Article_top

Преференцията невъзможна - това е окончателният резултат при гласуването на промените в Изборния кодекс на второ четене. Темата с мажоритарния елемент в изборите дойде след 10-ия час от дебатите. Предложението е на ДПС и то гласи, че мажоритарният избор на гласоподавателя в рамките на листата се зачита, само когато съответният кандидат е получил поне толкова преференции, колкото гласове са нужни за реализация на един мандат. Това ще важи и за кандидат-депутати, и за кандидат-евродепутати, и за общински съветници. Пример - ако "цената" на един парламентарен мандат в София е 10 000 гласа, то кандидат от дадена листа трябва да получи поне 10 000 преференции в рамките на партийната си листа, за да бъде разместена тя. 

При европейски избори сметката е още по-драстична - ако за избора на един евродепутат са нужни между 130 000 и 150 000 гласа - преференцията за даден кандидат от листа, която и да е тя, трябва да са поне толкова, за да бъде зачетен този преференциален вот. По същество - преференцията де юре не се премахва, но де факто става изключително трудно да се реализира.

Първата "невъзможна" преференция, която се гласува, бе тази за парламентарни избори. Резутатът: 99 "за", 58 "против", без "въздържал се". Подкрепа за превръшането на преференцията в почти невъзможна дадоха ГЕРБ, авторите на идеята ДПС и 7 "патриоти". "Против" бяха всички присъстващи от БСП, 9 избраници от ВМРО (част от "Обединени патриоти") и 4 депутати от "Воля" от общо толкова присъстващи. 

Имаше и отрицателен вот - от Александър Сиди от ВМРО, който обяви, че парламентът е отнел възможността за мажоритарен вот чрез преференция от хората, които гласуваха за изцяло мажоритарна система на референдум. И обяви, че не е вярвал, че именно на ВМРО - като част от управляващото мнозинство, ще се наложи да призове президентът Румен Радев да наложи вето. Което ще подкрепи, ако бъде наложено. 

Предстои Народното събрание да гласува текстовете за преференциите и в частите на кодекса, свързани с европейските и местните избори. Не се очаква резултатът да е различен.

Още в самото начало на дебатите по темата "преференции" - първо в частта й при парламентарни избори, дясната страна от пленарната зала, в която са настанени от ГЕРБ, рязко се опразни. Останаха малцина избраници и от голямата управляваща партия, и от "Обединените патриоти". Дискусия водиха БСП и ДПС - вторите в качеството им на автор на предложението за - на практика - обезсмисляне на този мажоритарен елемент. От БСП пък се обръщаха предимно към ГЕРБ, а не към ДПС. 

Явор Божанков от левицата започна с обвинение, че управляващите лъжат избирателите, че им дават да гласуват за личности, докато с уж технически средства на практика обезсмислят преференцията. Той изчисли, че например във Велико Търново ако досега при парламентарна листа са били нужни 2000-3000 гласа за пренареждане с преференция, сега ще са нужни 15 000 гласа. При европейските избори - за да има промяна в листата, съответният кандидат от нея трябва да е изкарал над 150 000 гласа.

"Най-накрая на избирателите трябва да стане ясно, че "патриотите" и ДПС, заедно с ГЕРБ, сте едно цяло", завърши Божанков.

Отвърна му Йордан Цонев:

"Преференцията се доказа не като гласуване за личности, а като най-ярката форма на контролиран вот. Има го в коментарите на всички наблюдатели. Това е корпоративен вот, така правят собствениците на големи компании. ДПС от първия ден беше против, винаги сме внасяли предложение да отпадне преференцията и нямаме никакъв проблем с нашите избиратели. Ще бъдем против тази практика до момента, в който тя не бъде ликвидирана", обяви той.

По-късно нарече преференцията "демагогия" и обясни, както и негови колеги от ДПС, че Изборният кодекс и сега дава възможност да се гласува не за партии, а за личности - чрез издигане на независими кандидати - и за депутати, и за евродепутати, и за общински съветници. Всъщност прагът на преференцията "изравнява" статута на кандидатите в листи с тези на независимите кандидати, смятат от ДПС и дадоха примери, че подобна е практиката в страни като Холандия и Австрия, където има гласуване за определени кандидати от листите.

Лидерът на движението Мустафа Карадайъ продължи да защитава тезата, че БСП и останалите ги няма, когато се бранят наистина конституционни права – например при орязването на броя на секциите в чужбина извън ЕС и при въвеждането на уседналост, които, според ДПС, практически ограничават правото на вот на български граждани. 

"Едрият капитал ако сега купува преференции, както твърдите, другият път ще пазарува места в листите - къде е разликата? Освен това водачите на листи и сега са защитени от преференции - защото непреференциалните гласове са за тях. Оставете от второ място нататък на хората трохите – да си избират и те някого", призова на свой ред отново Божанков

В дискусията БСП-ДПС се вклини Искрен Веселинов от ВМРО - за да потвърди и от трибуната, че партията му, за разлика от останалите "патриоти" от НФСБ и "Атака" - ще е против отмяната на преференцията:

"ВМРО няма да подкрепи практическото отменяне на преференциите. Избирателят е отвратен от това, че партиите избират хората си по послушание. Идеята на мажоритарния елемент е избраните да имат ангажимент към гражданите, а не само към партиите си", мотивира се той.

Последва реч на Александър Симов, който припомни, че през 2016 г. имаше референдум, на който близо 2 млн. души пискаха не просто мажоритарен елемент, а директно мажоритарни избори в България. И припомни как от ГЕРБ реагираха на това обществено настроение тогава:

"Слави Трифонов гледаше нежно, представителите на ГЕРБ гледаха мъдро и всички уж бяха за мажоритарното гласуване. Посегателството срещу преференцията е политическо престъпление. Това ще избухне в лицата на тези, които правят този експеримент. Градската десница може и да събра 90 души, но утре ще са повече. Хората искат гласът им да бъде чут, а сега им е отнет. В този парламент не само не се прави политика, а се прави всичко възможно да се работи срещу интереса на хората. Един път дадено право не можеш да си го вземеш обратно - това казват и от ДПС за плоския данък. Показахме на хората какво е правото на свобода при избори и сега искаме да им хлопнем политическите решетки. 

ГЕРБ, вашата най-голяма парламентарна звезда е Спас Гърневски, който влезе с преференции в парламента. Ако го нямаше него - кой щеше да чете преференции срещу "гадните комунисти"?!

С напредване на дебатите представителите на ГЕРБ в залата постепено се увеличаваха като бройка. Това не се отрази на участието им в дискусията. От ГЕРБ все така отсъстваха от разговора, въпреки че, както Антон Кутев от левицата им напомни, имат доста преферениално избрани депутати. И ги попита къде са - да разкажат как са против преференциите без висок праг, както бе досега. 

Кутев се обърна към ДПС с намек за "човек от вашата парламентарна група, който е тук, но го няма", давайки го за пример за "корпоративен вот". Не му спомена името, но според "жокерите" от Кутев покрай пермаментното отсъствие - едва ли някой в залата се усъмни, че става дума за депутата Делян Пеевски. От ДПС не отговориха, тоест - Йордан Цонев обясни, че няма да отговори, за да не влиза "в неговата дъвка". Социалистът заяви на ГЕРБ, че ако за ДПС има логика да са против преференциите, имат и причини за това, то при ГЕРБ ситуацията е различна. 

Георги Свиленски от БСП пък директно заяви как ДПС има проблем с избрани с преферения хора, защото от ГЕРБ след това ги купували и те заставали редом до тях, а не до партията, в чиято листа са били.

Имена не бяха споменати, но е проверим факт, че още в началото на мандата депутатът Ангел Исаев от ДПС, влязъл с преференция, отказа да напусне Народното събрание, каквато бе партийната повеля на движението, стана независим и като цяло гласува с управляващото мнозинство. В предишния парламент също имаше такъв пример - с бизнесмена от Разград Гюнай Хюсмен, който напусна движението, отиде при ГЕРБ, а в момента е и областен управител на Разград, назначен от Бойко Борисов.

Йордан Цонев направи отново изказване, заключавайки, че "този дебат за преференцията се получи", за разлика от цялата останала част от дискусията по Изборния кодекс. Която нарече "пълни глупости". Избраникът от ДПС се обърна към БСП (така и така ГЕРБ, "патриоти" и "Воля" в дебатите до този момент не участваха):

"В едно сте прави - има криза на доверието. Има криза и тя е много тежка, но мажоритарността не е лекарството - нито в България, нито по света. Пример - Франция - 100% мажоритарна система, тежка криза, жълти жилетки - да говорим ли повече? Франция е в най-тежка криза на доверие като проява. Вие искате да лекуваме нашата демокрация с това, с което не може да помогне на най-старата демокрация в Европа - няма да сработи."

И повтори тезите, че т.нар. мажоритарен елемент чрез преференция е демагогия. В крайна сметка и Валери Жаблянов от левицата се съгласи с тезата за криза на доверието, както и с това, че преференцията, доколкото е просто технология на гласуване, няма да реши този проблем. 

След час и половина дискусии - в които и ДПС, и БСП направиха смислен и реално политически дебат по темата, се появиха и някои представители на ГЕРБ. Първият бе Тома Биков, който под формата на реплика обяви как кризата на доверието е "заради това, че често политическите елити отказват да носят отговорност" и "стоварването на политическата отговорност върху избирателите води до криза на доверието". Това трябваше да е защита за превръщането на преференцията в невъзможна. Биков опонира на БСП, от където предупреждаваха ,че гласуването ще се обърне срещу ГЕРБ заради недоволството на хората:

"Ако ГЕРБ се провали – ще се провали заради свои решения. Не заради ДПС, нито заради БСП. През последните години съм видял, че в ГЕРБ търсим вината за който и да било провал вътре в себе си. Но не създавайте впечатление, че с технически решения ще се реши кризата в доверието".

БСП и ДПС продължиха още малко със спора по същество, когато на трибуната се яви и "мажоритарната звезда на ГЕРБ" Спас Гърневски. Който, закономерно, употреби пленарно време не за преферененциите, а за да обясни на БСП, че са комунисти. В опит за защитава решението за обезсмисляне на преференцията завърши изказването, което нямал намерение да прави, с думите към БСП:

"Оставете демокрацията да се развива".

Втората най-голяма тема в дебатите бе съдбата на машинното гласуване. 

"Темида" без дрехи, заплахи за демокрацията...

Гласуването на промените в Изборния кодекс иначе започнаха още в 9 сутринта - след фалстарт с кворума. И с "политически" дебати - още при гласуването на името на законопроекта. И в пълен хаос - самите текстове депутатите бяха получили няма и половин час преди това след среднощното заседание на правната комисия. От ГЕРБ изобретиха и втори доклад в една от почивките и вотът оттам насетне мина с грешки, обърквания, прескачане от доклад на доклад и параграф на параграф и пълно недоумение какво се гласува. Предложението на БСП да се отложи дискусията, разбира се, не се прие.

Цветисти изрази не липсваха - Таско Ерменков от левицата обяви как според левицата ГЕРБ прави закони:

"Темида е облечена и със завързани очи, а вие се опитвате да я съблечете по бельо. Третирате я като лека жена... проститутка..."

Колегага му Крум Зарков се зачуди как този парламент има цели 8% рейтинг все още - на фона на случващото се в него. Закономерно БСП обвиняваше ГЕРБ, че прави изборни правила, за да фалшифицира изборите. Управляващите пък видяха в тези "предупреждения" "заплаха за демокрацията".

Явор Божанков от левицата нарече управляващите "шайка", а от това се възмути Вежди Рашидов: "Абе, младеж, комсомолец... млъкни, много викаш, не ми заеквай... На мен шайка на тези години не могат да ми викат!". Наложи се председателката на парламента Цвета Караянчева да се намеси, а на Божанков да се извини - че думата "шайка" не е от неговия речник, а от този на един бивш депутат от ГЕРБ - казана за ГЕРБ. 

Говори се за Венецуела, изобрети се термин "мадуризация", каквато според ГЕРБ искали от БСП... 

Лидерката на лявата опозиция Корнелия Нинова се изказа само веднъж, но обяви, че БСП ще иска вето от президента Румен Радев, ще сезира Конституционния съд за текстове от новия закон, ще прати нарушенията, които са извършени и във Венецианската комисия. 

Какво не се прие

Въпреки "тематичната" коалиция ГЕРБ-ДПС против преференциите, почти нищо от останалите предложения на ДПС не мина - нито за отпадане на уседналостта за местни и европейски избори, нито идеята да отпадне ограничението от до 35 секции при избори в чужбина - за страни извън ЕС. От движението припомниха, че последното съвсем не засяга само българските граждани в съседна Турция, но и тези в САЩ, а след 29 март - и тези във Великобритания, където е една от най-многобройните български диаспори. Не се прие и предложението да се отмени забраната за агитация на майчин език - с осигурен превод. 

От предложенията на БСП също нищо не се прие. Те настояваха най-вече за регистър на избирателите, чрез който всеки да може да провери чрез ЕГН дали е гласувал или не. Битката беше за изчистване на списъците от така наречените "мъртни души". Скандали по темата имаше и сутринта, продължиха и в 23 ч вечерта, но... не се прие, въпреки че и в момента по закон има задържение да се води регистър на избирателите. Това съществува в закона от години - без опцията за проверка дали си гласувал (тоест дали някой не е "гласувал" вместо теб), но въпросният регистър не работи, обясниха от левицата. Без успех. 

Мнозинството каза "не" и на идеята за видеонаблюдение в избирателните секции с цел да се контролира работата на секционните избирателни комисии. 

От ГЕРБ пък сами се отказаха от идеята си да отпадне забраната за публикуване на социологически данни в изборния ден. Въпреки че ден по-рано бяха на точно обратната позиция. 

Какво се прие

Въпреки че преференциите де факто се обезсмислиха с високите прагове, депутатите приеха промени в начина, по който ще изглежда бюлетината. Партиите ще продължат да бъдат с номера, изтеглени чрез жребий от ЦИК, въпреки настояването на "патриотите" това да отпадне. В кръгчерата през имената на кандидатите от листите обаче номерацията ще започва от 101 - за да няма вече грешки при вота от типа "15/15".

ГЕРБ прокара и нов начин за обжалване на актове на изборните комисии - тоест вече само решения на ЦИК ще се обжалват във Върховния административен съд, а на районни и общински избирателни комисии това ще става в местния административен съд. 

Пак по идея на властта се реши и да отпадне изискването решенията в изборните комисии да се взимат във всички случаи с мнозинство от 2/3. Според опозицията това е начин партията с най-много представители в изборните комисии (това е най-горямата парламентарна група по закон) да могат да взимат каквито решения си искат. 

 

Преференцията невъзможна - това е окончателният резултат при гласуването на промените в Изборния кодекс на второ четене. Темата с мажоритарния елемент в изборите дойде след 10-ия час от дебатите. Предложението е на ДПС и то гласи, че мажоритарният избор на гласоподавателя в рамките на листата се зачита, само когато съответният кандидат е получил поне толкова преференции, колкото гласове са нужни за реализация на един мандат. Това ще важи и за кандидат-депутати, и за кандидат-евродепутати, и за общински съветници. Пример - ако "цената" на един парламентарен мандат в София е 10 000 гласа, то кандидат от дадена листа трябва да получи поне 10 000 преференции в рамките на партийната си листа, за да бъде разместена тя. 

При европейски избори сметката е още по-драстична - ако за избора на един евродепутат са нужни между 130 000 и 150 000 гласа - преференцията за даден кандидат от листа, която и да е тя, трябва да са поне толкова, за да бъде зачетен този преференциален вот. По същество - преференцията де юре не се премахва, но де факто става изключително трудно да се реализира.

Първата "невъзможна" преференция, която се гласува, бе тази за парламентарни избори. Резутатът: 99 "за", 58 "против", без "въздържал се". Подкрепа за превръшането на преференцията в почти невъзможна дадоха ГЕРБ, авторите на идеята ДПС и 7 "патриоти". "Против" бяха всички присъстващи от БСП, 9 избраници от ВМРО (част от "Обединени патриоти") и 4 депутати от "Воля" от общо толкова присъстващи. 

Имаше и отрицателен вот - от Александър Сиди от ВМРО, който обяви, че парламентът е отнел възможността за мажоритарен вот чрез преференция от хората, които гласуваха за изцяло мажоритарна система на референдум. И обяви, че не е вярвал, че именно на ВМРО - като част от управляващото мнозинство, ще се наложи да призове президентът Румен Радев да наложи вето. Което ще подкрепи, ако бъде наложено. 

Предстои Народното събрание да гласува текстовете за преференциите и в частите на кодекса, свързани с европейските и местните избори. Не се очаква резултатът да е различен.

Още в самото начало на дебатите по темата "преференции" - първо в частта й при парламентарни избори, дясната страна от пленарната зала, в която са настанени от ГЕРБ, рязко се опразни. Останаха малцина избраници и от голямата управляваща партия, и от "Обединените патриоти". Дискусия водиха БСП и ДПС - вторите в качеството им на автор на предложението за - на практика - обезсмисляне на този мажоритарен елемент. От БСП пък се обръщаха предимно към ГЕРБ, а не към ДПС. 

Явор Божанков от левицата започна с обвинение, че управляващите лъжат избирателите, че им дават да гласуват за личности, докато с уж технически средства на практика обезсмислят преференцията. Той изчисли, че например във Велико Търново ако досега при парламентарна листа са били нужни 2000-3000 гласа за пренареждане с преференция, сега ще са нужни 15 000 гласа. При европейските избори - за да има промяна в листата, съответният кандидат от нея трябва да е изкарал над 150 000 гласа.

"Най-накрая на избирателите трябва да стане ясно, че "патриотите" и ДПС, заедно с ГЕРБ, сте едно цяло", завърши Божанков.

Отвърна му Йордан Цонев:

"Преференцията се доказа не като гласуване за личности, а като най-ярката форма на контролиран вот. Има го в коментарите на всички наблюдатели. Това е корпоративен вот, така правят собствениците на големи компании. ДПС от първия ден беше против, винаги сме внасяли предложение да отпадне преференцията и нямаме никакъв проблем с нашите избиратели. Ще бъдем против тази практика до момента, в който тя не бъде ликвидирана", обяви той.

По-късно нарече преференцията "демагогия" и обясни, както и негови колеги от ДПС, че Изборният кодекс и сега дава възможност да се гласува не за партии, а за личности - чрез издигане на независими кандидати - и за депутати, и за евродепутати, и за общински съветници. Всъщност прагът на преференцията "изравнява" статута на кандидатите в листи с тези на независимите кандидати, смятат от ДПС и дадоха примери, че подобна е практиката в страни като Холандия и Австрия, където има гласуване за определени кандидати от листите.

Лидерът на движението Мустафа Карадайъ продължи да защитава тезата, че БСП и останалите ги няма, когато се бранят наистина конституционни права – например при орязването на броя на секциите в чужбина извън ЕС и при въвеждането на уседналост, които, според ДПС, практически ограничават правото на вот на български граждани. 

"Едрият капитал ако сега купува преференции, както твърдите, другият път ще пазарува места в листите - къде е разликата? Освен това водачите на листи и сега са защитени от преференции - защото непреференциалните гласове са за тях. Оставете от второ място нататък на хората трохите – да си избират и те някого", призова на свой ред отново Божанков

В дискусията БСП-ДПС се вклини Искрен Веселинов от ВМРО - за да потвърди и от трибуната, че партията му, за разлика от останалите "патриоти" от НФСБ и "Атака" - ще е против отмяната на преференцията:

"ВМРО няма да подкрепи практическото отменяне на преференциите. Избирателят е отвратен от това, че партиите избират хората си по послушание. Идеята на мажоритарния елемент е избраните да имат ангажимент към гражданите, а не само към партиите си", мотивира се той.

Последва реч на Александър Симов, който припомни, че през 2016 г. имаше референдум, на който близо 2 млн. души пискаха не просто мажоритарен елемент, а директно мажоритарни избори в България. И припомни как от ГЕРБ реагираха на това обществено настроение тогава:

"Слави Трифонов гледаше нежно, представителите на ГЕРБ гледаха мъдро и всички уж бяха за мажоритарното гласуване. Посегателството срещу преференцията е политическо престъпление. Това ще избухне в лицата на тези, които правят този експеримент. Градската десница може и да събра 90 души, но утре ще са повече. Хората искат гласът им да бъде чут, а сега им е отнет. В този парламент не само не се прави политика, а се прави всичко възможно да се работи срещу интереса на хората. Един път дадено право не можеш да си го вземеш обратно - това казват и от ДПС за плоския данък. Показахме на хората какво е правото на свобода при избори и сега искаме да им хлопнем политическите решетки. 

ГЕРБ, вашата най-голяма парламентарна звезда е Спас Гърневски, който влезе с преференции в парламента. Ако го нямаше него - кой щеше да чете преференции срещу "гадните комунисти"?!

С напредване на дебатите представителите на ГЕРБ в залата постепено се увеличаваха като бройка. Това не се отрази на участието им в дискусията. От ГЕРБ все така отсъстваха от разговора, въпреки че, както Антон Кутев от левицата им напомни, имат доста преферениално избрани депутати. И ги попита къде са - да разкажат как са против преференциите без висок праг, както бе досега. 

Кутев се обърна към ДПС с намек за "човек от вашата парламентарна група, който е тук, но го няма", давайки го за пример за "корпоративен вот". Не му спомена името, но според "жокерите" от Кутев покрай пермаментното отсъствие - едва ли някой в залата се усъмни, че става дума за депутата Делян Пеевски. От ДПС не отговориха, тоест - Йордан Цонев обясни, че няма да отговори, за да не влиза "в неговата дъвка". Социалистът заяви на ГЕРБ, че ако за ДПС има логика да са против преференциите, имат и причини за това, то при ГЕРБ ситуацията е различна. 

Георги Свиленски от БСП пък директно заяви как ДПС има проблем с избрани с преферения хора, защото от ГЕРБ след това ги купували и те заставали редом до тях, а не до партията, в чиято листа са били.

Имена не бяха споменати, но е проверим факт, че още в началото на мандата депутатът Ангел Исаев от ДПС, влязъл с преференция, отказа да напусне Народното събрание, каквато бе партийната повеля на движението, стана независим и като цяло гласува с управляващото мнозинство. В предишния парламент също имаше такъв пример - с бизнесмена от Разград Гюнай Хюсмен, който напусна движението, отиде при ГЕРБ, а в момента е и областен управител на Разград, назначен от Бойко Борисов.

Йордан Цонев направи отново изказване, заключавайки, че "този дебат за преференцията се получи", за разлика от цялата останала част от дискусията по Изборния кодекс. Която нарече "пълни глупости". Избраникът от ДПС се обърна към БСП (така и така ГЕРБ, "патриоти" и "Воля" в дебатите до този момент не участваха):

"В едно сте прави - има криза на доверието. Има криза и тя е много тежка, но мажоритарността не е лекарството - нито в България, нито по света. Пример - Франция - 100% мажоритарна система, тежка криза, жълти жилетки - да говорим ли повече? Франция е в най-тежка криза на доверие като проява. Вие искате да лекуваме нашата демокрация с това, с което не може да помогне на най-старата демокрация в Европа - няма да сработи."

И повтори тезите, че т.нар. мажоритарен елемент чрез преференция е демагогия. В крайна сметка и Валери Жаблянов от левицата се съгласи с тезата за криза на доверието, както и с това, че преференцията, доколкото е просто технология на гласуване, няма да реши този проблем. 

След час и половина дискусии - в които и ДПС, и БСП направиха смислен и реално политически дебат по темата, се появиха и някои представители на ГЕРБ. Първият бе Тома Биков, който под формата на реплика обяви как кризата на доверието е "заради това, че често политическите елити отказват да носят отговорност" и "стоварването на политическата отговорност върху избирателите води до криза на доверието". Това трябваше да е защита за превръщането на преференцията в невъзможна. Биков опонира на БСП, от където предупреждаваха ,че гласуването ще се обърне срещу ГЕРБ заради недоволството на хората:

"Ако ГЕРБ се провали – ще се провали заради свои решения. Не заради ДПС, нито заради БСП. През последните години съм видял, че в ГЕРБ търсим вината за който и да било провал вътре в себе си. Но не създавайте впечатление, че с технически решения ще се реши кризата в доверието".

БСП и ДПС продължиха още малко със спора по същество, когато на трибуната се яви и "мажоритарната звезда на ГЕРБ" Спас Гърневски. Който, закономерно, употреби пленарно време не за преферененциите, а за да обясни на БСП, че са комунисти. В опит за защитава решението за обезсмисляне на преференцията завърши изказването, което нямал намерение да прави, с думите към БСП:

"Оставете демокрацията да се развива".

Втората най-голяма тема в дебатите бе съдбата на машинното гласуване. 

"Темида" без дрехи, заплахи за демокрацията...

Гласуването на промените в Изборния кодекс иначе започнаха още в 9 сутринта - след фалстарт с кворума. И с "политически" дебати - още при гласуването на името на законопроекта. И в пълен хаос - самите текстове депутатите бяха получили няма и половин час преди това след среднощното заседание на правната комисия. От ГЕРБ изобретиха и втори доклад в една от почивките и вотът оттам насетне мина с грешки, обърквания, прескачане от доклад на доклад и параграф на параграф и пълно недоумение какво се гласува. Предложението на БСП да се отложи дискусията, разбира се, не се прие.

Цветисти изрази не липсваха - Таско Ерменков от левицата обяви как според левицата ГЕРБ прави закони:

"Темида е облечена и със завързани очи, а вие се опитвате да я съблечете по бельо. Третирате я като лека жена... проститутка..."

Колегага му Крум Зарков се зачуди как този парламент има цели 8% рейтинг все още - на фона на случващото се в него. Закономерно БСП обвиняваше ГЕРБ, че прави изборни правила, за да фалшифицира изборите. Управляващите пък видяха в тези "предупреждения" "заплаха за демокрацията".

Явор Божанков от левицата нарече управляващите "шайка", а от това се възмути Вежди Рашидов: "Абе, младеж, комсомолец... млъкни, много викаш, не ми заеквай... На мен шайка на тези години не могат да ми викат!". Наложи се председателката на парламента Цвета Караянчева да се намеси, а на Божанков да се извини - че думата "шайка" не е от неговия речник, а от този на един бивш депутат от ГЕРБ - казана за ГЕРБ. 

Говори се за Венецуела, изобрети се термин "мадуризация", каквато според ГЕРБ искали от БСП... 

Лидерката на лявата опозиция Корнелия Нинова се изказа само веднъж, но обяви, че БСП ще иска вето от президента Румен Радев, ще сезира Конституционния съд за текстове от новия закон, ще прати нарушенията, които са извършени и във Венецианската комисия. 

Какво не се прие

Въпреки "тематичната" коалиция ГЕРБ-ДПС против преференциите, почти нищо от останалите предложения на ДПС не мина - нито за отпадане на уседналостта за местни и европейски избори, нито идеята да отпадне ограничението от до 35 секции при избори в чужбина - за страни извън ЕС. От движението припомниха, че последното съвсем не засяга само българските граждани в съседна Турция, но и тези в САЩ, а след 29 март - и тези във Великобритания, където е една от най-многобройните български диаспори. Не се прие и предложението да се отмени забраната за агитация на майчин език - с осигурен превод. 

От предложенията на БСП също нищо не се прие. Те настояваха най-вече за регистър на избирателите, чрез който всеки да може да провери чрез ЕГН дали е гласувал или не. Битката беше за изчистване на списъците от така наречените "мъртни души". Скандали по темата имаше и сутринта, продължиха и в 23 ч вечерта, но... не се прие, въпреки че и в момента по закон има задържение да се води регистър на избирателите. Това съществува в закона от години - без опцията за проверка дали си гласувал (тоест дали някой не е "гласувал" вместо теб), но въпросният регистър не работи, обясниха от левицата. Без успех. 

Мнозинството каза "не" и на идеята за видеонаблюдение в избирателните секции с цел да се контролира работата на секционните избирателни комисии. 

От ГЕРБ пък сами се отказаха от идеята си да отпадне забраната за публикуване на социологически данни в изборния ден. Въпреки че ден по-рано бяха на точно обратната позиция. 

Какво се прие

Въпреки че преференциите де факто се обезсмислиха с високите прагове, депутатите приеха промени в начина, по който ще изглежда бюлетината. Партиите ще продължат да бъдат с номера, изтеглени чрез жребий от ЦИК, въпреки настояването на "патриотите" това да отпадне. В кръгчерата през имената на кандидатите от листите обаче номерацията ще започва от 101 - за да няма вече грешки при вота от типа "15/15".

ГЕРБ прокара и нов начин за обжалване на актове на изборните комисии - тоест вече само решения на ЦИК ще се обжалват във Върховния административен съд, а на районни и общински избирателни комисии това ще става в местния административен съд. 

Пак по идея на властта се реши и да отпадне изискването решенията в изборните комисии да се взимат във всички случаи с мнозинство от 2/3. Според опозицията това е начин партията с най-много представители в изборните комисии (това е най-горямата парламентарна група по закон) да могат да взимат каквито решения си искат. 

Коментари

tdrgrgv's picture
tdrgrgv
tdrgrgv

тт

Нашите избраници нас избирателеите вече не ни бръснат за слива.Очаквайте в близко бъдеще въобще да няма избори-ще си се редуват по мандат-два,ще ни крадат парите чрез измислени схеми а ние ще си плащаме данъците и ще гледаме как ни чукат.Защо ли тази схема ми напомня за едни други мракобесни времена-пак не смеехме да надигнем глава.

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията