Article_top

Съвместното предложение на ГЕРБ и ДПС - да се освободят вероизповеданията от всякакви публични вземания досега - бе одобрено в четвъртък от ресорната комисия в парламента. 

Десет депутати гласуваха предложението след изказвания на представителите на няколко вероизповедания, като осем бяха "за" - депутатите на ГЕРБ и ДПС, представителката на "Воля" се въздържа, а Павел Шопов от "Атака" единствен гласува "против". Така ГЕРБ се обедини с опозицията срещу партньорите си в управлението.

Опрощаването на публичните вземания ще струва на държавния бюджет поне 8,2 млн. лв., съобщиха от НАП пред Клуб Z преди седмица, и потвърдиха днес след заседанието. Шест регистрирани вероизповедания имат дългове, които ще бъдат заличени с тази амнистия, но не е ясно кои са те и колко дължи всяко. Днес пред "Дарик" говорителят на мюфтийството призна, че техните дългове са 8 млн. лв.

"Да съобщя, че Българската православна църква няма подобни задължения и че нашите свещенослужители си плащат данъците така, както искат държавните закони. Дори и да допуснем, че имаме някакви малки задължения, ние по никакъв начин не сме искали тяхното опрощаване. Когато се говори за общо опрощаване на дълговете, редно е да се отбележи, че БПЦ няма такива", отбеляза първи Варненския и великопреславски митрополит Йоан, който присъстваше като представител на Светия синод.

И представителите на други вероизповедания изтъкнаха, че не дължат пари на държавата. Дали твърденията им са верни не може да се провери, тъй като според НАП е защитена информация. Тези с най-много дългове - Главното мюфтийство - не бяха изпратили свой човек на комисията.

От Обединените евангелски църкви отбелязаха, че ги притеснява как финансирането ще повлияе на най-голямата християнска църква в страната - БПЦ, тъй като според тях фактът, че Синодът се е наложил да моли за обещаните пари за заплати, плюс казуса за субсидията, говори за възможност за зависимост на църквата от държавата.

Това възмути председателят на комисията от ГЕРБ Красимир Вълчев, който изтъкна, че неговата партия никога не се е месила в работата на Синода или на Мюфтийството.

Данъчната амнистия бе атакувана и от представителите на "Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република България", представени от Николай Панков, бивш говорител и главен секретар на Главното мюфтийство. Той също отбеляза, че нито едно вероизповедание не е декларирало, че иска да му се опрощават задължения.

"Още един правен факт - към мюсюлманското вероизповедание има заведени над 28 дела. Има присъдени от съда разноски. Съдебното дело за музея в Кърджали е за над 100 000 лв. В Шумен е също над 100 000 лв. Общо са публични вземания за 3 млн. лв, тоест ги добавяме към тези 8 млн. лв.", каза той.

Панков подчерта и че за да се опростят публичните вземания на Мюфтийството, трябва да се отменят решения на Върховния административен съд по редица дела, което е прецедент.

В защита на законопроекта излезе Йордан Цонев от ДПС, един от основните вносители, който закъсня за заседанието.

"Финансирането възникна като решение на КСНС с цел да се прекъсне влиянието на чужда държава върху едно от вероизповеданията, след това в дълги дебати, в които участвахте и вие, приехте един законопроект, който върши работа, той погаси всички страхове на вероизповеданията, че ще им се посегне към техни законни права. След влизането му в сила няма нито едно оплакване", отбеляза той.

И обясни, че проблемът на Мюфтийството е, че те не могат да се възползват от субсидията им, въведена с предишните промени в закона от декември 2018 г, тъй като ако бъдат преведени на сметките им, тези пари ще бъдат взети за погасяване на публичните вземания.

Павел Шопов от "Атака" единствен се изказа критично към законопроекта, като призова колегите си той да бъде отложен и да не влиза като първа точка в дневния ред утре. Председателят Велчев изтъкна, че това е невъзможно и че самият Волен Сидеров се е съгласил да е в дневния ред тази седмица на председателски съвет.

"Аз не се сещам за цялата си депутатска кариера за такъв прецедент. Защо на едни се дава, а на други не?", отбеляза Шопов. "Едните ще получават пари по досегашните правила, за другите трябва да изписваме не знам си каква привилегия Това не е работа на държваата, не е проблем на закона. Аз юридически не го виждам, не като политическо решение."

И макар че подкрепи тезата на БСП - че дълговете на Мюфтийството са по-големи и че подобно предложение е било предлагано "тихомълком" през декември - той разкритикува левицата за отсъствието ѝ и я призова да дойде в парламента да защити своята позиция, а не да прави популистки коментари отвън.

Освен данъчната амнистия законът прецизира кой ще получава допълнителна държавна субсидия извън тази за финансиране на ремонти на храмовете - БПЦ и Мюфтийството. И слага заплатите на свещенослужителите в лимит до тези на работещите в сектор "Образование", изпълнявайки тезата на Бойко Борисов, че трябва да плащаме на поповете толкова, колкото и на учителите.

Изрично се казва и че субсидиите се ползват едва след като са платени всички заплати и осигуровки на свещенослужителите и служителите на вероизповеданията. По информация на НАП над 80% от дълговете на вероизповеданията са именно от неплатени осигуровки на служители.

 

Съвместното предложение на ГЕРБ и ДПС - да се освободят вероизповеданията от всякакви публични вземания досега - бе одобрено в четвъртък от ресорната комисия в парламента. 

Десет депутати гласуваха предложението след изказвания на представителите на няколко вероизповедания, като осем бяха "за" - депутатите на ГЕРБ и ДПС, представителката на "Воля" се въздържа, а Павел Шопов от "Атака" единствен гласува "против". Така ГЕРБ се обедини с опозицията срещу партньорите си в управлението.

Опрощаването на публичните вземания ще струва на държавния бюджет поне 8,2 млн. лв., съобщиха от НАП пред Клуб Z преди седмица, и потвърдиха днес след заседанието. Шест регистрирани вероизповедания имат дългове, които ще бъдат заличени с тази амнистия, но не е ясно кои са те и колко дължи всяко. Днес пред "Дарик" говорителят на мюфтийството призна, че техните дългове са 8 млн. лв.

"Да съобщя, че Българската православна църква няма подобни задължения и че нашите свещенослужители си плащат данъците така, както искат държавните закони. Дори и да допуснем, че имаме някакви малки задължения, ние по никакъв начин не сме искали тяхното опрощаване. Когато се говори за общо опрощаване на дълговете, редно е да се отбележи, че БПЦ няма такива", отбеляза първи Варненския и великопреславски митрополит Йоан, който присъстваше като представител на Светия синод.

И представителите на други вероизповедания изтъкнаха, че не дължат пари на държавата. Дали твърденията им са верни не може да се провери, тъй като според НАП е защитена информация. Тези с най-много дългове - Главното мюфтийство - не бяха изпратили свой човек на комисията.

От Обединените евангелски църкви отбелязаха, че ги притеснява как финансирането ще повлияе на най-голямата християнска църква в страната - БПЦ, тъй като според тях фактът, че Синодът се е наложил да моли за обещаните пари за заплати, плюс казуса за субсидията, говори за възможност за зависимост на църквата от държавата.

Това възмути председателят на комисията от ГЕРБ Красимир Вълчев, който изтъкна, че неговата партия никога не се е месила в работата на Синода или на Мюфтийството.

Данъчната амнистия бе атакувана и от представителите на "Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република България", представени от Николай Панков, бивш говорител и главен секретар на Главното мюфтийство. Той също отбеляза, че нито едно вероизповедание не е декларирало, че иска да му се опрощават задължения.

"Още един правен факт - към мюсюлманското вероизповедание има заведени над 28 дела. Има присъдени от съда разноски. Съдебното дело за музея в Кърджали е за над 100 000 лв. В Шумен е също над 100 000 лв. Общо са публични вземания за 3 млн. лв, тоест ги добавяме към тези 8 млн. лв.", каза той.

Панков подчерта и че за да се опростят публичните вземания на Мюфтийството, трябва да се отменят решения на Върховния административен съд по редица дела, което е прецедент.

В защита на законопроекта излезе Йордан Цонев от ДПС, един от основните вносители, който закъсня за заседанието.

"Финансирането възникна като решение на КСНС с цел да се прекъсне влиянието на чужда държава върху едно от вероизповеданията, след това в дълги дебати, в които участвахте и вие, приехте един законопроект, който върши работа, той погаси всички страхове на вероизповеданията, че ще им се посегне към техни законни права. След влизането му в сила няма нито едно оплакване", отбеляза той.

И обясни, че проблемът на Мюфтийството е, че те не могат да се възползват от субсидията им, въведена с предишните промени в закона от декември 2018 г, тъй като ако бъдат преведени на сметките им, тези пари ще бъдат взети за погасяване на публичните вземания.

Павел Шопов от "Атака" единствен се изказа критично към законопроекта, като призова колегите си той да бъде отложен и да не влиза като първа точка в дневния ред утре. Председателят Велчев изтъкна, че това е невъзможно и че самият Волен Сидеров се е съгласил да е в дневния ред тази седмица на председателски съвет.

"Аз не се сещам за цялата си депутатска кариера за такъв прецедент. Защо на едни се дава, а на други не?", отбеляза Шопов. "Едните ще получават пари по досегашните правила, за другите трябва да изписваме не знам си каква привилегия Това не е работа на държваата, не е проблем на закона. Аз юридически не го виждам, не като политическо решение."

И макар че подкрепи тезата на БСП - че дълговете на Мюфтийството са по-големи и че подобно предложение е било предлагано "тихомълком" през декември - той разкритикува левицата за отсъствието ѝ и я призова да дойде в парламента да защити своята позиция, а не да прави популистки коментари отвън.

Освен данъчната амнистия законът прецизира кой ще получава допълнителна държавна субсидия извън тази за финансиране на ремонти на храмовете - БПЦ и Мюфтийството. И слага заплатите на свещенослужителите в лимит до тези на работещите в сектор "Образование", изпълнявайки тезата на Бойко Борисов, че трябва да плащаме на поповете толкова, колкото и на учителите.

Изрично се казва и че субсидиите се ползват едва след като са платени всички заплати и осигуровки на свещенослужителите и служителите на вероизповеданията. По информация на НАП над 80% от дълговете на вероизповеданията са именно от неплатени осигуровки на служители.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките срещу COVID-19 в контекста на увеличения брой случаи и началото на новата учебна година у нас и в световен мащаб?