Председателят на Народното събрание (НС) Цвета Караянчева, титулована "едно от остриетата на ГЕРБ", обяви наскоро, че институцията имала нисък рейтинг, защото била твърде прозрачна. Логиката на това изказване оставяме на въображението и волните ви интерпретации. Караянчева доразви тезата - НС било толкова прозрачно, защото законопроектите и измененията в законите били публикувани за обществено обсъждане (???!!!).  

Тъй като очевидно описаните горе две твърдения на "първия човек в държавата" не отговарят съвсем на истината, наложи се от ГЕРБ да преведат какво е искал да каже авторът. И от обясненията им стана ясно, че прозрачността и публичността се съдържали в това, че проектите за законови изменения се публикували на сайта на парламента.

 
Стана ясно и че от ГЕРБ съпоставили дейността на предходни събрания с тази на настоящото, от което се получил следният извод: "старите са били по-зле от нас". 

Междувременно юристите от съвета по законодателството, който трябваше да подпомага дейноста на законотворците (но никой никога не поиска това от него), се отрече от парламента. Мотивите: "имаме резерви към качеството на някои от приеманите от Народното събрание нормативни актове и не желаем имената ни, евентуално, да се свързват с тях". 

Защо беше цялата тази прелюдия? - Заради Изборния кодекс. И не само. Тъй като едва ли има нормален гражданин, който всекидневно да следи живите излъчвания на заседанията на сайта на парламента, то следващите редове имат за цел да обобщят (не изчерпателно, само показателно) някои "прозрачни" законотворчески решения на настоящото 44-ото Народно събрание, дали своя принос за ниското доверие на гражданите в него.

Да се придържаме към духа 

По стара традиция управляващите решиха да отворят Изборния кодекс в забранения им от Венецианската комисия срок - половин година преди изборите. В началото бяха само няколко текста, целящи поредното протакане на въпросите с въвеждането на машинното и  електронното гласуване. Четири месеца по-късно, с огромно закъснение, предложенията за изменения бяха набъбнали до застрашителни размери. Всяка партия бе решила да допринесе за "връщане на доверието в изборния процес". 

Чест прави на ДПС (без ирония), че пак не измени на себе си и предложи идеите си за обезсилване на преференциите. За разлика от ГЕРБ, представяща се за голям радетел за мажоритарните избори, Движението никога не обърна лопатата, палачинката и пр., сещате се. Или с други думи, ако преференцията щеше да пада, трябваше подкрепата на най-голямата партия. 

Всички журналистически въпроси към управляващите месеци наред ще подкрепят ли предложението на ДПС се блъскаха в стена от "прозрачност". Представителите на ГЕРБ уклончиво  отвръщаха "искаме да се придържаме само към духа на първоначалните предложения". 

Така месеци наред приятелите на преференцията спяха спокойно, защото, нали, знаем, че по-голям стожер на мажоритарния вот от ГЕРБ няма. ИК все така не влизаше за разглеждане на второ четене и гражданите потънахме в новините за "Ало, Банов съм" и грипната епидемия - във всекидневието така да се каже.

Елемент на изненада

Но, тъй като за добра атака трябва да има елемент на изненада, тя дойде с решението нескромните по обем изменения в Кодекса да се разгледат в правната комисия с начален час сряда следобед и гласуват окончателно в четвъртък рано със сутрешното кафе. 

Заседанието на "правна" започна с констатацията, че голяма част от новопостъпилите предложения не покривали критерия да са в духа на първоначалните (каквото е изискването да се разгледат), но това са дребни заядни и депутатите започнаха да отмятат всичко текст по текст. Осем часа по-късно председателят Данаил Кирилов (ГЕРБ), с грижа за журналистите и техните близки, ги подкани да се приберат по домовете си.

Малко преди полунощ обаче, оказа се, каляската стана на тиква. Изненадващо за всички присъстващи (и отсъстващи) преференцията - такава каквато я познаваме - падна - с любезното съдействие на ГЕРБ и НФСБ. Само от БСП възроптаха, а представителите на останалите партии в комисията чинно бяха последвали съвета на Кирилов към журналистите да не пренебрегват личния си живот.

Кой държи ножа

Няма да си кривим душата - творението на ДПС, ГЕРБ и НФСБ бе публикувано в ранни зори на сайта на парламента - точно както Караянчева уверява в прозрачността на взимане на решенията, та гражданите да могат да го обсъдят сами със себе си в 7 ч в банята, с кафето или шофирайки на път за работа.

Но да не виним гражданите. Депутатите нали и те са граждани и към час 9, когато започват заседанията на НС, също не бяха запознати с доклада от среднощната правна комисия. Т.е. с това какви текстове им предстои да гласуват. Никой не разбра какво наложи това бързане, след като законът отлежава месеци наред.

Да не вземат да се отметнат от ГЕРБ за преференцията, ДПС направи показно - кой държи и ножа, и вилицата на управлението. Сиреч, заедно с БСП отказа да осигури кворума. Останалото е известно на всички - депутатите се преброяваха, правната комисия заседава извънредно насред заседанието и излезе с втори допълнителен доклад за гласуване. Така на избраниците на народа им се наложи да дебатидат по два проекта - и двата написани на коляно и в шест без десет. Представителите на ГЕРБ, в т.ч. избраните с преференции, вложиха всичкото си налично красноречие да обяснят колко лошо нещо са преференциите, а ден по-късно председателят на парламентарната група Цветан Цветанов заложи на изпитаното средство - да плаши народа, че ако преференциите останат, правителството пада.

Законът за приватизацията - една невинна поправка

Извъртането с Изборния кодекс бе фасулска работа в сравнение с висшия пилотаж, който от ГЕРБ и част от ОП приложиха при измененията в закона за приватизацията, за да прокарат спорни текстове, определени като "лобистки" от тогава вицепремиера, сега депутат Валери Симеонов. Стари и опитни парламентаристи споделят, че такова чудо никога не са виждали. 

Накратко: депутат от "Атака" (Николай Александров) предложи безобиден текст за изменение в закона. В последния възможен момент, друг депутат (Емил Димитров-Ревизоро - ВМРО), внесе в деловодството допълнение към предложението на колегата си Александров, с което допълнение текстът в своята цялост вече хич не звучеше безобидно. 
В резултат Симеонов започна да говори публично за поправка, която би могла да опрости вероятни вземания за десетки милиони от приватизатори на предприятия, които не са изпълнили задълженията си по приватизационните договори и дори назова конкретно име - това на "редник Киро" (Кирил Домусчиев). В последствие се оказа, че поправките може да засегнат множество приватизатори и милионите набъбнаха. 

Скандалът се разрасна и Александров и Ревизоро формално решиха да оттеглят предложенията си. Но... те вече бяха на дневен ред в залата за окончателно гласуване и според обясненията на председателя на правната комисия - оттеглени или не, ресорната комисия вече ги е одобрила, следователно трябва да ги одобри и Народното събрание. Както се и случи. 

Последва президентско вето, от ГЕРБ май се позасрамиха, че ги обвиняват в лобизъм, предложиха ремонт на ремонта на прясно приетия закон и заявиха, че ще се съобразят с ветото. Това е и единственото успешно вето на Румен Радев до момента.

Кой ще раздава плажовете

Класически случай за "прозрачно" приемане на закони бе и този по въпроса кой ще раздава концесиите на плажовете. Под класически се има предвид следното: стар прийом в парламентатризма (патентът не е на ГЕРБ) е да се предлага изменение в един закон (в конкретния казус - в Закона за устройство на територията (ЗУТ)), като чрез преходните и заключителни разпоредби се изменят съществено други закони. Който забелязал какво пише най-отдолу "със ситния шрифт" - забелязал.

Та в случая, гледат си депутатите ЗУТ, както са си го предложили първоначално, когато, оказва се, Данаил Кирилов е внесъл допълнение, направено устно и на практика немотивирано, с което се дава правото на министъра на туризма да продължи да раздава плажове на концесия по стария ред за още две години. 

С приетия в края на 2017 година нов Закон за концесиите специално за плажовете бе направено изключение от всички останали концесии – да се дават по реда на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие до 1 януари 2019 година. Предложението на Кирилов предвиждаше срокът да се удължи до 2021 година. 

От БСП и НФСБ реагираха против с мотива, че старият ред на раздаване на ивиците бил непрозрачен, а новият - по рестриктивен, следователно удължаване на срока не трябва да има. Последва ожесточен дебат с обвинения в раздаването на плажове на "мутри", "дебеловрати момчета", "джуки" и пр. Накрая на фона на така разразилия се спор председателят на правната комисия оттегли предложението си.

Земеделска земя - строителна площадка

Като говорим за предложения, направени в последния момент и в преходните и заключителни разпоредби, няма как да не споменем Закона за опазване на земеделските земи. Неслучайно в наименованието му се съдържа думата "опазване". Земеделските земи са национално богатство и са въпрос на национална сигурност.

Сагата с този закон води началото си още от първите дни на сегашния парламент. На практика това бе и първата законодателна инициатива на ГЕРБ и ОП, съдържаща се най-общо казано в по-лесно застрояване на нивите. Тогава, на 13-ия ден на новото правителство, избухнаха екопротести. ГЕРБ оттегли подкрепата си и поправката потъна в забвение...

... До януари миналата година, когато депутатите не решиха да разглеждат поправки в Закона за посевния и посадъчния материал. Тогава, пак в последния момент, пак устно и пак без мотиви, от ОП предложиха поправка в... преходните и заключителни разпоредби на... Закона за опазване на земеделските земи, като духът на тази поправка следваше този на онази старата - от протестните първи дни на правителството.

Последваха скандали, поправки на поправки, заседания на ресорната земеделска комисия, след които стана ясно, че на депутатите от комисията нищо от това, което трябва да се гласува, не им е станало ясно. В резултат: поправките минаха, наложеното президентско вето не мина.

Прозрачност vs секретност

Ремонт на ремонта имаше и по отношение на т.нар. закон за горивата, когато никаква заявка на Караянчева за "прозрачност" не можа да спре председателя на ресорната комисия за борба със сивия сектор Ревизоро да засекретява заседанията, на които този закон се разглежда. Секретността се разпростираше дотам, че дори и пряко засегнати страни от този нормативен акт - малките търговци, не бяха допускани от Емил Димитров да присъстват. 

Така и не стана ясно обаче защо този закон, предизвикал протести и обвинения в лобиране за големите играчи на пазара, написан в Министерския съвет (Министерство на икономиката), не бе предложен от правителството по каналния ред, който предвижда истинско обществено обсъждане. По регламент бъдещите актове на министерствата и МС се публикуват на сайтовете им и в портала за обществени консултации, където засегнати страни и граждани имат около месец за становища. Законът обаче бе внесен от Ревизоро, т.е. просто качен на сайта на НС. Бе гласуван, а наскоро и прегласуван (с нови срокове), като заради него се скараха браншът и работодателските организации.

Историята на настоящия парламент, а и на предходните, помни още много подобни случаи на "прозрачно" взимане на решения. Разликата между преди и сега е само в това, че 44-ото Народно събрание е на половината на мандата си. Както е тръгнало, може да удари дъното по рейтинг. Но да не забравяме - това е атестация за добра работа.