификационен режим”, от друга да има готовност “да се опълчи с конвенционални и ядрени оръжия”.

С подобна позиция категорично не е съгласен заместник-председателят на парламентарната фракция на съуправляващата в Берлин Германска социалдемокатическа партия Ролф Мютцених. Според него не било необходимо в Европа да се разполагат наземни оръжия със среден обсег. И без това САЩ най-вероятно вече са решили да оборудват подводници с ядрени бойни глави.

Кръгове от НАТО все пак разчитат, че през следващите седмици Русия ще подаде сигнали за готовност по водене на преговори и ще изпрати свои дипломати за участие в международни конференции.

Ако обаче не се стигне до конструктивен обмен на мнения, то това по-скоро би следвало да се оценява като маневра за отклоняване на вниманието, както и за пореден опит да се вбие клин в единството на членките на НАТО.