Скандална петиция, подписана от около 300 кинодеятели, писатели и журналисти, бе публикувана този уикенд с призив директорката на на международния литературен и кинофестивал Сinelibri Жаклин Вагенщайн да се откаже от финансиране на израелското посолство, свързано с представянето на филма на израерския режисьор Том Шовал „Писмо до Давид“.

Очаква се режисьорът да присъства на прожекцията. Филмът е пацифистки проект, който разказва за отвличането на един от заложниците на 7 октомври 2023 г. – Давид Кунио. Той е сред оцелелите, които бяха освободени тази сутрин. Сред заложниците, пуснати днес е и малкият му брат Ариел.

Режисьорът Том Шовал създава „Писмо до Давид“ като cinematic letter – филмово писмо до изчезналия Давид Кунио.

В интервю за рускоезичната секция на "Свободна Европа" на въпрос как реагира на бойкота на някои режисьорът казва:

"Смятам, че колкото повече гледни точки виждаме, толкова повече се учим и разбираме света. Лично аз искам да виждам всичко, а не да подлагам нещо на цензура, но, разбира се, не мога да говоря от името на другите. Надеждата ми беше, че „Писмо до Давид“ ще бъде показан навсякъде, за да могат хората да видят самия Давид, да разберат, че той е мирен човек, който се е оказал в немислима ситуация не по своя вина. Семейството му страда, и искам хората да признаят тази лична реалност.

Тъжно ми е, ако някой отказва да гледа филма, но се надявам, че с времето ще промени решението си. И когато това се случи, ще види Давид не просто като заложник, а като личност. А това за мен е най-важното."

Петицията на антиизраелската група творци гласи следното (запазен е оригиналният правопис - бел. ред.):

„С настоящото писмо изразяваме позицията си на кино творци, артисти и културни дейци, водени от вярата в потенциала на изкуството да осмисля живота, да бори несправедливостта и да облагородява света. Много от нас са работили със Cinelibri и са били вярна публика на фестивала през годините.

Ето защо сме дълбоко смутени и разочаровани от продължаващото партньорство на Cinelibri с Посолството на Израел в България и легитимацията на интересите и политическия дневен ред на държава пряко отговорна за системното унищожение на палестинския живот и култура.

В разгара на продължаващия геноцид в Газа, за втора поредна година Cinelibri организира специална Гала вечер на Израел, широко рекламирана онлайн и в хилядите брошури на фестивала. Това е не само неподобаващо, но и морално осъдително. На 9 октомври галата е свалена от уебсайта на фестивала. Въпреки това спонсорството на Посолството на Израел продължава да фигурира там.

Парадоксално, мотото на фестивала „пяна на дните“ е заимствано от романа на Борис Виан, открит антимилитарист и антифашист. Смятаме за лицемерна публично заявената позицията на Cinelibri "да се противопоставяме на унищожението с творческа енергия и състрадание към болката на другите“, докато в същото време се възползва от политическия и финансов капитал на посолство, представляващо режим, чийто войски ежедневно шокират света с невижданата си жестокост и с пълно незачитане на международния правов ред.

Въпреки че действията на Израел в Газа се определят като геноцид от най-уважаваните международни организации за правата на човека в света, включително от Независимата международна комисия за разследване на окупираните палестински територии към ООН, Cinelibri избира да остане на грешната страна на историята и да участва активно в заличаването на палестински гласове и животи.

Предвид тежестта на обвиненията срещу израелската държава, призоваваме Cinelibri да прекъсне финансовите и културните си връзки с израелското посолство. Призоваваме Cinelibri да преразгледа своите насоки за спонсориране, както и да се стреми към съгласуваност между афишираните си артистични и етични принципи и приоритетите си при набиране на средства за фестивала. Не на последно място, призоваваме ръководителите на тази и други културни институции в България да заемат морална позиция срещу културното „изпиране“ на геноцида и апартейда“.

Тексът на петицията бе променян многократно, след като предизвика изключително остри критики и обвинения в цензура и дори антисемитизъм. В първоначалната версия на писмото фестивалът бе обвинен, че е съучасник във военни престъпления.

Диреккторката на фестивала Жаклин Вагенщайн излезе с позиция днес:

„Заради появили се в публичното пространство внушения, инсинуации и непредизвикани вандалски акции бихме искали да уверим всички наши зрители, партньори и съмишленици, че екипът на „Синелибри“ никога не се е намесвал в политически дебат и не е заемал политически позиции. Да, „Синелибри“ е фестивал за кино и литература, а киното и литературата днес са ангажирани повече от всякога с широка палитра от социални, политически, екологични и други проблеми, някои от които извънредно болезнени. Документалният разказ на Том Шовал „Писмо до Давид“, отличен на редица международни фестивали, сред които и "Берлинале", разказва потресаваща действителна история за невинни жертви на насилие, заложници на една терористична групировка. Това е филм, който не съдържа агресия и не обижда нито една общност или група хора. За сметка на това, саботажните антисемитски акции срещу излъчването на филм с подобно съдържание представляват форма на морално насилие – те на практика ограничават свободата на творчеството и нарушават правата на зрителите.

Имаме основания да смятаме, че организаторите на тези акции се стремят да дискредитират самия фестивал. В този контекст „Синелибри“, както и някои кина, станаха обект на вандалски прояви. Нека се запитаме: кой всъщност е насилникът тук, този, който прави филмите достояние на широката общественост или този, който лепи стикери по тоалетните?

Наш основен ангажимент е да гарантираме сигурността на зрителите, чуждестранните ни гости и партньорските кина. Именно това налага временното прекратяване на една публична прожекция. В никакъв случай няма да се поддадем на този натиск и ще направим всичко необходимо филмът да достигне до абсолютно всеки, който иска да го види.

Отделно, не смятам, че е нужно да отговарям на неграмотна, нескопосана и многократно редактирана петиция, съдържаща предимно неверни твърдения и подписана от малка група яростни антисемити, придружени от няколко заблудени, които твърдят, че не са такива и не упражняват цензура. Какво ли разбират тези лица под сътрудничество на кинофестивал с дадена държава, освен прожекция на филм? Къде видяха военни действия, освен тези, които те самите водят със своите злонамерени атаки? С какво право тази група хора ме призовава да избирам с кого да работя, сиреч – какви филми да излъчвам? И как си позволяват да въвличат фестивал с напълно различен фокус в своите абсурдни каузи? А тези, които твърдят, че не са антисемити, се компрометират напълно, подписвайки петиция рамо до рамо с открити и декларирани антисемити.

Аз съм еврейка и се гордея с това! Всеки акт, насочен срещу мен на тази основа – като директор на фестивала, както и срещу произхода на нашите гости и филми – ще бъде третиран като проява на антисемитизъм, за което ще бъдат сезирани съответните институции и органи.

В заключение, ако се проследи добросъвестно програмата на фестивала, сега и през годините, ще стане ясно, че „Синелибри“ винаги е бил трибуна на изключително разнообразни и разнопосочни кино-литературни послания. Никога не е допускана „цензура“ или „автоцензура“ по отношение на дадена проблематика, теми и идеи. Ако това схващане може да се интерпретира като политическа позиция - то тя е позиция в интерес на бъдещето на човешката цивилизация изобщо.“