Предупреждавам: за неразбирането на анализа по-долу няма да имате нужда от никакво образование, от никакви знания, никакъв опит, никакъв, включително изкуствен, интелект. Наличието на мислене, може сериозно да навреди на вашето ментално здраве, да осуети възприемането на мотивите и логиката, които стоят зад решението на правителството да строи Южен поток, дегизиран като газов хъб Балкан. Госпожа Меркел е обещала на господин Борисов да му направи заслон и го прави. И бойкономиката е в действие.

Да припомним базисните факти.

Булгартрансгаз има валиден договор за транзит на газ с Газекспорт до 2030 година. С валидна клауза "ship or pay" - транзитирай или плати, и тя до 2030 година. За да не започваме с лошо, с криминални обвинения за арбитражни клаузи, които са в московски арбитраж на Руската търговско-промишлена палата, да приемем, че с договора всичко е наред и ние можем да защитим правата си в съда. 

С други думи, има-няма транзит през нас, имаме гарантирани милиард долара. Образно казано, "в джоба".

Дотук не ние имаме проблем, а Газекспорт, ако реши да смени точката на доставка и да ни лиши от транзит. Запомнете - 1 милиарда долара или милиард и седемстотин милиона лева неустойки до 2030  т. Условно сигурни. При това дължими не в края на този период, а в зависимост от съдебните разбирателства, далеч преди това. С подобен ресурс Булгартрансгаз може да поема всякакви потоци от всички страни и действително да превърне България в кръстопът на газов транзит.

В един прекрасен ден, обаче, Газекспорт решава да накаже Украйна и заедно с нея всички страни по транзитния маршрут на Транс-Балканския газопровод от Русия до три страни - Турция, Гърция и Македония. Дотук това е само и единствено риск на руската компания. Кремъл играе покер, няма разрешение, няма договори, но играе форсирано, блъфира и правителствата с по-слаби нерви, като българското не издържат и налапват въдицата. Газпром разчита на ключовия си агент на влияние - госпожа Меркел и залага близо 40 милиарда долара в тази игра - на заобикалящи газопроводи, включително Южен, станал по-късно Турски поток.

И тук, вместо да задържим дъха си, да не се паникьосваме и да изчакаме другата страна - руската, да направи първите стъпки, да анализираме вариантите, да оценим рисковете и силни-слаби страни на руската позиция, ние скачаме ужасени, че са ни прецакали и хоп .... в капана. 

Макар и с огромни финансови дупки в баланса и очевидна зависимост от България, тъй като става ясно като бял ден, че Италия не желае нови количества руски газ, което прави версията за запълване на назаетия капацитет за транзит през Трансатлантическия газопровод слабовероятна.  Както и миналия път, основният партньор на Газпром италианската газова копмания ЕНИ отказва да потвърди дългосрочна покупка на нови количества руски газ, което миналият път срина Южен поток. Разбира се, италианската Едисън винаги може да се намеси, защото има значителни мощности за газгенерация, но количествата са по-малки. 

Но вместо да осъзнаем новите си възможности в бързо променящ се пазар, да не хвърляме всичките си яйца в старата кошница, се подчиняваме на господарско-васалския манталитет, наложен от руския газов монопол. Нещо повече, правим всичко възможно да се откажем от правото си на милиард долара в неустойки и да свием възможностите за различни варианти на по-големи и по-малки загуби. Буквално от всички страни се раждат достоверни алтернативи, особено в Южния газов коридор. Вместо да избираме само един от възможните отговори, трябва просто да създадем конкуренция и доставчиците да се борят за нашето евро. 

Кремъл е принуден да маневрира, включително чрез мобилизация на мрежата си на влияние и зависимости, за да дискредитира и най-вече ограничи избора ни. Освен нашия милиард в неустойки, на Газпром му предстои да плаща още много милиарди в неустойки на операторите на газопреносните мрежи през всички страни, през които минава руският природния газ.

Помните ли как президентът Путин ни продаваше Южен поток, с обещания за милиарди приходи всяка година. И сега пробват същата схема, пускат инфо-патица за големи приходи, ние кълвем и след това установяваме, че не било милиарди, а милиони, не трябвало да вземаме, а да даваме и т.н. 

Помните ли, хъбчето започна с "гарантирани" приходи от 4, 350 милиарда лева за десет години и то в официално изявление на енергийния министър. Мина обвързващия етап на пазарния тест - интересно е да видите или по-скоро прочетете условията, при които тези "обвръзващи" оферти стават договори. За да не се изненадате, ако в един миг тези сигурни приходи  се окажат ефимерни.

След шоуто, наречено пазарен тест, се оказа, че ще получаваме под 350 милиона лева годишно и тъй като първите години капацитети са по-малки, за десет години сумата ще бъде около 3,250 милиарда лева. Запомнете тази цифра, защото накрая ще сметнем колко даваме и какво получаваме.

Като извадим от тоталната сума на "келепира" за десет години сумата на дължимите от Газекспорт "сигурни" неустойки по "експедирай или плати", остава нетният "брутен ефект" от милиард и половина лева потенциални нови приходи за десет години или средно по 150 милиона лева на година.

И тук драматургията придобива особено ярки краски на театър на политически и бизнес абсурд. 

Бедата е, че в прогнозите 150-те милиона лева годишен келепир още не са сметнати, съответно извадени по-високите спрямо сегашните експлоатационни разходи на Булгартрансгаз  - естестевно по-високи с нов, разширен газопровод. И което е още по-важно - лихвите по обслужване на новия дълг от приблизително 3 милиарда лева, които на годишна база ще бъдат близо до тези 150 милиона лева. 

Ако оперативната печалба за 2017 година - последната, за която има пълни данни - е малко под 80 милиона лева, излиза ,че през следващите десет години тя постоянно ще намалява. 

Бизнесът на Булгартрансгаз е регулиран и свръхпечалбите са недопустими, както и загубите, защото все пак става въпрос за корпорация. 

Да не говорим, че с всяка нова инвестиция нарастват освен типичните технологични разходи, и плащанията към трети страни - включително посредници и подизпълнители.

Анализите, които правя са принципни, въз основа на информация, която се появява в медиите и собствения си опит като консултант. Опитите да се получи първична информация по пътя на ЗДОИ опират в стената на бюрокрацията и организираната корист. Нито Булгартрансгаз, нито което и да е дружество в рамките на Българския Енерегиен Холдинг, не попада под изискванията на Закона за достъп до обществена информация. Всичко се третира като корпоративна частна търговска информация. Няма как да узнаете кои са в списъка с външни услуги, как и къде отиват разходите за "външни услуги". 

Ако запитате министерството на енергетиката, което е принципал и задължено да отговори по този закон, то спешно ще препрати искането ви към БЕХ и подструктури, които пък ще го върнат с обяснението, че не са задължени. И така безспир.

Забележете, става въпрос за дружества със сто процента  държавна собственост, като в случая  Булгатрансгаз е и естествен монопол, т.е. информацията за основните страни от неговата дейност е естествена публична потребност, защото засяга дейността на милиони потребители - частни и корпоративни. 

Компанията, по силата на изключително странно бягство от отговорност на КЕВР, получи правото сама да определя тарифите на входа и на изхода на транзитната система. Това предполага възможност да управлява през ръчно настроени входно-изходни тарифи различни условия за транзит на "свои" и на "чужди" спедитори. Ако приемем, че намалените тарифи за Газекспорт няма да покрият напълно очакваните приходи на Булгартрансгаз, то не може да се изключи вероятността "пропуснати" ползи от по-ниските от очакваните тарифи на Газекспорт  да се компенсират от по-високи тарифи за конкурентите на руския газов монопол. Тоест, конкурентите на Газпром ще плащат за "успеха" на ръководството на Булгартрансгаз в проекта за газов хъб "Балкан".

При това не е нужно да гадаем нито за мотивите, нито за природата на подобни действия в полза на руския монопол, които граничат с предоставяне на неконкурентно предимство и нерегламентирана държавна помощ. И досега Газекспорт плащаше повече от два пъти по-ниски тарифи за ползване на транзитната мрежа, отколкото който да е друг спедитор, включително Булгаргаз.

И тук идваме до най-важната част от въведението по бойкономика на газовите хъбове.

Без да имаме увеличение на печалбата, с вероятен риск от нейното съкращаване, искаме да инвестираме близо 3 милиарда лева!?!  През живота съм гледал всякакви бизнес планове, но този бие дори безумията по АЕЦ "Белене". Тези, които си мислят, че има нещо общо между това, което прави Германия със Северен поток-2 и това, което Бойко Борисов прави с по-леката версия на Южен поток през България, много се заблуждават. Меркел действително не дава нито цент германски пари, всичко се плаща от Газпром. Ние финансираме сами - близо 3 милиарда долара, съзнавайки, че това може да потопи газовия ни оператор и БЕХ. Подобна бизнес логика, признавам, заслужава моето "шапка долу" и най-високо международно признание, като Нобел.

Ако не разбирате - повредата не е във вашия телевизор. Логика, поне бизнеслогика, няма. Знаете ли какво отговарят на тези резонни въпроси държавните чиновници и мениджъри? Важното било не да се изплатят инвестициите, а България да бъде център на хъбовете и премиерът да прави геополитически бизнес, като колегата Путин и Ердоган

Правя публичен и максимално популярен този анализ, за да бъде ясно на всички, че този проект бие по глупост всичко, което сме започвали някога. Ако случайно приложите към проекта нормални инвестиционни критерии и най-елементарен анализ "разходи - ползи", то тогава неминуемо ще стигнете до заключението, че отсъствието на бизнес логика се компенсира с корупционна такава. Вече се знае схемата - "руска фирма - близка до Путин, с българска фирма - близка до Бойко" ще усвояват средствата. 

И така ще "изчезне" един дълг на Пеевски-Борисов към кремълския господар.

Основният принцип на бойкономиката - ако е много глупаво, но трябва, значи може.

Жалко, че затвориха предаването на "Господари на ефира", защото газовият хъб Балкан в частта продължение на Турски поток през България заслужава несъмнен и безусловен скункс. Вероятно и затова са го закрили, защото са съзнавали неизбежността на удостояването си.