Article_top

719 000 души не са били здравноосигурени у нас през 2017 година. Това става ясно от писмен отговор на министъра на финансите Владислав Горанов до депутата от левицата Лало Кирилов.

Данните за 2018 г. все още не са изготвени, но от справката, поискана от Кирилов показва постоянство в цифрите. Тя обхваща периода 2010-2017 година.

През 2010 година без здравни осигуровки са били 711 000 души.

За 2011 година данните сочат 750 000 души.

През 2012 година неосигурените здравно са били 813 000 лица.

За 2013-а - 839 000

През 2014 година - 779 000.

За 2015-а - 645 000.

За 2016-а - 705 000

През 2017 година - 719 000 души.

Данните се събират от Националната агенция за приходите "с оглед изпълнението на една от основните й функции по събиране на държавните публични вземания", посочва в отговора си Горанов. 

До писмени въпроси и отговори пък се стигна, след като депутатите от левицата бойкотораха работата на парламента - както заседанията и комисиите, така и парламентарният контрол.

Преди седмица Евростат обяви фрапиращи данни за посещаещаемостта на лекарските и заболекарските кабинети в Европа, в т.ч. България за 2017 година. 52 на сто от българите заявяват, че не са били при личния си лекар през последните 12 месеца. По отношение на зъболекаря България отново е в челото по негативни показатели - малко под 80 на сто от българите твърдят, че не са били на зъболекар през последните 12 месеца преди изследването.

Възможните обяснения на тези факти са няколко - или става дума за много здрави хора, на които не им се налага да търсят лекарска помощ, или сатва дума за небрежност, склонност към самолечение, небрежност към профилактиката и затруднен достъп до здравеопазване.

За България данните не предполагат цветущи показатели за здравния статут на гражданите на страната. Наред с немалкия процент на здравнонеосигурени, в страната има големи райони, в които има недостиг на лични лекари, труден достъп до лекарска помощ и т. н.

 

719 000 души не са били здравноосигурени у нас през 2017 година. Това става ясно от писмен отговор на министъра на финансите Владислав Горанов до депутата от левицата Лало Кирилов.

Данните за 2018 г. все още не са изготвени, но от справката, поискана от Кирилов показва постоянство в цифрите. Тя обхваща периода 2010-2017 година.

През 2010 година без здравни осигуровки са били 711 000 души.

За 2011 година данните сочат 750 000 души.

През 2012 година неосигурените здравно са били 813 000 лица.

За 2013-а - 839 000

През 2014 година - 779 000.

За 2015-а - 645 000.

За 2016-а - 705 000

През 2017 година - 719 000 души.

Данните се събират от Националната агенция за приходите "с оглед изпълнението на една от основните й функции по събиране на държавните публични вземания", посочва в отговора си Горанов. 

До писмени въпроси и отговори пък се стигна, след като депутатите от левицата бойкотораха работата на парламента - както заседанията и комисиите, така и парламентарният контрол.

Преди седмица Евростат обяви фрапиращи данни за посещаещаемостта на лекарските и заболекарските кабинети в Европа, в т.ч. България за 2017 година. 52 на сто от българите заявяват, че не са били при личния си лекар през последните 12 месеца. По отношение на зъболекаря България отново е в челото по негативни показатели - малко под 80 на сто от българите твърдят, че не са били на зъболекар през последните 12 месеца преди изследването.

Възможните обяснения на тези факти са няколко - или става дума за много здрави хора, на които не им се налага да търсят лекарска помощ, или сатва дума за небрежност, склонност към самолечение, небрежност към профилактиката и затруднен достъп до здравеопазване.

За България данните не предполагат цветущи показатели за здравния статут на гражданите на страната. Наред с немалкия процент на здравнонеосигурени, в страната има големи райони, в които има недостиг на лични лекари, труден достъп до лекарска помощ и т. н.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията