Вече няма годишнина, когато да не поставят въпроса за канонизирането на Левски. Това май се превръща в част от алтернативно-десния пакет наред с гордостите, забраната на абортите, наказването на ромите, борбата с джендър-демоните и инатенето на ЕС.
Според мен няма особен проблем Църквата да адаптира каноните си към народното желание – тя знае как. Има го прецедентът на воини като свети Мина, има военачалници като първоначално изгорената на клада Жана д’Арк и Александър Невски, той пък в сложни отношения с татарите и исляма. Напоследък взеха да християнизират дори българските ханове. Ще се окаже, че кичурът коса, който пазят в Карлово като мощи, е излекувал някого; девственица ще разкаже сън, след който ще ѝ се появят стигмати от веригите на Апостола. Святостта е въпрос на вяра, нали така, а човешкото въображение е пластично.
Въпросът е какво ще последва от такава метаморфоза.
Досега приемахме, че Левски е революционер, тръгнал да сваля властта на султана с оръжие в ръка, смел и безстрашен, готов да умре и убива за идеята. Че се е борил за национална държава в онзи либерален смисъл, в който тя се мисли през XIX век – гражданско съжителство християни и мюсюлмани. Предефиниран като борец за вярата, той става – разбира се – по-удобен за алтернативно десните и тези, които викат „циганите на Сатурн“, ще могат по-безпроблемно да си го татуират на коремите.
Но представете си за миг образа на новия Левски, въздигнат в християнска святост. Ще почнат да го изобразяват като смирен агнец, готов да отдаде „кесаровото кесарю и божието богу“. Кротък и добър човек, който се моли начесто, кае се, може би чува гласове. Революционерът, платил с живота си, изведнъж ще се окаже невинна жертва. И защо са го убили тогава, ще се питат учениците. Цялото национално Възраждане ще загуби историческия си смисъл и ще се превърне в притча, а въоръжената борба ще почнем да поизбутваме на заден план, защото се пада грях и бесовщина. И българската нация, която и без това не е съвсем сигурна дали има роля в своето възникване, ще плюе в пазва и вика:
„Слава богу, да не ни е уруки!“.
Възможна идеологическа операция, но харесва ли ви? На мене не.
*Коментарът е от профила на Ивайло Дичев във фейсбук
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
