Още преди да е заработил, т. нар. медиен закон "Пеевски" вече заплашва медии от изчезване.

Става въпрос за малките независими медии, които се финансират основно от микродарения. Според новите изисквания всички телевизии, радиа, вестници и сайтове трябва да декларират финансирането си - не само размера на средствата, но и информация за лицата, които ги дават. Проблемът е, че не е ясно каква информация трябва да опишат медиите за спонсорите и дарителите си, а в същото време за подаване на декларация с невярно съдържание ги заплашват солени глоби - от 10 000 лева до 15 000 лева, а при повторно нарушение - от 20 000 лева до 30 000 лева. Такава санкция може да доведе до фалит една малка медия. Проблемът обаче засяга всички дотолкова става дума за общото изискване за попълването на декларацията.

Това е и причината седем независими медийни платформи да изпратят писмо до министъра на културата Боил Банов. Точно Министерството на културата трябва да съблюдава за спазването на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги (това е пълното наименование на закона) и да издаде към него съответните наредби и образци на декларации. Писмото е подписано от "Тоест" (toest.bg), Вестник "К" (kweekly.bg), "Терминал 3" (terminal3.bg), "Маргиналия" (marginalia.bg), "КлинКлин" (klinklin.bg), "Биволъ" (bivol.bg) и вестник "Прас-прес".

В него се посочва, че даренията се правят чрез различни платформи: PayPal, Patreon, ePay/EasyPay, банки, като всяка една от платформите предоставя различни данни за лицата, превеждащи суми. Така например PayPal най-често изисква две имена и имейл адрес, понякога и пощенски адрес; Patreon -имейл адрес и име, като последното може да бъде само псевдоним, тъй като платформата позволява потребителите да заменят истинските си имена с псевдоними; EasyPay - клиентски идентификационен номер и евентуално имена на клиента, но не е задължително – системата позволява анонимни плащания; банките - имена на клиента, както е попълнено в банковото платежно нареждане, и iban, освен ако плащането не е извършено на гише.

"Имаме възможност да предоставяме единствено данните, които самите ние получаваме от платформи или банки. Събирането и съответно предоставянето на допълнителна информация за дарителите е принципно невъзможна, доколкото технологичните платформи и банките, на свой ред, не са задължени по този закон да ни я разкриват", обобщават медиите в писмото си до Банов.

Оттам посочват, че не са против декларирането, но подчертават, че "всяко утвърждаване на образци, което би довело до допълнителни и непредвидени в закона задължения за нас като издатели, би било в разрез с изтъкнатите от закона цели".

Образците на декларациите вече са публикувани на сайта на министерството. Друг е въпросът, че и с лупа трудно биха били открити. Там в графата "Информация за полученото финансиране през предходната календарна година – размер, основание и данни за лицето, извършило финансирането" е записано: "Индивидуализиращи данни за лицето, извършило финансирането", без да е ясно какво се разбира под "индивидуализиращи данни".

Иначе медиите трябва да подадат декларациите си до 30 юни, а информацията - да бъде публикувана на сайта на МК. Те трябва да впишат информация не само за собственика си "на хартия", но и за "лицето, което фактически контролира съдържанието на медийната услуга/и или редакционната политика, ако е различно от действителния собственик" - тоест за собственика в сянка. Вносителите на закона - депутатите от ДПС Делян Пеевски, Велислава Кръстева, Хамид Хамид и Йордан Цонев така и не можаха да обяснят как ще се установява кой е този скрит собственик - и как ще се санкционира, ако не бъде деклариран.

А относно публикуването на лична информация за спонсорите и дарителите от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) коментираха пред Клуб Z, че GDPR не е ограничение. Причината е, че медийният закон е специален закон, а в случая става въпрос за информация от обществен интерес. Дарителите, спонсорите и рекламодателите дават средствата си доброволно, като задължение на медиите е да ги уведомят за това, че данните ще станат публично известни.